Облаците още не са сини, но титлата не е мираж!

0
levski otbor
- -

Левски спечели дербито с ЦСКА-София и това хвърли в екстаз привържениците на отбора. Успехът си е успех и цялата „синя“ общност трябва да му се порадва. Още повече, че измина повече от десетилетие, откакто Левски не бе побеждавал нито сегашния ЦСКА-София, нито фалиралото дружество в два поредни мача. От клуба вече дадоха поне на думи обещание, че няма да летят в облаците след тази победа. Каза го треньорът Дерменджиев, каза го и футболистът Мартин Райнов, каза го и новият ръководител на „Герена“ Павел Колев. Но същевременно обявиха, че апетитът идва с яденето и макар сега приоритетите да са други – титлата не трябва да се отписва. Не е редно и не отговаря на нивото на клуб като Левски да не се мисли за краен успех в първенството. Да, истина е, че в България отборът, за който титлата винаги е била цел на всяка цена и трябва да се гони с всякакви средства, е ЦСКА.

„Сините“ фенове като общност по традиция доста повече са се интересували и са искали най-много друго. А именно отборът им да играе красиво, нападателно и да ги радва с футбола си. А титлите да бъдат печелени като следствие от това и с достойни победи над конкурентите. Но въпреки това исторически оформило се мислене, Левски като гранд в България и тим със 105-годишна история е задължен никога да не се отказва от първото място.

Всъщност „сините“ в момента щяха да са настигнали Лудогорец, ако не бяха глупаво изпуснатите 5 точки от мачовете на „Герена“ с Ботев (Bp) (1:3) и на „Васил Левски“ срещу Септември (2:2).

Левски трябва да гони титлата не защото вече е станал суперотбор. Всички виждат, че не е. Едва ли и тези, които най-силно обичат отбора, си го мислят.

Истината е, че този път Лудогорец е много зле и това също би трябвало да мобилизира още повече левскарите. В предишните години често се говореше, че блясъкът в играта на „орлите“ намалява, че те вече не са толкова силни и страшни. Тази година обаче това наистина е така. Повече от всякога. В контролите Лудогорец беше слаб и ако тогава това нямаше особено значение и се подминаваше, то в мачовете от първенството тази тенденция продължава с пълна сила. И ще бъде много трудно игровото пропадане на тима от Разград да спре. Базовата зимна подготовка вече е направена. При това положение дори и нов треньор да дойде, какъвто и магьосник да е, ще му е трудно да оправи нещата в оставащите три месеца от сезона.

Сега вече всичко зависи от Левски. Само след два кръга предстои мач с Лудогорец, а преди това не трябва да се подценява и този със Славия. Именно „белите“ бяха отборът, който най-често се изпречваше на „сините“ в последните години, когато бяха тръгнали да взимат трофей. Разликата до върха е 5 точки, при оставащи три мача с Лудогорец, два от които в София. Друг положителен факт е, че треньор на Левски е Георги Дерменджиев. Първо защото отдавна е свикнал под път и над път да бие всякакви формации на ЦСКА. И второ, защото едва ли има човек в неговия бранш, който да познава по-добре Лудогорец. Както самия отбор, така и порядките в клуба от Разград.

На него би трябвало да му е ясно какво може да се очаква като ход от Разград и съответно да му намери противодействие, поне в преките сблъсъци между двата отбора на терена.

По всичко личи, че съдбата на „сините“ в това първенство вече е в собствените им ръце. Те не трябва да се отказват от титлата само защото не са дорасли за нея или защото не трябва да прескачат етапи от развитието си. Притеснения от първото място не трябва да имат заради това, че не го заслужават. Много пъти в историята са били достойни за златните медали, но не са ги взимали. През тази година все още могат да ги заслужат с хубави мачове срещу Лудогорец. През есента изиграха едно силно второто полувреме в Разград и видяха, че дяволът не е чак толкова черен, макар да загубиха с 1:2. А сега няма причини да са по-притеснени. Лудогорец забуксува, а ситуацията в Левски лека-полека се оправя. През следващата седмица е Общото събрание на акционерите, което окончателно би трябвало да въдвори ред в клуба и нещата вече смело да тръгнат по нов път. Така че летене в облаците не бива да има, но ако подаръците от Разград продължават, Левски не бива да ги отказва и е длъжен да погледне към титлата.

Здравко Гюров/ „Меридиан мач“