Омагьосаният кръг от грешки остави Стойчо без алтернатива

0
Снимка: cska.bg
- -

Огромно е разочарованието за всяко „червено“ сърце, виждайки как твърде бързо се топи надеждата на ЦСКА-София, че най-после ще се качи на своя шампионски трон и ще сложи край на хегемонията на Лудогорец. Равенството с Царско село сложи кръст върху амбициите за първото място през този сезон още в средата на март. А краят на миналата година бе толкова обещаващ…, както и представянето в зимните контроли.

Факт е, че при тези високи очаквания, подхранвани донякъде и от самия Стойчо Младенов, сривът е повече от болезнен, защото бяха загубени точки от съперници далеч зад „армейците“ в класирането. Срещу Локо София хиксът може да се счита дори за успех, предвид ситуациите пред двете врати. Дербито с Левски донесе разочарование заради пропуските на Йомов и Вилдсхют, а издънката с Царско село е направо кошмарна. За нея няма никакви оправдания и за това мненията за необходимост от нова треньорска смяна, получават все по-голямо одобрение сред феновете.

Колкото и да е болезнено, дори Стойчо Младенов губи от величествената си аура. Той има на своя страна оправданието, че по различни причини през зимата съставът му по никакъв начин не бе подсилен кадрово. Напротив, селекцията и отсъствието на Кайседо по време на подготовката, сякаш отслабиха тима за първите официални срещи през 2022 г. В защита на Младенов е и представянето на ЦСКА в много важния четвъртфинал за Купата с Локо Пд, в който отборът не остави никакво съмнение в явното си превъзходство.

След шамара от последния в класирането на дневен ред обаче излезе една стара слабост в треньорската работа на Екзекутора. Той определено и в предишните си периоди начело на автентичния ЦСКА е имал проблем с взимането на т. нар. „задължителни“ мачове, в които отборът му трябва да води играта. В края на лятото срещу Осиек и Виктория Пипзен „червените“ показаха вдъхновяващ атакуващ футбол и общо взето сами вдигнаха нивото на очакванията. Факт е, че от тогава изтече доста вода и най-малкото Греъм Кери отдавна излезе от формата на живота си. А взетият за заместник на Тиаго Родригес Федерико Варела вече е разкрит от трети пореден треньор за по-малко от година. Той просто отсъства.

И точно от тази нишка на разсъждения трябва да се насочим към омагьосания кръг от грешки в управлението на клуба, които в момента оставиха Стойчо без алтернатива на ветровития пост. Твърде евтино бяха изтъргувани Стамен Белчев, Бруно Акрапович и Любослав Пенев. Това от една страна ни кара да мислим, че познавайки маниера, по който Гриша Ганчев, а сега явно и синът му Данаил взимат решения във футбола, няма да е голяма изненада, ако някоя вечер в сайта на клуба се появи съобщение за раздяла с Екзекутора на Ливърпул. От друга гледна точка бързата смяна на неговите предшественици на практика изчерпа възможните алтернативи на Стойчо. Ако към споменатите добавим и Златомир Загорчич, който бе вариант за треньор, но феновете спряха неговото назначение, от свободните или заети на по-ниско ниво в родния футбол специалисти трудно може да излъчим достоен вариант, който да поеме отбора и да го преведе напред и с победи, и с впечатляваща игра.

Всъщност, ако Ганчев реши да продължи треньорския водовъртеж на „Българска армия“, логичният избор за нов треньор се казва Алън Пардю. Именитият англичанин вече година се наслаждава на родната кухня, красивата ни природа и евтиния за неговите стандарти живот у нас. Рекламният принос, който дава за „червената“ марка, може да се развие и с работа, на терен. Самият той в последното си интервю бе сигурен, че „рано или късно ще се върне към треньорската работа“. Въпросът е може ли да се впише в конюнктурата на традиционния флагман на българския клубен футбол. Когато назначиш за треньор подобна „табела“, цената, на която ще се води същата селекционна политика, се вдига значително. Много по-трудно ще могат да се намесват собствениците и влиятелните фенове в работата на такъв авторитет. При всички случаи, какъвто и компромис да прави, и заплатата му едва ли ще е съпоставима с тази на предшествениците, ако върху него се стоварят напрежението, отговорността и очакванията, които винаги има към треньора на такъв гранд. А сега ситуацията е още по-сложна, защото за „армейците“ титлата е мираж…

Людмил Христов/ „Мач Телеграф“