-
-
Звездните подаръци на Христо Стоичков и „Унивижън“ за предаването „Код Спорт“ продължава с Педро Родригес, който има във визитката си впечатляващите двайсет големи трофея и то от най-големите надпревари – Шампионската лига, Лига Европа, от световно и европейско първенство. Той е първият футболист в историята, вкарал гол в 6 различни клубни състезания в рамките на един сезон. В кариерата си е забил 99 гола в 320 мача за Барселона. Също и 28 попадения от 129 двубоя за лондонския Челси. Трикратен носител на Шампионската лига, световен първенец с Испания от мондиала в Южна Африка 2010 и европейски шампион от 2012-а.
– Човекът-рекорд на Барселона! Педро, как си?
– Добре. А ти как си? Всичко наред ли е?
– Благодарим, че ни посрещаш тук на базата на Челси – твоят втори дом от доста време. Как се чувстваш с тази синя фланелка на гърба?
– Добре съм. За мен се оказа наистина добро решение да дойда тук и да изживея английската магия. Да си тръгнеш от Барселона е винаги много трудно, но когато пристигнах тук, всички ме приеха с отворени обятия. Както феновете, така и съотборниците, а също и ръководството на този велик клуб. Истината е, че за мен това е наистина красиво изживяване. Голяма промяна в живота ми в професионален, а също и в личен план.
– След толкова години игра в Барселона и повече от 20 различни титли… Наистина ти се радвах, докато играеше там и те следях още от времето, когато дойде в Каталуня от Лас Палмас. Има ли голяма разлика между двата отбора: Барселона и Челси…
– Има ли потенциал в момента Челси, за да се бори с Ливърпул, Манчестър Сити… Отборите, които са водещи в момента. Има ли реална възможност Челси да ги надмине на финалната права? Ще имате ли достатъчно сили и психологическа настройка, за да се борите за титлата?
– Знаем, че имахме много добра, бих казал уникална възможност, която не трябва да пропускаме. Освен това реално бяхме фаворити още от старта на кампанията. Най-вече заради силния отбор, заради индивидуалните качества на играчите ни и разликата в класите с другите отбори. Купата обаче беше изстрадана и заслужена с победи. Напълно осъзнавахме, че няма да бъде лесно да грабнем трофея и трябва да се раздадем докрай. Най-важното беше, че си наложихме да мислим елиминация за елиминация и да отстраняваме съперниците един по един. Не парадирахме с нищо и така с класа и спокойствие стигнахме до финала и там както знаете победихме.
– Обиколил си света и всички те познават навсякъде. Много ли се промени животът ти след Мондиала през 2010 година и последвалото първенство на Стария континент през 2012-а? След двете надпревари ти стана световен и европейски шампион. Какво е чувството?
– Това е най-великото чувство, което можеш да изпиташ като играч. Да станеш световен шампион и да поемеш купата в ръцете си… Спомням си, когато след финала в Южна Африка, я вдигнах над главата си и точно тогава си спомних всички онези кадри, които бях виждал като дете… Всичките легендарни играчи като Марадона и други, които са ставали световни шампиони. Винаги, когато следиш световните първенства като малък, в главата ти се запечатва картината, на която някоя от тези звезди на световния футбол вдига триумфално световната титла. Да успееш да повториш успеха им е наистина уникално. Чувството е неповторимо. Не може да бъде описано с думи, а просто трябва човек да го изпита с цялото си сърце, за да разбере наистина за какво става въпрос. Много се гордея и се чувствам наистина привилегирован, че бях част от онези 23-ма играчи, които спечелиха първия Мондиал за Испания. Каквото и да се случва от тук нататък, това ще остане в историята. Първите винаги се помнят.
– „Уембли“. Скоро бях на митичния „Уембли“. Влязох на терена, в съблекалните… фотографирахме се … И видях една снимка на Дриймтим от 1992 година. След това видях и други фотоси, на които бяха Педро, Пуйол, Меси… Два отбора, две различни поколения на Барселона, които спечелиха Шампионската лига. Какво изпита в онзи миг, когато титлата беше в краката ти и вкара? Как тичаше след това!
– Аз мисля, че имаме добър отбор и най-вече разполагаме с много силни единици. Ти вече спомена Азар, който вече не е тук. Но останаха други големи – например Канте и други, които вече имат опит и са силни лидерски фигури в отбора. Мисля, че бихме могли да постигнем много с този състав. През последните години спечелихме една Висшата лига, една ФА Къп и Лига Европа. Но защо и да не спечелим първенството, както казах по-рано. Да, признавам – много ще е трудно, но пък не е невъзможно.
– Игра и с едно суперлуксозно подкрепление – Игуаин. Очакваше да се разбирате перфектно, защото той знае как си играл в Испания, а и той самият е играл в Ла Лига. Това трябваше да бъде важно подкрепление за отбора във финалната права на шампионата, но не се получи.
– Да. Аз мисля, че той можеше играе важна роля за тима., ако беше останал, но реши друго. Той е футболист, който е много деен и активен вътре на терена, обича да прави комбинации със съотборниците си само с едно или две докосвания. Игуаин е много полезен и в завършващата фаза и е вкарал много голове в кариерата си. Със сигурност ще бъде важен играч за новия си тим.
– Какъв беше Сари като треньор? Имаше ли близост с футболистите? Помагаше ли ви?
– Времето минава и играчите си отиват. Сега в нашия отбор има смяна на поколенията и това няма как да не се отрази видимо. Вече са на линия много млади играчи, докато на онова световно ние имахме куп опитни ветерани, като Шави, Иниеста, Икер Касиляс, Пуйол..
– Давид Вийя…
– Да, Давид Вийя също. Все играчи с много опит, които някак си успяваха да спечелят всеки мач без много усилия. Сега, ако направим сравнение, ще видим много разлики. Всичките изброени като Шави, Иниеста, Пуйол, Касияс, Шаби Алонсо и куп други много важни единици ги няма вече. Сега тече промяна. Идва ново поколение с млади момчета, на които трябва да бъде дадено малко време, за да могат да се адаптират, да наберат опит и да се хвърлят в битките. Нашия отбор с играчи като Андрес и Шави е трудно да се повтори. Те бяха просто уникални.
– Педро, много благодаря! Желая ти много късмет!
