-
-
Аспарух Никодимов е единственият българин, участвал на полуфинал за КЕШ и като футболист, и като треньор. Доказан капацитет, думата на Паро винаги тежи, особено когато става дума да ЦСКА. Легендарната червена фигура даде интервю пред „Тема Спорт“ относно процесите в Борисовата градина.
Г-н Никодимов, следите ли изкъсо случващото се с ЦСКА по време на зимната пауза в първенството?
– Преди да са започнали официалните мачове, не се интересувам толкова задълбочено, а и няма и какво много ново да видя. Две-три момчета българчета, на които се дава шанс и дано занапред влязат за постоянно в полезрението. Останалите чак толкова не ме интересуват, ако трябва да бъда честен. Вече много пъти съм казвал, че на доста от чужденците в ЦСКА им липсва класа и тепърва се надявам, че с правилни трансфери това ще се промени.
Какво мислите за привличането на Фьодор Лапухов, който е едва на 21 години, а идва като актуалният Футболист №1 на Беларус?
– Четох за него, в действителност изглежда много перспективно и интелигентно момче. За мен това е изключително важно – какви са футболистите като хора. Затова и винаги съм разпитвал в градовете на тези, които взимаме, какви са впечатленията и отзивите за тях. Защото дори и да е добър футболист, ако е несериозен в тренировъчния процес или пък някое пиянде, няма как да се получат нещата. Радостно е, че сега ЦСКА успя да се отърве от някои такива хора и съм сигурен, че те няма да липсват на никого.
Но пък ЦСКА вече разполагаше с Густаво Бусато и Иван Дюлгеров. Ако приемем, че Лапухов ще бъде налаган като титуляр, каква е перспективата за тях?
– Едно време, още докато бях футболист, а треньор беше Стоян Орманджиев, имахме двама супер вратари – Стоян Йорданов и Йордан Филипов. И практиката беше следната: единият пази, а другият е резерва. При най-малката грешка местата се сменят. Така имаше непрекъснато съревнование между тях и пазеха страхотна форма. И за отбора нямаше разлика кой ще пази. Винаги е хубаво да се създава конкуренция. И никога не е имало място за сърдене. От една страна заради дисциплината, която внасяха военните, а от друга заради големия авторитет на Орманджиев. Пък и ако се сърдиш, пречиш само на себе си. Бусато е дал на ЦСКА, доказал се е, но вероятно по-младият ще получава повече време в началото. Дюлгеров също чака шанс. Хубаво е от ролята на треньор да знаеш, че когото и да пуснеш, няма да се изложи. Да не трепериш от избора си. И при вратарите ЦСКА постигна това.
Извън този пост обаче ситуацията е различна. ЦСКА проведе лагер в Турция с по един централен защитник, крило и нападател…
– Това не е добре. Най-вече за треньора. Със сигурност той най-много е искал да разполага с пълна група още от първия ден на подготовката. Не съм вътре в нещата и няма как да знам защо се бави селекцията. Вярвам им, че има клубове и хора, които им извиват ръцете. В крайна сметка това не е благотворително дружество и сделките трябва да се правят на правилната цена. Но пък разбирам и футболистите, защото не всички стават треньори. И имат 10-15 години състезателна кариера, в които да си осигурят старините, както се казват. Нужно е да се намери правилният път към всеки. И колкото повече опит имаш, толкова по-лесно ще се случват нещата. Все още в ЦСКА има хора, които нямат достатъчна визитка и успехи за мястото, на което са поставени.
Изпълнителният директор Радослав Златков анонсира още кадрови промени в управлението на клуба. Наложителни ли са такива според вас?
– Да, особено след като амбициите са високи, са нужни изключително качествени управленци. За да си ръководител, трябва да притежаваш много качества. Да имаш интелект, реноме, комбинативно мислене. Но и да си наясно в детайли с обстановката и средата. Има много тънкости във футбола, които трябва от рано да ги подушваш и да взимаш мерки. Иначе една рана, ако не я лекуваш, става по-голяма.
Наскоро Стойчо Младенов заяви, че Александър Томаш е треньорът, получил най-голямо търпение и доверие в цялата история на ЦСКА, на база резултатите, които постига. Съгласен ли сте с това твърдение?
– Така е. По мое време такива като Томаш щяха да са ги сменили трима-четирима при подобни резултати. Стойчо каза – мен как са ме махали – за един равен или за една загуба. Но трябва да отчетем, че това е съвсем друга ера във футбола. Имало е много решения, които не са били правилни и справедливи. Но се усещаше повече стабилност в клуба.
Колко още трябва да се запази картбланшът към Александър Томаш и зависи ли оставането му в клуба за следващия сезон от резултатите през пролетта?
– Като са му гласували доверие, да го оставят да поработи. Но според мен, трябва да има по-авторитетна фигура, която да седи до него, да обсъждат, да прокарва политиките му – в клуба, пред собственика, пред феновете, в общественото пространство.
ЦСКА спечели 3 от 4-те си контроли в Турция, но да не забравяме, че през лятото и Томислав Стипич беше 7 от 7 преди официалните мачове. Какво можем да разберем от тези проверки за състоянието на отборите?
– Някои са шампиони в контролите и като дойдат официалните мачове се „сдухват“ и нищо не постигат. Контролите не са най-верният лакмус за състоянието на отборите. Те служат за влизане в ритъм, изпробване на някои експерименти, но не показват реално класата на съставите. По-скоро трябва да ги приемаме за тренировки, отколкото за истински мачове. Силно се надявам, че този път в ЦСКА са си направили правилна програма на натоварванията и формата и ще започнат силно в първенството и турнира за купата. Имам добро усещане за тази година. Мисля, че ще ни докарат малко радост, след като в последно време само ни ядосваха.
