-
-
Младен Кръстаич още през 2007 година решава да инвестира в бизнес, който ще може да продължава да осигурява спокоен живот на фамилията му, след като окачи бутонките на пирона. И се спира на нещо, което придружава хората в тази част на Европа от рождението до смъртта – ракията. Кръстаич купува заедно с приятел малка дестилационна в областта Банат. Знае обаче, че в тази сфера прошка няма. Или си добър, или загиваш. Заедно с авера си Мирослав Кнежевич днес издържат над 30 семейства, а марката „Хуберт“ успява да се наложи успешно. Името не е случайно. Малката фабрика, която разполага и със собствено производство на плодове, се намира във Велико село, което до 1945 година е населено от германци и французи. Има обаче и друго име – Свети Хуберт. Кръстено е на светията, който е покровител на ловците.
„Имах късмет в кариерата и в живота. Играх в добри клубове, срещнах и истински приятели. Един от тях е Мирослав, с когото, три години след запознаването ни, разработихме идеята и целите. Аз тогава разбирах само от футбол, но днес и от ракия. Това е дар от природата. Сърцето ми се пълни, след като сложим бутилките в кашони и ги натоварим на камиона. С много гордост мога да кажа, че сме сред петте водещи дестилационни в Сърбия. Заставам зад това с фамилията си! Който някога е опитвал нашата ракия, знае, че ние сме различни от множеството, което, за съжаление, се представя за истински майстори. Това обаче не е просто производство! Хората могат да познаят нашата ракия 5 години, след като са я опитали, дори и да не видят етикета“, разказва Кръстаич.
Той има и ресторант в Кикида, градчето, което се намира в близост до Велико село.
„Целта е хората да запомнят завинаги вкуса и чара на Банат“, казва бившият футболист. Заведението носи името на любимия му номер, с който се подвизава на терена – 20. Печалбата пък постоянно се инвестира в техника и подобряване на условията./ „Мач Телеграф“
