-
-
Бившият нападател на ЦСКА, Петър Витанов, даде интервю за „Тема Спорт“, малко преди да се включи в „Коледния обяд“, който от ЦСКА-София организираха за ветераните в четвъртък във Военния клуб. Той заяви, че това е страхотна инициатива и е прекрасно е да се види със стари приятели и съотборници.
Г-н Витанов, за ЦСКА предстои гостуване на Спартак Варна за купата. Може ли да кажем, че е един от мачовете на годината за армейците?
– Всеки мач за купата вече се явява “мач на годината” за ЦСКА. Няма какво да се заблуждаваме – четвъртото място вече е химера за нас. Остават 11 шампионатни мача, а разликата с четвъртия е 14 точки. Дори ние да печелим всичко, то отборите от Топ 4 трябва да загубят цели 5. В шампионата нещата са сложни, но за ЦСКА е задължително да играе в Европа и затова трябва да се хвърли за купата. Ние се смеехме и дори се ядосвахме на Томислав Стипич, когато каза, че отборът ще се бори за петото място, но той явно е виждал нещо, колкото и да не беше подходящият избор за нашия отбор.
ЦСКА отива в Морската столица след силно представяне, но негативен резултат в последния шампионатен мач…
– Това трябва само да ги мотивира и да играят, както първите 30 минути срещу ЦСКА 1948… Най-важното е да си вкараме положенията, защото видяхте, че вместо да си решим мача рано, те можеха да ни вкарат и трети гол с три атаки и всичко да приключи.
Може ли силната игра и победата над Спартак Варна преди две седмици за първенството да доведе до подценяване и отпускане?
– Не, не. Не вярвам. Играчите са длъжници на публиката и вярвам, че Томаш добре им е обяснил значението на този мач. Футболистите, а и треньорският щаб трябва да са наясно, че до момента имат сериозен картбланш от феновете. Виждате, че отговорни и силни фактори от агитката призоваха за спокойствие, търпение и подкрепа, но ако не се вземе мачът във Варна, не изключвам да ги грабнат, а чужденците не знаят какво е да “те грабне” публиката на ЦСКА…
Искате да кажете, че Хайнц, например, трудно би издържал да чуе това, което чуваше Емил Костадинов по ваше време…
– Еее, двамата в едно изречение не бих искал да ги поставям. Емо беше огромен непукист и перде. Злобата, спортната злоба, която таеше в себе си, беше непонятна за сегашните футболисти. Той изпускаше, но след това решаваше мачове. Правеше разликата…
В тази връзка как ще коментирате формата на Годуин Коялипу?
– Супер е, че си върши работата. Най-хубавото е, че вкарва голове и се адаптира. Явно стилът и начинът на игра, които налага Томаш, му подхождат, но Коялипу също трябва да вдигне малко КПД-то при завършващия удар, защото ако не бяха пропуските срещу ЦСКА 1948, то щяхме да спечелим без проблеми.
Споменахте стила и начина на игра на Томаш…
– Да, вижда се вече неговият почерк. Той със сигурност имаше нужда от време. ЦСКА отдавна не е играл толкова офанзивно, а ние точно това искахме да видим. Със сигурност му предстои още работа. Трябва да се изчистят грешките в дефанзивен план и вярвам, че по време на паузата и подготовката ще успее, но е много важно да се вземе мачът във Варна.
За финал – как ще коментирате формата на Станислав Шопов, който изживява най-силния си период в ЦСКА?
– За мен той още е длъжник, както и голяма част от играчите. Още когато дойде в ЦСКА, аз казах, че в Шопов има много футбол, но той не го показа. Сега видяхме, че Томаш повярва в него, даде му шанс и той го улови, но може още много повече.
