-
-
Вратарят Душан Перниш пристигна в Стара Загора през януари 2017-а, а на 17 май 2021-ва се сбогува с Берое и сложи край на активната си кариера. Участникьт на Мондиал 2010 с екипа на Словакия се прибра в родината си, за да започне своя път в тренъорството. Разговорът започна на английски и той прие с радост да отговори на въпросите на „Тема Спорт“, като моментално откликна на предложението „да упражни българския си език“.
Душане, здравей. Поздравления за прекрасния български, който говориш и явно не си забравил. Откакто си тръгна от Стара Загора, рядко се появяваш в медийното пространство…
– (Смее се.) Аз никога не съм флиртувал с медиите и никога не съм искал да съм център на внимание. Дори не използвам социални мрежи. Нямам нито Фейсбук, нито Инстаграм, нищо… Отдал съм се на новото си предизвикателство. Станах треньор на вратари и работя във второ дивизионния Дубница. Работя както с вратарите на първия отбор, така и с децата. С малките ми е най-голямата тръпка, защото за мен това е много важно. В момента съм с лиценз Б, но преди седмица записах А, който е най-високото ниво.
Изкара много хубави години в Берое. Беше любимец на феновете. Следиш ли какво става в отбора?
– Да, знам какво се случва. Знам, че ТЕЦ-ът спря финансирането и настъпиха тежки времена. Подобни истории никога не са приятни и се надявам скоро Берое да си стъпи на краката, феновете го заслужават. Аз обичам България, Стара Загора и Берое. Много искам да намеря време да дойда и да се видя с приятели, но сега нямам възможност. Миналата година само децата бяха на почивка там с баба си и дядо си.
Ти също бе в Стара Загора в труден момент. Александър Томаш пое тима, когато имаше само няколко играчи…
– Да, така беше. Бяхме няколко човека и юноши, но той направи страхотен отбор. Събра хора, които обичат играта. Ние излизахме на терена със сърцата си. Играехме красив, атакуващ футбол. Аз изживях силни години. За мое щастие, тогава работих с Тодор Кючуков, който много ми помогна. Тактическите познания на Томаш са на европейско ниво.
Знаеш ли, че Тодор Кючуков продължава и сега да те дава за пример на вратарите, с които работи?
– (Смее се.) Това е много хубаво. Няма да забравя как ми викаше „машино“. Той е най-добрият, с когото съм работил някога.
А какво би посъветвал сегашните играчи на Берое? Как могат да излязат от трудната ситуация?
– Рецепта за това няма. Или го носиш вътре в себе си, или не. Или го можеш, или не. То е черно и бяло. Пожелавам им да правят всичко с много любов и старание. Тогава ще се получи.
На Берое предстои мач с ЦСКА. Червените са първи, но не играят успешно в Стара Загора напоследък. Какво очакваш от този мач?
– Очаквам дузпа за ЦСКА (смее се). И вратарят да остане в средата на вратата… (б.а. – по този начин Перниш спаси изпълнение на Мауридес при 1:1 през есента на 2018-а). Не, не, шегувам се. Стискам палци за Берое. Дано продължат успешните игри срещу ЦСКА в Стара Загора.
Ти бе в отбора, който победи ЦСКА в Стара Загора след 27-годишна пауза. Какво помниш от онзи мач?
– Детайли от мача не помня, но помня емоцията и радостта след последния съдийски сигнал. Тогава си направихме голяма отборна снимка на терена. Попчев я направи (б.а. – Стелиян Попчев – администратор на Берое). Смятам, че бяхме по-добрият отбор и заслужено победихме. По онова време ние се надигравахме с всички и не отстъпвахме и на най-добрите.
За това говорят и четирите ви поредни победи над Левски…
-Да, Левски ни бяха абонати. Това бяха любимите мачове на Томаш. Биеше ги навсякъде. По това си приличаме с него. И аз бях така. Бих ги с Жилина е Европа, а после и с Берое (смее се).
Какво не успя да постигнеш с Берое, а смяташ, че имаше възможност?
– Много съжалявам, че така и не успяхме да достигнем до евроучастие, а бяхме толкова близо. Два пъти завършихме на 4-то място, но и конкуренцията бе много сериозна.
Кой е най-запомнящият се момент от престоя ти в Стара Загора?
– Всички тези четири години и половина. Това е много голям период от живота на един човек и не мога да го забравя.
А нещо, към което не искаш да се връщаш?
– Тежка бе последната година, в която бях контузен, но и от този период научих много.
Ще те върна в началото на разговора, когато каза, че имаш прекрасни вратари. Има ли шанс да видим някой от тях в България?
– О, да, да. Готов съм да предложа някой от тях на Тодор Кючуков, защото той наистина има око за такива неща. Знам, че ще ги хареса и ще трябва да вади пари (смее се).
Ти не си в България вече близо две години, но ситуацията не е много различна. Лудогорец отново е смятан за фаворит, като пак се счита, че ЦСКА има възможност да го свали от върха. Според теб това възможно ли е?
– Не знам, не знам. Не ме интересува. За мен всичко е Берое. Нали знаеш, няма мое, няма твое…
