Още един знаков футболист на Ливърпул идва за мача на Стилиян Петров!

0
patrik berger
- -

Европейският вицешампион от 1996 г. и икона на Ливърпул Патрик Бергер потвърди участието си в „Мача на Надеждата“ на 6 септември от 17:00 часа на стадион „Васил Левски“. Срещата се организира от фондация „Стилиян Петров“ за набиране на средства за подобряване на условията за лечението на онкологични заболявания в България.

Патрик Бергер е роден на 10 ноември 1973 г. в Прага. Започва кариерата си в местния Спарта, но първият му договор е с кръвния враг Славия. Той дори дебютира за националния отбор на Чехословакия при мъжете, преди да бъде викнат при младежите.

Талантът на Бергер е забелязан от легендата Отмар Хицфелд и през лятото на 1995 г. е привлечен от Борусия (Дортмунд). Дебютира в официален мач във финала за Суперкупата, като печели трофея след 1:0 над Борусия (Мьонхенгладбах). През следващото лято вече е шампион в Бундеслигата.

Идва европейското първенство в Англия през 1996 г., когато чехите направиха фурор. Излязоха като втори от групата след Германия, като победиха Италия с 2:1 след голове на Павел Недвед и Радек Бейбъл, 3:3 с Русия и загуба от немците с 0:2. След това елиминираха Португалия на Луиш Фиго с 1:0 (попадение на Карел Поборски) и след изпълнение на дузпи отстраниха и Франция, като Бергер вкара третата във вратата на Бернар Лама. Във финала поведоха с 1:0 на Германия отново след точно изпълнен 11-метров от Бергер в 59-ата мин, но Оливер Бирхоф изравни в 73-ата. В 5-ата минута на продължението отново Бирхоф донесе титлата на германците след „златен гол“. Това правило действаше по онова време.

Успехът на чехите води до истинско наддаване за звездите им. Бергер и Карел Поборски са желани от Манчестър Юнайтед, но Патрик избира Ливърпул. Настанява се в къща до легендата сър Кени Далглиш и Алан Хансен, които му помагат да се адаптира.

В началото му е трудно, но става твърд титуляр при Жерар Улие. През сезон 2000/2001 година печели невероятните четири трофея – купата на Англия, суперкупата на Англия, купата на лигата в Англия и купата на УЕФА. През 2003 г. взема още една купа на лигата.

След 7 сезона и 35 гола за Ливърпул Патрик напуска клуба, като подписва като свободен агент с новака Портсмут, воден от Хари Реднап, през лятото на 2003 г. Там е съотборник със Светослав Тодоров. След 2 сезона обаче тимът отпада и Бергер се мести в Астън Вила, като посочва, че много му се играе при Дейвид О’Лиъри. В началото обаче идват контузиите и е пратен от новия мениджър Мартин О’Нийл под наем в Стоук Сити от Чемпиъншип. Връща се, започва да играе като титуляр и отново идват травмите. На 6 май 2008 г. му е съобщено, че е изиграл последния си мач за Астън Вила, след като публично съветва Гарет Бари да не мисли много, а да подпише с Ливърпул. В същото време Мартин О’Нийл прави всичко възможно Бари да остане в Бирмингам. И сега двамата – О’Нийл и Бергер се събират в София за благотворителната кауза.
Така на 29 май 2008 г. Патрик Бергер се завръща в тима от детството си – Спарта (Прага), за да дебютира и за него. Той е капитан на тима, който завършва втори през 2009 г. и се класира за квалификациите на Шампионската лига. На 6 януари 2010 г. обявява край на кариерата си след поредната контузия в коляното. Все пак продължава да поддържа форма и да рита в шестодивизионния Долни Чабри.

С юношеския национален отбор на Чехословакия печели европейската титла до 16 години през 1990 г. след 3:2 във финала срещу домакина Югославия, като отново бележи гол в решителния мач. При мъжете на Чехословакия и Чехия има само 44 мача и 18 гола, защото отказва да играе под ръководството на Душан Ухрин. Участва и на европейското през 2000 г., но там чехите отпадат в груповата фаза.

Бергер е част от истински футболен клан в Чехия. Чичо му Ян е трикратен шампион на Чехословакия с пражките Спарта и Дукла, два пъти е носител на купата със същите отбори, а на олимпиадата в Москва през 1980 г. печели златните медали след 1:0 над ГДР. Неговите синове Ян-младши и Томас също направиха сериозни кариери в Чехия. Синът на Патрик Бергер, който носи неговото име, също бе талантлив полузащитник, но контузия го отказа едва на 24 години.