-
-
етър Александров даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ в швейцарския курорт Ароза, където се проведе световното първенство по футбол на сняг. Славният нападател тръгва от Карлово, за да покори Швейцария, където е поставен на пиедестал.
Александров триумфира с шампионска титла в местното първенство. Коронясван е за най-добър чуждестранен футболист през 1995 година. Два пъти ликува с приза „Голмайстор №1 на швейцарския шампионат“.
Бронзовият медалист от САЩ’94 сериозно се захвана с треньорския занаят като наставник на нападателите в различни отбори. През септември се завърна в Аарау, където като футболист триумфира с титлата. И нападателите на тима започнаха истинска голова фиеста.
– Здравей, Петьо! Отново те намираме в швейцарския курорт Ароза. Две втори места успя да заслужиш. Как ти се видя турнирът тази година?
– Мисля, че беше добър турнир. За първи път моят отбор се класира за финала с хубава игра. Тази година имахме добър състав, но нямахме треньор. За съжаление Уинтън Руфър, на когото му желая по-бързо да оздравява, не можа да дойде. Но все пак показахме някакъв квалитет. Мисля, че заслужено играхме на финал. Малко не ни достигна, но швейцарците бяха по-млади и затова победиха.
– В турнира на спонсорите заехте второ място, като водехте в резултата, а в турнира за голямото световно първенство на сняг пак поведохте, но не можахте да спечелите. Все пак удоволствието е на първо място, нали?
– Разбира се! Удоволствието винаги трябва да бъде на първо място. Естествено във футбола се случват такива неща. Жалко за нас, но гледаме позитивно на нещата.
– Знаем, че Уинтън Руфър е излязъл от интензивното отделение в Нова Зеландия. Успя ли някой да се чуе с него?
– Организаторите са се чули с него. Той е пожелал турнирът да премине добре. Доколкото знам, Уинтън е в добро състояние в момента.
– Този турнир се провежда за девети път в Ароза, но за първи път е чак толкова снежен. Мислиш ли, че това нещо може да се направи и в България, тъй като претендираме, че имаме много добри ски курорти?
– Защо не! Мисля, че не само в Ароза се провеждат такива турнири. Ние също имаме добри условия и можем да поканим да дойдат добри футболисти. Като поканиш големи звезди, хората идват да гледат.
– Ти би ли играл за България на такова световно първенство върху сняг?
– Разбира се! За България винаги ще играя!
– Да се върнем към твоята работа – от новия сезон започна в бившия ти клуб Аарау. Как вървят нещата там?
– В началото не бяха добре. Аз започнах чак от 1 септември, когато отборът в шест мача не беше спечелил и точка. Сега нещата вървят малко по-добре. Надявам се и аз да съм помогнал за това. Все пак Аарау е моят любим отбор. Живея тук от толкова години и следя всичко, което се случва. Сега получих тази възможност и много се радвам, че успях да помогна на тима. Отново да се заговори за Аарау като един добър клуб и надявам се този възход да продължава.
– Ти си треньор на нападателите в отбора. Знаем, че три пъти си бил голмайстор номер 1 в швейцарското първенство. На какво ги учиш?
– Да вкарват голове! (смее се) Когато дойдох в отбора, в шест мача бяхме вкарали две попадения. А сега в останалите 12 срещи имаме 29 гола. Мисля, че не е никак малко. По принцип имаме добър отбор, но в началото нещата не тръгнаха добре. Като влезеш в такава негативна спирала всичко е срещу теб. Надявам се, че Аарау пак ще бъде там, където му е мястото.
– Като един от най-големите нападатели на България – кое е най-важното за един голмайстор? Да се научи да вкарва голове или просто да го има в кръвта си?
– Естествено, че трябва да го имаш в кръвта. Но и много неща научаваш. Трябва да бъдеш в добра форма и да използваш това, което имаш като нюх пред гола.
– Вече много години си треньор в Швейцария, дори беше начело на Бил, който по финансови причини не можа да продължи съществуването си. Имаш ли амбиции да продължиш като старши треньор?
– Не, нямам такива амбиции. Тогава така станаха нещата, че треньорът получи по-добра оферта и отиде в отбор от елита. Така аз поех тима. Балансът ми не беше чак толкова лош – две победи и две загуби. Но се чувствам по-сигурен и по-добър като помощник-треньор. Просто това е моето мислене.
– Много ли е стресираща треньорската професия?
– Треньорската професия стана доста ветровита не само за старши треньора, но и за помощниците, и за абсолютно всички. Преди години нямаше чак толкова ангажименти, колкото сега. Сега имаш 24-часов ангажимент. Затова и толкова често се сменят треньорите.
– Идваме за четвърта поредна година на световното първенство върху сняг и виждаме какво е уважението към теб. Но все пак преди имаше и български футболисти в Швейцария, а сега няма нито един.
– Да, за съжаление в последните няколко години няма. За мен уважението на швейцарците е най-важното. Във всеки един от отборите, в които съм играл, никъде не съм оставил вратата затворена. Където и да отида, винаги са ме посрещали с отворени обятия. За мен това е най-голямото богатство. Виждате сами каква е организацията в Швейцария, каква красота е, всичко си е на мястото. Надявам се и в България някога да стане така.
– Следиш българския футбол – вече не сме ли достатъчно добри дори за швейцарското първенство, което все пак не е сред топ шампионатите на Европа?
– Щом нямаме футболисти тук, значи не сме. Все пак нямаме добри футболисти и в другите първенства. Преди години имахме доста играчи в Бундеслигата, а Англия и в другите силни шампионати, а сега нямаме. Надяваме се да се работи успешно и коректно в България, за да можем да изпратим футболисти в чужбина.
– Беше от хората, които станаха четвърти в света, Швейцария не е била на такова място повече от половин век. Защо сега Швейцария е победител в групата на Лигата на нациите и е в първата десетка на световната ранглиста, където бяхме ние?
– Не е чак толкова лесно да се отговори на този въпрос. Но в последните години швейцарците станаха световни шампиони за юноши, европейски шампиони за юноши, което не е малко. Ние в последните години не сме имали такива успехи. Националният отбор се класира почти за всяко европейско и световно. Сега отново спечелиха групата и ще играят с останалите три най-добри отбора в Европа. Работи се правилно, целенасочено и затова имат успехи. А затова че в България нещата не вървят, може би си има други проблеми. Но аз виждам, че откакто Петьо Хубчев е треньор на националния отбор, все пак има някакъв напредък, има организация. Виждаш, че и футболисти, и ръководители вървят в една посока. И това ми харесва.
– Ако по твое време, когато беше футболист в България, някой наш отбор се беше паднал с Йънг Бойс, щеше да го приеме като късмет в жребия. Сега Йънг Бойс побеждава Ювентус – толкова ли е голяма разликата вече?
– Както виждаме, наистина е доста голяма. Неслучайно преди имахме много футболисти, които излизаха в чужбина, а сега – все по-малко. В момента има няколко добри играчи, които се надявам по-скоро да отидат в чужбина и да представят България.
– Знам, че имаш българска телевизия и гледаш мачовете – как ти се вижда българското първенство?
– Интересно е. Може квалитетът да не е чак толкова добър във всички отбори, но примерно откакто Балъков се върна в Етър, отборът също е на по-предните места. От няколко години Лудогорец е на първа позиция и всички знаем защо – там организацията е желязна. Естествено, очаквах повече от Левски и от ЦСКА – да има по-голяма конкуренция. Но има интересни мачове, надявам се така и да продължи.
– Смяташ ли, че някой измежду Левски и ЦСКА би могъл да спре доминацията на Лудогорец този сезон?
– Мисля, че този сезон няма да имат тази възможност. Лудогорец е достатъчно силен за България. Малко съм разочарован от това, което представиха в Лига Европа. Мисля, че в тази група те и Байер Леверкузен трябваше да продължат напред, но във футбола го има и това.
– Отпаднаха от швейцарски отбор – Цюрих.
– Да, а Цюрих не е чак на толкова топ ниво според мен. Познавам ги много добре, до преди една година работех там. Все още твърдя, че Лудогорец е по-добър отбор от Цюрих, но Цюрих продължава напред.
– Какво трябва да направят Левски и ЦСКА, за да стигнат нивото на Лудогорец?
– Според мен Левски в последните десет години няма титла, защото във всеки един период, било летен или зимен, те сменят между 8 и 10 играчи. В това положение никога не можеш да съставиш един отбор, който да бъде боеспособен на Лудогорец или на който и да било друг. ЦСКА е малко по-добре според мен, но и там явно нещата куцат. Лудогорец взима само това, което им трябва. Те се подсилват, а Левски и ЦСКА сами си създават проблеми.
– ЦСКА мина по един много трънлив път, който стигна до фалит. Сега клубът се възроди с Гриша Ганчев, Христо Стоичков и Юлиян Инджов. Левски обаче до голяма степен е тръгнал по същия път. Мислиш ли, че така ще се получи?
– Надявам се Левски да не стигне до това положение, в което беше ЦСКА. Все пак аз съм от Карлово и съм левскар от дете, въпреки че съм много благодарен на Славия, който е отборът на сърцето ми. Все пак малко или много милея за Левски. Надявам се нещата там да потръгнат. Но ако продължават по същия начин, мисля, че и в следващите десет години, няма да го постигнат.
– Каза, че Левски и Славия са двата отбора на сърцето ти. Как изгледа финала за купата на България?
– Такъв финал рядко се гледа! Стадионът беше пълен с левскари, в 90% от мача играеше Левски, но накрая Славия победи. Все пак винаги най-важен е резултатът. Който вкара повече голове е победител. Това беше мач, който Левски никога не трябваше да губи, но пък беше голям късмет за Славия.
– За кого стиска палци?
– За двата отбора.
– Георги Петков завърши на второ място за Футболист на годината – заслужаваше ли той да взема наградата?
– Това не е от моята компетенция. И тримата играчи, заели призовите места, заслужаваха.
– Не живеем ли прекалено много със спомените от американското лято от 1994 г.?
– Ние нямаме други спомени, това е лошото. Ако имаме нещо по-добро, ще живеем с други спомени. Надявам се в следващите години пак да се получи нещо, което малко да възроди България. Да се говори не само за 1994 г., а и за след това. Да са живи и здрави всички мои съотборници от това поколение! И дано и новото поколение да ни настигне!
– Преди десет години и половина Швейцария организира едно прекрасно европейско първенство, съвместно с Австрия. Смяташ ли, че това помогна на швейцарския футбол да тръгне по-напред?
– И преди това Швейцария беше вече тръгнала напред, но естествено, че това помогна много. Надявам се и ние да получим шанс.
– Сега кандидатстваме.
– Точно. Дано да ни дадат и на нас някакъв шанс. Да се надяваме, че оттам нататък нещата ще тръгнат по-добре.
– Смяташ ли, че Балканите имаш шанс да получат европейско или световно първенство?
– Защо не? След като Полша и Украйна успяха да организират едно европейско първенство, мисля че Балканите също могат да организират такова нещо.
– Каза добри думи за Петър Хубчев и за неговата работа в националния отбор – мислиш ли, че имаме шансове да се класираме за европейското първенство, което ще е безпрецедентно в 13 държави и с много повече участници?
– Групата ни е много изравнена. В интерес на истината, като махнем Англия, който е главният фаворит, дори и срещу Косово и Черна гора, за да победиш, трябва да си доста по-добър. На днешно време вече няма слаби отбори. Затова във всеки един мач трябва да се раздаваш 100 %. Ще им стискам палци, както и досега!
– Вече много години си треньор в Швейцария, може ли да те видим и в българския футбол по някакъв начин?
– Никога не се знае във футбола. Досега не съм имал някаква възможност. Десет месеца бях помощник-треньор на Пламен Марков в националния отбор. За мен беше едно голямо удоволствие и съм благодарен, че имах тази възможност. А вече оттук нататък какво ще бъде – да сме живи и здрави…
