-
-
Историята на Славиша Йоканович, Пепе Мурсия, Делио Роси и Славиша Стоянович след напускането им на „Герена“ е доста интересна. В следващите редове няма да намерите нищо за Люпко Петрович, който се възстановява след катастрофа и два прекарани инсулта миналата година. „Тема Спорт“ направи преглед на чуждестранните треньори, водили Левски от сезон 2013/14 насам.
Славиша ЙОКАНОВИЧ (без отбор)
Сръбският специалист, който води Левски за кратко през есента на 2013 година, в момента е в творческа пауза. Пристигна на „Герена“ по настояване на тогавашния спортен директор Наско Сираков, за да събуди тима от кошмара „Иртиш“. Играчите така и не вникнаха във философията му и се наложи още след няколко мача той да каже: „Знам, че импулсите ми изтичат като на предплатена телефонна карта“.
Лично собственикът Тодор Батков реши да го уволни, но вместо да му избоде очите, му изписа веждите. Йоканович вече бе правил два дубъла с Партизан, бе ставал и шампион на Тайланд, но след сините се качи на друго ниво. През май 2014-а бе привикан да спасява втородивизионния испански Еркулес. 1 победа от 5 мача, край на сезона и потъване от Сегунда.
Но изплуване за Йоканович – в началото на октомври същата година подписва краткосрочен договор с английския Уотфорд, който е в Чемпиъншип (той е четвъртият треньор за пет седмици в тима). Постига 15 победи в първите си 20 мача и печели промоция за Висшата лига. Не се разбира за нов контракт и си тръгва през лятото.
Точно 9 дни след това поема Макаби Тел Авив – на 14 юни 2015-а. А на 25-и август отваря шампанско, защото елиминира Базел и вкарва тима в груповата фаза на Шампионската лига – първо за отбора от 11 години. В първенството обаче резултатите са колебливи. Води евреите до Коледа, а на 27 декември приема офертата на закъсалия в Чемпиъншип Фулъм. Успява да го спаси от изпадане, през следващата кампания е 6-и, а през 2017/18 печели промоция за елита. Във Висшата лига обаче допуска седем поредни загуби и е освободен.
През лятото на 2019 поема катарския Ал Гарафа и в първата кампания е избран за Треньор №1. 2 години по-късно става първият треньор на Шефилд Юнайтед, който не е от Албиона. Печели само 6 от 19 двубоя в Чемпиъншип и е уволнен на 25 ноември 2021-ва. През юни 2022-ра подписва за сезон с Динамо Москва, като има опция за удължаване на контракта. До нея обаче не се стига – тимът върви седми в шампионата и след поражение у дома с 0:3 от Ахмат Грозни двете страни се разделят.
Хосе МУРСИЯ (Ал Вакра)
Испанецът бе назначен от сините през лятото на 2014 година. Още във втория кръг Левски падна с 0:2 от ЦСКА в дербито. В третия би с 1:0 Локо София, но треньорът бе освободен. Наложи му се да чака година, за да получи работа от втородивизионния финландски Легирус Интер. Датата 4 ноември 2016 година напълно преобръща живота му. Тогава получава сърдечен арест, докато тича заедно с кондиционния треньор Луис Анула. В продължение на 20 минути сънародникът му прави масажи на сърцето и му подава кислород. След това идва медицински хеликоптер, който го кара в болница. В кома е в продължение на 21 дни. Тогава се събужда.
„Отворих очи, а жена ми бе до мен. Не беше като по филмите. Но веднага разбрах, че нещо се е случило с мен, със сърцето ми. Бил съм мъртъв за 20 минути… Имам бледи спомени от тези 21 дни в кома, защото знам, че умът ти продължава да работи. Не на нивото и капацитета, когато сте буден, но все пак работи и се чувствате сякаш сте някъде другаде. Сега съм възкръснал“, казва по-късно в интервю Мурсия. Заявява, че има силен дух, сърцето му не е сериозно увредено и ще направи така, че да се завърне към нормалния живот.
На 14 юни 2017-а Пепе сигурно се е чувствал като абитуриент – укрепнал и готов за подвизи, когато подписва с втородивизионния катарски Ал Шахания. Прави уникален сезон и без загуба връща отбора в елита. Там става седми и получава номинация за Треньор на годината. Остава начело 3 кампании, след което двете страни не се разбират за нов договор. През пролетта на 2021-ва поема тунизийския гранд Сфаксиен до края на кампанията (б.а. – този тим е воден през годините и от Стефан Аладжов и Миодраг Йешич). След това се връща в Катар начело на Ал Муайдар. Там не е толкова успешен и двете страни се разделят в края на октомври миналата година.
През декември обаче поема Ал Вакра. В момента отборът му е трети, като изостава на 6 точки от лидера Ал Сад.
Делио РОСИ (без отбор)
С италианеца начело през май 2018-а Левски загуби от Славия след дузпи финала за Купата на България, а през юли се опозори срещу лихтенщайнския Вадуц в Лига Европа. Затова и се наложи бившият треньор на Лацио да стои близо година без работа. На 24 април 2019 година поема Палермо за втори път. Води отбора само в 4 мача, като изпуска на косъм директна промоция за Серия А. Заради финансови проблеми обаче клубът не получава право да участва в плейофите за изкачване в елита, а новите собственици не му предлагат договор.
Без работа е до 29 ноември 2020-а, когато поема друг втородивизионен тим в родината си – Асколи. Не се задържа обаче дори и месец. Уволнен е след 1 равенство и 5 загуби в 6 мача.
След близо 3 години извън играта застава начело на третодивизионния Фоджа (б.а. – бил е треньор на тима 27 години по-рано). Подписва на 30 март 2023-та, като контрактът е до 30 юни 2024-та. Прави фурор през април и май и вкарва състава в плейофите за промоция. Губи обаче от Леко и обявява, че напуска.
Славиша СТОЯНОВИЧ (без отбор)
Води два пъти Левски с протекциите на вече бившия бос Спас Русев. Вторият му престой на „Герена“ – сезон 2020/21 – бе изпълнен с всякакви трудности, да не говорим за финансовите при новия мажоритарен собственик Наско Сираков. Имаше опасност сините дори да отидат в групата, която ще се бори за оцеляване в елита. В началото на 2021-ва той дори разпространи програма за развитието на клуба, която обаче не бе съгласувана с ръководството. На 1 април бе приет по спешност във Военномедицинска академия с коронавирус. Остана повече от 2 седмици в болницата, след което още толкова бе под карантина. Върна се видимо отслабнал и с отпаднал тонус, а от Левски обявиха, че няма да се възползват от клаузата да подновят договора му.
След това бе спряган за отбори в Сърбия, Словения и дори Канада. Но продължава да е без работа. Изявява се като коментатор в Словения, ползван е епизодично и като анализатор от няколко клуба, включително и от Цървена звезда.
