-
-
Димитър Бербатов определено бе футболист, различен от повечето си колеги. Неразбиран от някои, Берба винаги е играел футбола така, както самият той го разбира – умно и красиво. „Гений обяснява гения си“ – така от вестник „Индипендънт“ описаха обширния материал, който посветиха на Берба и на следата, оставена от него по английските терени.
Авторитетното издание включва българина в една много елитна компания на играчи, обогатили Премиършип с техника и различна визия за нещата, каквито рядко се срещат. По това отношение „Индипендънт“ го слага заедно с имена като Ерик Кантона, Денис Бергкамп, Джанфранко Дзола, Давид Силва и Месут Йозил.
Може би моментът, който описва най-добре нестандартната визия за играта на Бербатов бе онази невероятна асистенция към Кристиано Роналдо в мача срещу Уест Хем през 2008-а година. Тогава на аутлинията българинът финтира по невероятен начин Джеймс Колинс, за да поднесе топката за може би най-лесния гол в кариерата на Роналдо.
„Тичам към топката и виждам съперника да игра. Докато тичам си мисля какво да направя. Това са две секунди. Две секунди. Случва се много бързо. После, изведнъж, дори не знам как да го опиша, намираш най-добрия вариант.“
„За това обръщане бях в ситуация, в която трябваше да направя нещо. Какво правиш? Обръщаш се и просто опитваш да оставиш топката в игра? Това е малко скучно. Дори не знам как да го опиша, но искаш да преодолееш защитника, искаш да забавляваш, да накараш публиката да ахне. Просто го чувстваш и се случва. Автоматично импровизирах и го направих.“
„Когато преодолееш играча като срещу Уест Хем и чуеш публиката да ахне, искаш да играеш така още повече!“
За да илюстрира всичко това, Бербатов използва няколко други емблематични изпълнения – голът с върха на пръста на Роналдиньо срещу Челси през сезон 2004-05 и обръщането на Бергкамп срещу Нюкасъл през 2002-а.
„Сигурен съм, че Роналдиньо не е мислил да го направи преди това, беше очевидното решение за него в този момент. Защото в неговата глава е различно от това, което става в твоята глава или моята, той може да го направи. Може би в тази ситуацията аз щях да направя нещо друго. Може би щях да използвам външен удар. Но това е най-доброто решение за него и той го направи.“
„Просто това е различен начин да гледаш на играта. Някои играчи се борят с топката, когато я имат, мислят си „какво правя с нея сега? Но за мен може би беше ДНК, идващо от баща ми, който бе футболист. Това е просто начинът, по който виждам футбола. Опитвам да мисля една стъпка напред. Гледам те, но в същото време гледам какво се случва там, където са всички на терена. Гледам към две или три решения.“
„Не се получава всеки път, но когато го правиш много пъти се превръща в навик. Топката идва и мога да я отиграя веднага, без да гледам.“
Като Бергкамп например. Той е истинско удоволствие за гледане. Но не само трикове без ефект. Когато той прави нещо, то е с цел. Като голът на Бергкамп срещу Нюкасъл. Това не е нещо, което би пробвал в тренировка. Това бе очевидното решение за него в мача, точно като Роналдиньо.“
„Лео Меси пък гледа на футбола напълно различно от всички други. В момента, в който той получава топката, виждаш от езика на тялото му, че се чувства толкова комфортно с топката. И в момента, в който започнеш да тичаш и опиташ да му я отнемеш, той вече има пет решения: къде да подаде, къде да тича. И докато тича вижда още решения. Това е напълно различно ниво сега. Не можеш да го научиш. Просто е в главата ти.“
„Някои играчи вкарват и празнуват като луди. Това не съм аз. Външно за мен е нормално, вътрешно празнувам. Оставях впечатлението, че съм над нещата, но вътрешно чувствах напрежението. Преди мачове, след мачове, след загуба, след пропуснат шанс, когато не съм играл добре. Ние сме хора. Няма значение колко се преструваш на силен, ще усещаш напрежението от време на време.“
„Важни е как се справяш. Няма нищо странно да говориш с психолог. Големите отбори трябва да имат такъв, особено в днешни дни с толкова много обиди и критики. Ще повлияе на представянето си. Ако имаш някой, който да ти помогне, ще ти е от полза.“
„Не е лесно. В такива ситуации напрежението е голямо, темпото е високо, има повече грешки. Всички започват да чувстват паниката по някакъв начин. Бързат. Начинът, по който играех, можеш да успокои всички и да им кажеш, ‘момчета, просто имайте доверие в моите способности’. Ако имаш някой като мен, който показва увереност и спокойствие, дори и вътрешно да трепери, е добре за отбора. Играл съм с такива играчи. Понякога си под напрежение и поглеждаш назад и виждаш Гигс и Скоулс, които са спокойни.“
„Фъргюсън знаеше, не само с мен, че ако даде свобода и доверие на играча да прави нещата както може, това ще е от полза на отбора. Като срещу Уест Хем. На правилното място в правилното време. Ако имаш способностите и увереността, знаейки, че шефът ще е щастлив, ако опиташ, ще го направиш.“
Берба обаче призна, че в днешно време би му било по-трудно да играе своята игра. „Ако играех сега, щеше да е по-трудно за мен. Ако не си достатъчно бърз, компенсираш с бързина на ума и позиционаране на терена и изглеждаш много по-добре от някой, който е много бърз.“
„Опитвах да играя по-просто. Ако изневеря на моя начин на игра, това няма да бъда аз. А ако не се чувствам щастлив, няма да играя добре“, допълни българинът.
