-
-
Думата на легендарния Аспарух Никодимов винаги тежи, когато става дума за ЦСКА-София. Единственият българин, който е участвал на 1/2-финал за КЕШ както като футболист, така и като треньор, сподели мнението си за случващото се в Борисовата градина след първите два мача от първенството. Паро коментира закъсняващата селекция в клуба, както и свършеното от треньора Томислав Стипич на терена и извън него. Ето какво сподели Никодимов пред „Тема Спорт“.
Г-н Никодимов, каква е оценката ви за представянето на ЦСКА в първите два мача за сезона – загубата с 0:1 от Лудогорец и победата с 3:1 над Хебър?
– В Разград първото полувреме особено беше много позитивно. После обаче се обърнаха нещата. Дузпата и последвалият пропуск на Хайнц сам срещу вратаря се оказаха решаващи. Психологически се сринаха червените. Това е типично за футболисти, които не са от високо качество. След един такъв пропуск да се повлияят толкова негативно и да не успеят да се възстановят до края на мача. Нормално е за такива некласни играчи, ако мога така да ги нарека. Когато нямаш увереност в собствените възможности, очакваш, че ще имаш само един-два шанса за целия мач. И
като ги пропуснеш, се отчайваш. Срещу Хебър беше съвсем различен мач, но там нивото на съперника не предполага кой знае какви оценки или анализи. Важно беше, че се прекъсна тази дълга серия без победа.
ЦСКА-София форсира преговорите с нов нападател, урежда го за „армейското“ дерби
Вие сте поддръжник на тезата, че ЦСКА трябва да залага на млади български футболисти. Какво мислите за Георги Чорбаджийски и Петко Панайотов?
– Момчетата се представят много добре и много им се радвам. Една къща трябва да се строи от основата, аз така знам. Ако имаш силна основа и къщата ще бъде здрава. Затова сам трябва да си произведеш футболисти, за да си сигурен, че са качествени. И най-хубавото е, че тези момчета оправдават доверието. Но на тях ЦСКА им е в сърцето, нямат друг избор. А другите са иди ми, дойди ми.
ЦСКА ще опита да се раздели с Амос Юга и Матиас Фаетон. Попадат ли те в тази графа?
– Това е решение на треньора дали тези футболисти могат да му свършат работа. Ако не могат – вратата и да си заминават. В ЦСКА не може някой футболист на 24-25 години тепърва да се развива. Та той трябва да е в разцвета си и ЦСКА да е апогеят на кариерата му досега. Този Фаетон още от миналата година го представяха за голяма звезда, а и той се държи така на терена. Лошото е, че само се държи, но не дава никаква стойност на отбора. Каква звезда, да не е дошъл от Ливърпул?! Звезда, а никой не го е чувал. Писнало ми е от такива звезди в последните години. Които някои мениджъри ги пробутват като страшни трансферни удари и после са пълни разочарования. Не си ли гледал сам футболиста, винаги има огромен риск от грешки.
Какво мислите по въпроса със закъснялата селекция? Ръководството е твърдо в позицията, че няма да взима прибързани решения, докато някои фенове смятат за недопустимо, че отборът започна първенството без централен нападател…
– И едните, и другите са прави, честно казано. Каквато и да е ситуацията, трябваше да се направи нужното, за да бъде привлечен нападател. Но и бързането не е добър вариант, защото то води до аматьорщина и некачествена работа. Когато аз съм бил треньор, съм бил запознат отлично с качеството на футболистите, които привличаме. На някои се е случвало да бъда наставник при юношите, в дублиращия отбор. Други познавам добре като съперници в първенството. Отделно имах поглед и в Б, във В група. И знаех кой може да ми свърши работа според моите изисквания. Един Кольо Велков например (б.а. – Никола Велков, част от състава, отстранил Ливърпул и играл 1/2-финал за КЕШ през сезон 1981/82) го привлякохме от Етър, но аз още преди това го бях взел за малко при мен в Русе. Познавах го добре, а и мой близък приятел от Велико Търново също ме насочи към него. И всички ме питаха за какво ми е този футболист в ЦСКА. А той вършеше много черна работа, която носеше голяма полза на другите. Но това може да го оцени само някой, който разбира от футбол. Затова и треньорът трябва да има основната дума по селекцията и да му се вземат футболистите, които ще му свършат работа. И колкото по-рано се случи това, толкова по-добре за всички.
Филип Филипов бе обещал още поне 4-5 нови футболисти. До момента е дошъл един – крилото Локило. Какви трябва да са следващите попълнения на ЦСКА?
– Трябва да се намерят по две равностойни опции на всеки пост, защото никой не може да издържи всички мачове на добро спортно и физическо ниво. Получават се и контузии. А като има конкуренция, всички се дърпат взаимно напред. Спомням си, когато с Пената дойдохме в ЦСКА като 18-19-годишни. Влизаш в съблекалнята и там – Иван Колев, Якимов, Ракаров, Найденов. Седиш, гледаш и не знаеш къде се намираш. Толкова силни футболисти. И с времето попиваш от тях, надграждаш и ако имаш и някое специфично твое качество, си извоюваш правото да бъдеш сред 11-те. Така се получава класата в един отбор.
Какво е мнението ви за първите два месеца на треньора Томислав Стипич?
– Отборът живна, това няма как да му се отрече. Има позитивна промяна в играта, което се видя през първото полувреме в Разград. Но трябва да се изгради постоянство. На отделни проблясъци няма как да го караш в ЦСКА. Ще го видим, тепърва предстои да ни показва работата си треньорът.
Как гледате на думите му, че отборът ще се бори за място в Топ 5, за които отнесе сериозни критики?
– Как да гледам, изобщо не гледам. Той, ако не знае къде идва, по-добре да си отива веднага. После се оправда, че не е искал точно това да каже, но нямаше право да го прави. Може би е недоволен от състава, с който разполага, и е прав, защото в ЦСКА още липсва доста класа. Но когато си треньор на този отбор, нямаш право да говориш за петото място, дори и в съблекалнята да има само юноши. А да не говорим, че и с наличните играчи пак трябва да си по-напред.
А вие смятате ли, че ЦСКА има сили да се бори за титлата през този сезон?
– Задължително трябва да се бори. Така се изгражда отбор. Под напрежение трябва да се работи, за да има прогрес. Всички – от футболисти, през треньори, ръководители, трябва постоянно да са на тръни. Иначе не става. Затова са нужни конкуренция, високи изисквания и ако не ги изпълняваш, си заминаваш. Всичко трябва да се показва на терена, това е арената. Хората, като ходят на театър или цирк, си плащат, за да видят нещо уникално, нещо, което ще ги развълнува. Същото е и с футбола. Така че в ЦСКА са длъжни на публиката. Никой не ти дава даром нищо, камо ли титлата. Трябва да се сбиеш и да си я спечелиш. И всичко това става под напрежение. Трябва да знаят това много добре, а не да се страхуват!
Патрик Витанов: ЦСКА върви в правилната посока! При Стипич има разлика в обстановката
