„Ние имаме ли национален отбор по футбол? Боли ме за българчетата в този представителен тим. Всички говорят за детско-юношески школи, а почти всички ги загърбиха. Футболистът играе колкото си го подготвил. Ако си видял, че няма нужните качества, значи не може да го вземеш в националния отбор. Ако ги има качествата и не е подготвен добре – значи тогава други са виновни. Нужно е да се замислят всичките и според мен няма какво да се боричкат за властта в БФС. Трябва да отстъпят на младите, защото няколко цикъла показва това ръководство, че не може да стане нищо голямо“, заяви в интервю за БГНЕС легендата на българския футбол – Аспарух Никодимов.
Ето какво коментира един от най-успешните играчи и треньори в историята на родния футбол, след като националите ни останаха на предпоследно място в квалификационната си група (съставена от 5 селекции) за Мондиал 2022 в Катар.
Г-н Никодимов, 4 гола за Швейцария, 2 отменени попадения на „кръстоносците“ заради тънки засади и една греда за домакините след шут от около 3-4 метра. Всичко това през второто полувреме на мача Швейцария – България от световните квалификации. Вашият коментар за представянето на нашите през втората част на двубоя?
Този мач беше катастрофа, какво да кажа друго. Катастрофално представяне беше. Да не влизаме в много подробности, но аз гледах и защитата при головете – те нито се подсигуряват един друг. Всеки някъде го увлича играта и се отваряха такива пролуки в нашата отбрана, че това е абсурдно.
От 1962-а до 1974-а участваме на 4 поредни Мондиала, при положение, че първенствата се провеждат във формат от 16 тима. Вие играете в два от тези световни шампионата. Може ли да се каже, че България е страна с традиции във футбола далеч преди Световното през 1994-а, когато стигаме до полуфиналите, а сегашните резултати на националния ни тим са крайно неприятни?
Така е, така е. Ние се борехме с най-големите национални отбори. Обаче има една малка разлика, че в нашето първенство играеха само българи и им се даваше възможност от юношески години да израснат, направо при мъжете влизаха на 17-18 години. Аз нали вярно, че в Б група беше Септември София, но от 17-годишен бях в мъжкия тим на Септември. Може да си направите изводите за какво става въпрос. Ние не им даваме възможност на нашите играчи сега. Националният ни селекционер сега има ограничен брой избор. Да кажат тези, които управляват футбола ни, за тези години, които са управлявали – какво са направили за българския футбол? Но те няма какво да го казват, защото то се вижда какво е, всичко е налице.
Казвате настоящите ръководители в БФС, които са в централата от 15-ина години, слаби резултати, според вас?
Да. Аз разбирам, те казват, че са специалисти. Нито един от тях обаче не стана голям треньор. По негови разбирания, виждания да направи един стабилен отбор било клубен, било национален и тогава да говорят нещо. Те какво искат – да нямат успехи като ръководители и да си седят там на топличко? В къщичката горе на Бояна – екстра. Може да си седят по цял ден там.
На клубно ниво с ЦСКА може да се похвалите с детронирането на 3 действащи първенци на континента – Аякс (като играч), Нотингам и Ливърпул (като старши треньор), както и с още куп значими победи. На този фон не бледнеят ли много сегашните резултати на „армейците“ в евротурнирите? А да кажем и на Лудогорец, който през последните години записа най-много мачове в Европа от родните отбори? Говорим за 3 отстранявания на действащи европейски клубни шампиони, разликата изглежда е голяма…
Така е. Но сега нали всички са част от този футбол. Националният отбор и клубното равнище трудно може да се разделят. Не може в клубния футбол да не се представяш на най-високо ниво и изведнъж отиваш в националния ни състав и ставаш страхотен играч. Този филм не съм го гледал. Може да имаме силен представителен тим – без големи успехи на клубно ниво на отборите ни, но ако основните състезатели в националния ни тим играят повечето в чужбина. Както беше преди – един в Барселона, друг в Атлетико Мадрид, да не ги изброяваме кой къде е играл – по Германия имахме в Бундеслигата. Разликата е колосална.
При положение, че и на национално и на клубно равнище, родният футбол като цяло не е в най-добрите си дни. Без значение кой е президент на БФС, нужни ли са драстични промени в развитието на българския футбол?
Естествено, че са нужни. След като не върви една работа. Аз нали бил съм в ЦСКА. Не ми дадоха възможност в националния отбор. В един момент можеше да отида, но няма значение, хора, които не сме първи приятели не ми позволиха, но както и да е.
Вие загатнахте какво е вашето мнение. Според вас, кой би се справил по-добре като председател на БФС в настоящата ситуация – Борислав Михайлов, който от дълго време е начело на централата или основният претендент за поста Димитър Бербатов?
Какво да ви кажа? Бербатов и екипът му са млади, с нови идеи. Според мен трябва да им се даде път. Аз съм за това – да се даде възможност на младите. Смятам, че тези хора, които 15-ина години управляват – като не върви работата, се махаш от там. За мен настоящото ръководство на Футболния съюз даже трябва да се оттеглят без избори. Даваш път на младите. Ако не могат и те, след 3 години върни се пак – кажи аз съм си направил изводи, пак ще се кандидатирам. Димитър Бербатов и момчетата около него играха в големи отбори, видяха как се управлява клуб от най-високо равнище. Като са почерпили този опит, ще се опитат да го приложат в България. За 1 година няма да стане, но след 3-4 години, според мен, 100 процента ще се почувства тази промяна. Смятам, че по-малко говорене и повече работа трябва да има в родния футбол и да се дава път на младите български футболисти.