От началото на сезона ЦСКА-София се движи горе-долу по график. Да, засече веднъж срещу Локо София, но като цяло е много близо до програмата максимум с точков актив 13 от 15 и два елиминирани съперника в Европа. Червените са с нелоша резултатност, но това не се дължи на факта, че създават много положения, а по-скоро на силата им при статичните ситуации и високата ефективност пред гола. И срещу Септември много ясно пролича, че отборът на практика играе без изявени крила и без адекватен централен нападател. На върха на атаката в отделни мачове започваха Морено, Назон и Калоян Кръстев, но нито един от тях не е убедил с представянето си, че на него може да се разчита като твърд титуляр на тази позиция. Назон и Морено могат да свършат работа в определени мачове и ситуации, но не изглеждат като играчи, които да са константна величина в състава. Предстоящото завръщане в игра на Чарлс едва ли ще промени нещо съществено. Ганаецьт на този етап е показал, че е способен само на моментни проблясъци, като този във финала с Арда. Предстои да видим какво може Дауда Бамба и евентуално той да се окаже търсеното постоянно решение за върха на атаката. За Кръстев след отиграването му сам срещу вратаря онзи ден всички въпросителни май паднаха.
В играта по фланговете също може да се търсят доста резерви. Гарсес не е типично крило, неговата сила е при играта с глава, а не при пробивите и центриранията.
Определено най-добре обезпечена изглежда халфовата линия, където Илич разполага с достатъчно решения, а над всички се откроява новото попълнение Линдсет. Норвежецът е играч с класа и се очертава като ключова фигура в състава на ЦСКА-София. Той е единственият, който е еднакво полазен и в двете фази на играта, може да играе бързо и комбинативно, а в същото време и е тактически зрял.
Росен Ангелов/ „Тема спорт“