-
-
Българският защитник Георги Пашов разказа пред gong.bg за живота по време на пандемията в Казахстан. През зимата бранителят премина в местния Жетису и клубът има амбициите да си спечели място в евротурнирите. Бившият футболист на Славия сподели кой според него ще бъде шампион в България и кой е приятната изненада до момента през сезона. Пашов говори и за шансовете на България да се класира за Европейското първенство догодоина:
– Георги, как си? Къде те намирам?
– Чувствам се сравнително добре в тази ситуация. Намирам се в Казахстан. За съжаление останах тук и не успях да се прибере в България, защото до последно мислехме, че ще стартира първенството. Но, както видяхте нещата се отложиха и не се знае кога ще се приключи с всичко тази пандемия. Останах в Казахстан и нямах възможност да се прибера, защото границите и летищата са затворени. Така че в момента съм тук и всичко е наред.
– Каква е ситуацията от гледна точка на мерки за сигурност? Предполагам, че знаеш каква е ситуацията в България, но в Казахстан как е?
– Да, отлично съм запознат с обстановката в България. От около седмица ситуацията в Казахстан е идентична. Преди десет дни парковете бяха отворени и имахме възможност да тичаме и да проведем някакъв вид тренировка, докато вече всички мерки са затегнати. Парковете са затворени и можеш да излизаш единствено до магазина или аптеката. Ситуацията е абсолютно сходна като тази в България.
– Как се справяш с тренировките?
– Най-трудната и неприятна част е, че не можем да правим това, което обичаме – да тренираме с топка. Така че се принуждавам да се подготвям вкъщи. Тренирам всеки ден. Намирам си различни тренировки, за да не ми е скучно и неприятно. Гледам да поддържам по някакъв начин формата си.
– Как се възползваш от многото свободно време, за което може би само си мечтал?
– Да, ако трябва да съм честен само съм си мечтал да имам толкова много свободно време, но съм чел книга, в която се казваше точно – „Внимавай какво си пожелаваш“. Точно в тази тематика. Оказа се, че не е точно това, което винаги съм си представял, защото не мога да използвам на 100% времето така, както съм искал – да почивам пълноценно с близките хора, от които съм далеч в момента. Гледам да си уплътнявам времето с някои полезни неща, като това, че искам да си подобря английския език и следователно имам по 3-4 часа седмично уроци онлайн с учител от България. Отделно от това, чета книги и в оставащото ми време си говоря с приятели или гледам филми.
– Все пак извличаш позитиви от ситуацията…
– Да, опитвам се да правя полезни за мен неща, за да не си губя времето.
– Каза, че не знаеш кога ще се поднови първенството на Казахстан, но все пак има ли информации? По какъв начин би могъл да се промени шампионата? Обсъжда ли се това?
– Всеки ден излиза нова информация, защото никой не е запознат на 100% какво ще последва. Последното, което обяви президентът на страната бе, че кризисната ситуация се удължава до началото на май. Не каза, че ще е точно до тогава, а може би малко повече. Най-оптимистичните възгледи са средата на май да започнем да тренираме и през юни да се поднови шампионата. Но дали ще стане това, може би ще разберем в края на този месец. Също така и въпросът с шампионата остава отворен и за момента има само тория, но нищо конкретно. Все още се чака някакво крайно решение.
– В Казахстан е по-различно, защото първенството е с друг формат – пролет-есен и може повече да се лавира…
– Да, при нас шампионатът е, така да се каже, обърнат. Изиграхме едва два кръга от началото на първенството и не е като в европейските страни да е към своя край. Може да се лавира и да няма пауза. Има варианти, но това ще си го решат от казахстанската футболна федерация.
– Как се стигна до преминаването ти в Казахстан, след като изглеждаше щастлив в Арарат, но през зимата преминав Жетису?
– Откри се тази възможност и понеже договорът ми изтичаше през лятото, и в Армения се забавиха с подновяването му. Излезе тази опция да премина в Жетису и условията тук бяха по-добри. Реших да се възползвам и времето ще покаже дали тази крачка е била правилна или не. Но като цяло в Армения всичко ми се получаваше и бях много щастлив. Много съм доволен от развитието ми там, защото станах шампион, спечелих Суперкупата и играхме в квалификациите на Лига Европа. Бяхме на крачка от влизането в груповата фаза, но може би не ни достигна малко опит и късмет.
– Предполагам, че амбициите на новият ти клуба са свързвани с участие в евротурнирите. Проследих, че през последните години тимът е завършвал винаги в горната половина на класирането. Може би и с тази цел си привлечен в клуба?
– Тази година ни е малко оптимистична задачата – да влезем в тройката. При положение, че тук има отбори, които са много по-заможни от останалите. Но с класирането през последните години има прогресираща линия на изкачване. Така че тази година задачата ни е да влезем в тройката. Мисля, че ще е малко трудно, но това не означава, че няма да дадем всичко от себе си.
– Разкажи малко за града Талдъкорган. Поправи ме, ако греша името му?
– Да, така се казва града. Той е близо до един от големите и красиви градове – Алмати, който е бивша столица на Казахстан. Талдъкорган е голям град, около 100 000 жители, но е много скромен. Усеща се социализма, защото сградите са по-стари, автомобилите и т.н. Като стара Съветска страна, както и при всички останали, се усеща това нещо. Не е толкова европеизиран. Скромен град, няма много развлечения и можеш да мислиш само за футбол.
– Предполагам, че не си имал проблем с адаптацията, защото можеш да говориш добре руски?
– От тази гледна точка, да. Нямах никакви проблеми, защото руският ми е много добър. Всички говорят руски, въпреки че си има и местен език, но залагат на първия. В отбора, както знаете е и Мартин Тошев, който много ми помогна бързо да вляза в обстановката и ме запозна с изискванията, така че нямах проблем с това.
– Любопитно е, че преди това в Казахстан имаше огромен интерес към български треньори, докато сега гледаме наплив на български футболисти или на играчи, които са играли в България. Споделяш ли това мнение?
– Да, мога да го споделя, защото виждам, че много футболисти, които са минали през българското първенство играят тук. Може би са около десет играча, докато преди това имаше наплив на български треньори. Не знам на какво се дължи това. Не мисля, че е станало умишлено, а се е получи стечение на обстоятелствата. Но българските треньори са оставили много добра следа и всеки един, който е бил в Казахстан не съм чул лоша дума за него и за всеки има много добри отзиви за работата им.
– Имаше ли във вашия клуб разговори за намаляване на заплатите, каквото се случва в цял свят?
– За радост на футболистите, за момента няма такива разговори. Чуваме, че може да има някакви такива неща, защото голяма част отборите в Казахстан предприеха тази крачка. Може би ще има такива разговори, но към днешна дата няма такова нещо.
– Предполагам, че следиш българското първенство. Какви са ти впечатленията до момента? Лудогорец сигурен шампион ли е? Кои са приятните изненади?
– Естествено, че наблюдавам българският шампионат, защото имам много приятели там. При всички положения, мисля че е правилно да се доиграе, защото няма да е честно спрямо някои отбори, които се борят за Лига Европа. Също така ще е много интересно и в турнира за Купата на България, защото и оттам ще се определи един от евроучастниците ни. Мисля, че Лудогорец отново ще е шампион. Ще е по-интересно разпределението за евротурнирите.
– Бившият ти клуб Славия има ли сили за участие в евротурнирите?
– Засякох се с г-н Загорчич в тима. Определено Славия е приятната изненада през този сезон. Може би за тях паузата дойде в най-неприятният момент, защото бяха набрали скорост и играха много приятен за окото футбол и всичко им се получаваше. Според мен, ако шампионатът не беше прекъснат, спокойно можеха да се преборят за по-челна позиция, но в момента можем само да гадаем за това нещо.
– Мислил ли си за завръщане в България?
– Мъката по родното е по-скоро от това, че съм далеч от семейството, приятелката и всичките ми близки като цяло. Но в момента съм се средоточил към това, което правя и докато ми се получават нещата в чужбина ще се старая и ще давам всичко от себе си, за да мога да остана, колкото се може повече. Със сигурност рано или късно ще се прибера в България и с радост бих играл отново в шампионата.
– През миналата година записа дебют за националния отбор, но последният ти мач бе злополучен срещу Англия. Успя ли да го преживееш?
– Радостно е, че записах дебют. Дойде този мечтан за мен момент. Но пък последният ми мач за България бе наистина злополучен срещу Англия. Той бе за всички такъв и за нашата нация донесе неприятен отзвук, който англичаните се постараха да направят. Ако трябва да съм честен много време ми отне да превъзмогна и отърся от този мач. Може би две-три седмици. Не се чувствах много добре и дори си пролича в играта ми на клубно ниво. Но има и такива мачове. Много е неприятно. Въпросът е по най-бързия начин да се отърсиш от него.
– Новият селекционер Георги Дерменджиев говорил ли е с теб дали попадаш в плановете му за предстоящият мач с Унгария?
– В интерес на истината никога не ме е търсил г-н Дерменджиев.
– Смяташ ли, че този тим има сили да играе на Европейското първенство?
– Ако трябва да съм честен с много от момчетата поддържам връзка и разговаряме и виждам, че всички са настървени и с плам в очите, защото става въпрос за два мача, в които ако дадеш всичко от себе си, дори и на хартия да си по-слабия, и с малк одоза късмет може да се стигне до така желаното място на Европейското първенство. Оптимист съм от тази гледна точка, но въпросът е кога ще бъде този мач, след поредното му отлагане, и в каква форма ще са нашите и техните футболисти.
