-
-
Школата на ЦСКА 1948 тръгва с нова структура през новата година. Тихомир Йосифов, досегашен треньор на децата, става шеф на Академията. Митко Джоров помагаше и през есента дистанционно от Германия, но вече е главен методист. Митко Джоров е едно от най-известните имена в българския юношески футбол. Бил е треньор, методист и директор в школите на Ботев Пд, Локомотив Пд и Спартак Пд и Берое. Ето какво каза новият главен методист на ЦСКА 1948 пред сайта на клуба:
Представете се с няколко думи, г-н Джоров?
– Нека се представя с работата си и тогава феновете на ЦСКА да ме оценят с какво съм допринесъл за школата.
Живеете и работите в Германия, какво ви доведе в ЦСКА?
– Никога не ми е било идеята да оставам за постоянно там. Работих като директор и методист на няколко школи в страната и отидох в Германия да пробвам да се интегрирам. Да видя какво мога да взема от тях и да го върна в България. Школата на ЦСКА не разполага с методист, а с новият директор на школата Тихомир Йосифов се познаваме, разговаряме. Стигнахме до извода , че можем да бъдем взаимно полезни. За да върви една школа, трябва да има структура, екип. Да има взаимен контрол. И ако не съм имал успехи като методист и директор, то е било заради липсата на коректив. В лицето на Тихомир имам коректив и смятам, че ще покажа на какво съм способен.
Школата на ЦСКА започна от нулата преди три години, кога е реалистично да се очакват резултати?
– Всичко е въпрос на обучение. Един футболист за да се изгради, са му необходими няколко години. Казват, 10 000 часа труд. Но изходното предимство на един футболист може да определи това. Когато вземаме едно дете, не гледаме само годините му, а и изходното му предимство, наречено талант. На тази база залагаме индивидуални упражнения за работа и тогава може да кажем колко бързо ще прогресира. Колкото по-качествени юноши взимаме, толкова по-бързо ще изкараме футболист. Но не съм гадател. Аз се занимавам с планиране, контрол, оценка и анализиране. Но вярвам, че в България няма друг клуб, в който да са структурирани така нещата. Те ще доведат до резултати.
Първите 3 неща, които искате да промените в школата на ЦСКА?
– На базата на това, че всеки идва с различен талант, ще определим методиката индивидуално. Без дисциплина, без желание и воля за болка и умора не можеш да бъдеш спортист.
Към това вече можем да добавим способността да бъдеш екипен играч, да обичаш партньора. Както се казва клиширано, името на гърдите да бъде по-важно от името на гърба.
Трите неща, които пречат на българския юношески футбол да бъде конкурентен на немския?
– То е едно. В Германия е строго диференциран аматьорски от професионален футбол. Професионалният клуб трябва да направи професионална академия, която да развива футболисти. Аматьорският служи единствено за подбор на футболисти. В Германия общото между двата футбола са базите и правилата на играта. В България един аматьорски клуб събира такси от децата, като ги лъже, че ще ги направи професионални футболисти. В Германия подбират най-добрите от аматьорските тимове, учат ги и развиват, за да ги направят професионални спортисти.
Доколко при развитието на един талант е важно семейството, тъй като от глезено дете, което по цял ден е пред компютъра, едва ли се очаква да стане нещо?
– В Германия от аматьорския футбол се очаква да извади детето от компютъра. Там са по-хубави и компютрите, и телефоните. Важна е мотивацията на детето – иска или не да бъде футболист. Така че задачата на професионалния футбол не е да отдели някой от компютъра. Аз също по цял ден съм на компютър. Това е обидно. Нашата школа трябва да стане Академия, която образова деца, създава им навици, възпитава ги на труд и дисциплина, на любов към болката и умората. Деца, които усещат така живота си, не могат да бъдат изкушени от други неща. Компютърът ще им служи за отмора. Родителите трябва да подкрепят треньора. Да го уважават. Ако родителят знае много, много повече от треньора, почти няма какво да направим за това дете.
Мнозина таланти у нас тръгват страхотно, но на 17-18 сякаш спират, на какво се дължи това?
– Когато на един талант му втълпят, че го искат от 3 академии, е много трудно да му поставиш високи критерии. Вместо да се възпитава на труд в конкурентна среда, той се изживява като звезда. Вместо да се възползва от таланта, който ме у е дал Господ, той го занемарява. Затова често деца с по-малки изходни предимства успяват с много труд да заличат изоставането и дори да станат по-добри от таланти, които са били ухажвани от много академии, но никой не е посмял да им постави изрични условия.
Поздрави от Анталия от нашия физиотерапевт Георги Иванов – Гонзо, който твърди, че сте номер 1 за юношески футбол у нас, как гледате на този комплимент?
– Георги ми е много добър приятел, който години наред се е занимавал с възстановяването на състезателите, които съм тренирал, съответно с профилактика и лечението им. Той знае наистина колко много обичам футбола. Думата най…. . За него съм най. Затова му благодаря. И за мен той е най. Човекът, който разбира най-много от профилактика и лечение на футболисти. Това не е комплимент, това е взаимно отношение. Ниво на отношение.
