-
-
Аспарух Никодимов е една от най-ярките фигури в историята на ЦСКА и единственият българин, участвал в полуфиналната фаза на Купата на европейските шампиони и като футболист, и като треньор. Паро е роден в софийското село Богьовци, а през 1964 г., когато е на 19, е привлечен от столичния Септември на „Българска армия“. Малко след идването му в Борисовата градина започва и първата сериозна реконструкция на стадиона. Тя се извършва поетапно в периода 1965-67 година, като от старото съоръжение частично е запазено основното помещение и наименованието „Народна армия“. Построени са нови трибуни за 32 000 зрители, струнобетонна козирка над централната трибуна, отворени са няколко входа, преасфалтирани са алеите и е направена нова ограда на комплекса. Поставено е електронно светлинно табло. В следващите десетилетия ЦСКА пише едни от най-славните глави в своята история, а често пъти главен герой е именно Никодимов. Дни след последния мач на ЦСКА-София в настоящия вид на „Българска армия“ преди предстоящата мащабна реконструкция на стадиона, Паро даде интервю за „Тема спорт“.
Г-н Никодимов, какви емоции изпитахте, гледайки последния мач на стадион „Българска армия“ в настоящия му вид между ЦСКА и Лудогорец?
– Беше много емоционално, но това е нормалният ход на събитията. Когато отидох като войник в ЦСКА, след 1-2 години направиха голям ремонт. И сега тази ера, моята, си отиде. Тя беше една от най-успешните в историята на ЦСКА, особено в международен план. Защото преди нас отборът на ЦДНА беше ставал 12 пъти шампион за 15 години, после ставахме малко по-рядко шампиони, но в Европа бяхме много силни. Три полуфинала за КЕШ и КНК, отстранени действащи европейски шампиони. Така че беше един много хубав период за историята на ЦСКА, но може би е дошло времето за нова ера, както беше малко след като дойдох в клуба.
Какво представляваше старото съоръжение преди ремонта през 1965-67 година и колко чувствителна бе промяната на новия стадион?
– Другият стадион беше вече овехтял, както се казва – с дървени пейки като дълги летви. След това сериозно го стегнаха, поставиха козирка, електронно табло, в сектор А пейките бяха от дебела пластмаса. С тях беше доста по-добре, въпреки че имаше моменти, в които публиката ги изкъртваше и ги хвърляше по пистата при недоволство от съдиите или играта.
Според много източници двубоят срещу Хамбургер за Купата на УЕФА (1:4) през 1991 г. е най-посетеният в историята на „Българска армия“ с близо 40 000 зрители по трибуните. Тогава вие сте треньор. Според други обаче на откриването на новия стадион през 1967 г., когато ЦСКА посреща Добруджа в първенството (5:1), а вие сте на терена като футболист, присъстват също толкова зрители – близо 40 000. Можете ли да потвърдите тази бройка от мача с Добруджа?
– Спомням си този мач, да. Бихме ги много, 5 гола им вкарахме. Да, в действителност имаше страшно много хора и на този мач, еуфорията беше голяма. Но по тези времена ние имахме по 3-4-5 хиляди зрители на тренировките, пък какво остава за мачовете. Особено когато беше хубаво времето, на стадиона все едно, че всеки ден имаше мачове. Хората идваха в парка хем на разходка, хем да погледат малко и така и се поопознавахме с публиката. Правехме контакти и бяхме като едно голямо семейство.
Връщайки се назад във времето, кои са най-ярките ви спомени от стадион „Българска армия“, където е преминала солидна част от вашия живот?
– Не мога да отлича най-ярки, защото аз в продължение на дълги години бях всеки ден на стадиона. Това ни беше втори ли, първи ли дом. Май повече първи за голям период във времето. След реконструкцията направиха там хотелска част, ресторант и започнахме и на лагери да оставаме на „Армията“. Прекарвахме наистина страшно много време на стадиона. Тренираше се доста, често имахме двуразови занимания. Даже аз като станах треньор, бях въвел и триразови – и вечерта сме имали тренировки. Беше тежко за момчетата, но като излизаха на терена, нямаха спиране и който идваше, го сгазвахме. Много рядко се случваше да не успеем да спечелим някой мач.
За разлика от сега, тогава в действителност гостуващите отбори изпитват истински страх и ужас от визитите на „Българска армия“…
– Как няма? Ядяха бой като… Трябва яко да се тренира и яко да се играе. ЦСКА всеки мач трябва да е на ниво. Няма време за отпускане. Едно време конкуренцията беше изключително голяма. За съжаление, днес не виждам особена конкуренция, освен че всички са еднакво слаби.
На „Българска армия“ е постигната и най-изразителната европейска победа на ЦСКА – 9:0 над финландския Хака Валкеакоски. Какво чувствахте на терена по време на двубоя?
– Мисля, че вкарах два гола в този мач. Зарадвахме публиката, но изобщо не сме се концентрирали върху резултата. Ние си вършим работата. Както казах, заради огромната конкуренция трябваше да си на педали непрекъснато, иначе ще изпаднеш от състава. Постоянно някой от резервите ти диша във врата.
Най-големите европейски мачове на ЦСКА обаче не се играят на „Армията“, а на „Васил Левски“. Отстраняванията на Аякс, Ливърпул…
– Да, това е нормално. Не може на европейски мач, на който знаеш, че ще дойдат 50-60 хиляди, да го сложиш на „Армията“. И от финансова гледна точка не е правилно, и за феновете няма да е добре. Но ние се чувствахме комфортно и на този стадион, защото сме играли много мачове там. Пък и е близо до „Армията“, така че усещахме, че сме си вкъщи.
Въпреки това предполагам ще се съгласите, че европейските вечери на „Армията“ имаха свой-собствен уникален дух…
– Определено. Усещал съм го и като футболист, и като треньор. Но истината е проста. Ситуацията се създава от публиката и от играчите на терена. Феновете на ЦСКА винаги са на ниво, и тези долу на игрището, като са на ниво, и става тази магия, това торнадо, което няма спиране и помита всичко по пътя си. С това идва и самочувствието и симбиозата става още по-силна. И това наистина се усещаше от хората в клуба.
Какво ще донесе на ЦСКА предстоящата мащабна реконструкция на „Българска армия“?
– Това със сигурност ще е чудесно за феновете, които ще могат много по-спокойно да ходят на стадиона, да водят децата си на мачовете. За футболистите пък ще донесе голямо самочувствие, помня как ние се чувствахме, когато стъпихме на „Армията“ след ремонта. За съжаление, това няма да помогне за моженето или неможенето на играчите. Не става само с кураж от трибуните. Така че се надявам, когато живот и здраве отвори врати новият стадион, ЦСКА да изглежда така, както му приляга. Да се печелят мачове, трофеи, феновете да са доволни и „Армията“ да е пълна.
