Назначаването на Бруно Балтазар за старши треньор на Ботев (Пд) събуди сериозен интерес в родината му. Португалското издание „Трибуна експресо“ публикува отново интервю с него, което се бе превърнало в хит през 2022 година. „Мач Телеграф“ предлага част от него.
ДЕТСТВОТО
„Аз съм продукт на крайните квартали“, казва за себе си Бруно Балтазар. „Имах щастливо детство, със стотици деца, играещи по цял ден с топка или каращи колелета. Излизахме в 9 часа сутринта и се прибирахме по тъмно. Бях спокойно хлапе, защото съм единствено. Имах известни трудности със социализирането. Родителите ми казваха: „Излизай навън, иди да играеш с другите деца“. Аз малко се съпротивлявах. Но на 10-12 нещо ми щракна, създадох приятелства, които продължават и до днес. Завърших училище, но не бях отличник. Бях доста мързелив“, продължава той.
ВЛЕЧЕНИЯ
„Дядо ми е бил юноша на Бенфика, татко ми играеше футбол, а леля се занимаваше с лека атлетика при „орлите“. Аз обаче обичах всичко, което бе свързано археологията. Гледал съм „Индиана Джоунс“ десетки пъти, знаех репликите. Дядо имаше имот със зеленчукова градина край Лисабон, където ровех за открития. По едно време исках и да съм агроном“, разкрива новият старши на Ботев. Тренира и плуване в Спортинг, но се отказва, когато го хвърлят в състезания.
ИДОЛИТЕ
Бяха Мануел Фернандеш, Карлос Мануел, Шалана, чувал съм много за Еусебио, но никога не съм го виждал да играе и затова не бе сред любимците ми. Впоследствие станах тотален фен на английския футбол. И четирите стени на стаята ми бяха облепени с плакати и снимки на английски отбори и играчи. Бях за Ливърпул, дори станах и член на фенклуба им. Така и не разбрах защо ги избрах. Видях адрес в едно списание и пратих писмо. По онова време трудно се гледаха английски мачове. Имаше обаче някакво очарование и купувахме списания. От Ливърпул героите ми бяха Джон Барне и Йън Ръш. Но срещнах още играчи като Матю Льо Тисие, Алън Шиърър по-късно, Теди Шерингам… Иначе цялото семейство подкрепя Бенфика. Днес там голямата ми дъщеря играе волейбол“, коментира още спецът.
СМЕТКИ
Бруно знае, че от него няма да стане голям футболист. Затова решава, че трябва да се насочи към друго амплоа. Решава, че има бъдеще в туризма, защото му вървят езиците. Бързо успява да владее свободно английски и френски. На 12 май 1996 получава и жесток удар. Баща му умира. Принудени са с майка му да се преместят в друга къща. „За щастие не кривнах от пътя благодарение на възпитанието и образованието си“, категоричен е Балтазар. По това време за пръв път си позволява да вилнее цяла нощ с приятели, но няма време за забежки, защото сърцето му вече е заето.
ЛЮБОВ
Със съпругата си се запознава при обмен на студенти. Пращат го в Ел Джадида, Мароко. „С Надя беше любов от пръв поглед. Подържахме обаче връзка само чрез писма, защото тогава телефонните разговори сяха много скъпи“, разказва Бруно. Веднъж неговото семейство пътува до Мароко, а след това и родителите на любимата му връщат визитата.
ДЪРЖАВНА ПОМОЩ
Надя обаче трайно се озовава в Португалия с помощ от най-високо ниво. Президентът на Португалия Жорже Сампайо е на посещение в Мароко. Любимата на Бруно го посреща в университета във Фес. „Здравейте, г-н президент, аз съм мароканка, но обичам вашата страна“, казва тя. Сампайо е очарован, че тя говори езика му и Надя обяснява на какво се дължи това. Президентът привиква един от хората от антуража си, който се оказва декан на университет. Така девойката се сдобива със стипендия да учи в Португалия. И двамата заживяват заедно. Женят се обаче по-късно в Мароко, а Бруно приема исляма заради Надя. Иначе местните власти отказват да регистрират брака им.
ПАРИТЕ
Първата му футболна заплата е от 100 евро, които може да скочат с още 50 при изиграването на определен брой мачове. „Имах вече мотопед и затова първата
заплата явно съм я изхарчил за дрехи“, казва Бруно. След смъртта на баща му обаче е принуден да търси и друга работа. Така попада в месокомбинат. „Веднъж мъкнах 10 килограма сърца, а друг път 10 килограма шкембе. Казах си, че това не е за мен и отидох да уча в колеж“, разказва Бруно. Така се сдобива с диплома за международен преводач.
ГЕРМАНИЯ
Вече е на 26 години, когато съдбата му се усмихва и получава правото да се пробва в чужбина – Динамо Дрезден. „Това бе културен шок. Най-много ме впечатли грандиозността, организацията на мачовете и стадионите. У нас двубоите от третото ниво се играят пред 100, 200 и 300 души, а изведнъж пред 12, 14 и 18 000! За пръв път се почувствах като истински футболист“, разказва младият треньор. „Не съм бил жертва на расизъм, но хората там са доста затворени. Старомодни“, разкрива още Бруно. За кратко играе в Швейцария, Англия, но е принуден да се прибере у дома. На 31 години пиленцето отново каца на рамото му и се сдобива с договор в Кипър, където семейството му се чувства отлично. Но след един сезон отново е у дома.
ИГРАЧКИ
За да издържа семейството Бруно отново е принуден да търси работа на друго място. „Братовчед ми работеше в компания за играчки „Hasbro“ и имаха нужда от преводач за опаковките и инструкциите за пазара в Португалия. Започнах да си сътруднича с тях като преводач“, обяснява португалецът.