-
-
ЦСКА-София на Бруно Акрапович бързо ще отиде в историята. Неговата неизменна схема 3-5-2 заминава на бунището, защото Любо Пенев не е неин почитател и никога не я е използвал. Точно тази постройка бе станала досадна вече на „червените“ привърженици, а и в интерес на истината тя не функционираше добре, тъй като Акрапович нямаше необходимите изпълнители за нея. Отборът се затрудняваше неимоверно да създава голови положения, а много хора бяха принудени да играят на позиции, които не са им по вкуса. И още по-лошо – не са им по възможностите.
Джером Синклер определено го мъчеха като десен халфбек, а още в Разград се видя, че той не е за тази позиция. Заради липсата на вътрешни халфове и Тибо Вион бе преместен в центъра. Но първо – по този начин се губеше неговият принос по крилото, а другото е, че заради излишната му агресия той набързо натрупа картони, а в някои мачове съдиите можеха да бъдат и по-строги към него. На Георги Йомов така и не успяха досега да му намерят място на терена. Той дойде от Славия като типично крило, но бе използван като такъв само от Стамен Белчев. Бруно го поставяше или като лек нападател, или зад тараните, или като десен халфбек. Но Йомов не се чувстваше добре на нито една от тези позиции и неслучайно все още няма отбелязан гол в шампионата. А неприкосновеното 3-5-2 оставяше и някои играчи зад борда – Енрике Рафаел, Греъм Кери, Иван Турицов или пък Мартин Смоленски, на когото се възлагат големи надежди да стане следващото дете-чудо след Вальо Антов.
От началото на сезона Любо Пенев е използвал няколко различни схеми в Царско село, като той е достатъчно гъвкав. Напоследък отборът му играеше с 4-1-4-1, но в различни периоди през кампанията е пробвал още 4-4-2, 3-4-1-2, 4-3-3. Така той показва умението отборът му да бъде хамелеон и да се настройва по най-добрия начин спрямо конкретния съперник. Футболистите пък свикват с различни схеми, които могат да се сменят дори по време на самия мач, а не да влизат в един шаблон.
Валдас Дамбраускас, например, няма никаква представа в какъв вид ще излезе ЦСКА-София на 7 април на стадион „Българска армия“. С колко нападатели ще атакува Любо Пенев, с колко футболисти ще се защитава, ще има ли типични крила и колко души ще играят в средната линия. Това остава загадка и шампионите трябва да се настройват към съперника по време на самия мач.
Едно е сигурно – няма начин ЦСКА-София да не изглежда по-добре, по-офанзивно, по-раздвижено в следващите седмици. При всеки нов треньор по принцип има подем, а Любо Пенев винаги тръгва силно в новите си отбори. Впоследствие нещата се забавят и дори има нормални периоди на криза, но стартът на Любо без изключение е обещаващ.
Ходът на ръководството на ЦСКА-София със смяната на Бруно Акрапович сега е изненадващ, но шефовете да предизвикат шоков удар точно преди мачовете с Лудогорец за Купата на България. Спечелването на трофея е голямата цел на босовете, защото то ще гарантира временно спокойствие, както и кредит на доверие за още известно време.
Феновете на „армейците“ отдавна са зажаднели за трофей, а вероятността това да се случи с Любо Пенев на мостика е по-голяма, отколкото с Акрапович, съдейки по резултатите и негативния тренд, в който влезе отборът с Бруно.
Христо Бонински/ „Мач Телеграф“
