
Васил Панайотов е един от лидерите на Черно море. Той сподели очакванията си преди мача реванш с ЦСКА от турнира за Купата на България. Ето какво сподели полузащитникът в интервю за „Тема Спорт“.
Васко, опитах се да провокирам и старши треньора Илиан Илиев, като му казах, че по принцип в живота правим всичко за децата си, но той ми отговори, че на стадион „Васил Левски“ няма да гледа на Илиан Илиев-младши като на свое дете. Ти си приятел с него, с Иван Дюлгеров…
– (Смее се.) Не, не… В този мач няма синове, деца, приятели. Отиваме на война.
С оглед на това, че на „Тича“ се играе трудно, от ЦСКА определиха онова 0:0 в първия мач като позитивен резултат. А и червените играха добре във Варна. Смяташ ли, че те в известна степен са фаворити, или по-скоро шансовете са 50 на 50?
– Не. В никакъв случай. Мачът е изцяло отворен и 0:0 запазва напълно шансовете и на двата отбора. По-склонен съм да се съглася, че в проценти възможностите на двата отбора са 50 на 50.
Черно море не прави най-добрата пролет и очакванията към вас, макар да си осигурихте място в Топ 4 в шампионата, бяха далеч по-големи…
– Да, така е. Трябва да си признаем, че през пролетта не изпълнихме това, което искахме, и сме разочаровани – както ние, така и треньорското ръководство. Именно поради тази причина вярвам, че класиране на финал за купата ще измие негативните
емоции и впечатления.
Сякаш Ботев Враца и Крумовград показаха най-добрият начин да се противодейства на ЦСКА. Ще използвате ли този „пищов“ в толкова важното контролно?
– Да, видяхме, че ЦСКА се затруднява срещу силно дефанзивно настроени отбори, но ние няма да подходим по този начин. Едва ли ще се приберем толкова дълбоко в собствената половина. Черно море има своите силни страни и ще опитаме да ги използваме, за да спечелим мача.
Тренирахте ли дузпи?
– Не. Не го изключваме като вариант, разбира се, но аз се надявам да спечелим двубоя още в редовното време.
В ЦСКА напрежението е огромно след загубата от Крумовград. Смяташ ли, че това е още един коз във вашите ръце?
– Това напрежение е нож с две остриета и в никакъв случай не бива да ни отпуска, защото е далеч по-вероятно червените да хвърлят всичко в опит да стигнат финала, защото за тях това е разочароващ сезон. Те ще са ранени и ние трябва да сме готови да им се противопоставим и да постигнем нашата цел. Все пак не можем да пропуснем факта, че ние също не изиграхме най-силните си мачове. Ние също разочаровахме привържениците си в последния шампионатен мач и сме длъжни да се реваншираме, а какъв по-добър начин за това от спечелването на купата?
Формата на Лудогорец, който почти сигурно ще е другият финалист, дава ли поводи за оптимизъм за този, който се изправи срещу разградчани в последния мач?
– Аз не мисля за този двубой. За мен финалът е битката с ЦСКА. Когато го спечелим, чак след това можем да мислим за последния мач. Реално погледнато, на този етап няма смисъл да обсъждаме Лудогорец. Те неслучайно са толкова години поред шампиони. Не бива да мислим за тяхната форма, защото те разполагат с дълга скамейка и чудесна селекция.
Притеснява ли ви нещо в мача с ЦСКА? Вие сте преди тях в класирането, но така и не успяхте да ги победите в нито един от предишните три мача през кампанията?
– Те също не успяха да ни победят. Нищо не ни притеснява. Да, ЦСКА разполага с много добри футболисти, но през годините ние показахме, че сме балансиран и сплотен отбор, който може да се надиграва с всеки и да побеждава всеки.
Да, но явно през пролетта не успяхте да преодолеете липсата на напусналите Кешерю и Дуду?
– Да, тяхната липса ни се отрази. Имахме проблем в завършващата фаза, но срещу ЦСКА не е нужно да търсим победа с разлика. Смятам, че имаме достатъчно футболисти, които са способни да решат всеки мач.
Димитър Тонев се превърна в един вид „екзекутор на Левски“ с 3 гола в два мача срещу сините. Може ли да стори това и срещу ЦСКА?
– Защо не. Всеки може да го направи. Тонев свърши отлично своята работа, но по тази логика Асен Дончев също може да влезе в неговата роля и единият да вкарва редовно на сините, а другият – на червените. Най-важно е всеки от нас да излиза максимално концентриран и да върши работата си, а кой ще материализира усилията на целия отбор – няма значение.