Петър Хубчев беше избран заслужено за най-добър български футболен треньор за 2018 година. Националният селекционер даде интервю пред БЛИЦ преди старта на европейските квалификации. В края на разговора ни роденият на 26 февруари 1964 година наставник направи сензационно разкритие, свързано с премиите в тима. Оказа се, че никой от отбора не е… Всъщност, нека прочетете и ще разберете за какво става въпрос.
-Г-н Хубчев, започваме с жребия за Евро 2020? Попаднахме заедно с Англия, Чехия, Черна гора и Косово в квалификационната битка. Как бихте определили групата – лека, средна, тежка, супертежка?
– От доста време националният ни отбор е в такава позиция, че е много трудно да кажа, че групата е лека. Поне на книга Англия се отличава и изпъква от останалите, но всички други сме от една черга и с напълно равни шансове.
-Предполагам обаче, че изключвате Косово?
-Напротив, не ги изключвам. Защо да ги изключвам? Те са само привидно аутсайдери и се намираха в последната урна на жребия поради простата причина, че са млад отбор, създаден съвсем наскоро. Но погледнете футболистите им къде играят и ще се убедите, че не става въпрос за отбор-джудже. Имат играчи във Вердер, в Лацио, в швейцарското, белгийското, датското първенство. Даже един от вратарите им е собственост на Манчестър Сити, но не е част от първия състав на „гражданите”, а е под наем в холандски клуб. Така че – дайте да не бързаме да си мислим, че шестте точки срещу Косово са ни в кърпа вързани. Тук категорично искам да подчертая, че тези мои думи не са някакъв вид презастраховане. Просто това е реалността.
Що се отнася до Черна гора и Чехия – тях няма смисъл да ги коментирам. Четох някъде, че чехите не били онова страшилище от едно време, че се намирали в криза. Да, но винаги са на кантар да се класират на голям форум. Лично аз очаквам голяма битка и страшно много въртележки.
– Само срещу четирите ни съперника ли ще се борим или и срещу… себе си?
– Да, първо трябва да спечелим битката със себе си, да изчистим и оправим нашите си проблеми и тогава да се хвърляме срещу другите. Мен ме интересуват тези неща, а не какви са шансовете ни за класиране на европейското първенство през 2020 година или какви са съперниците ни. Квалификациите чукат на вратата – малко повече от два месеца има до първия ни мач срещу Черна гора в София. За мен най-важното е сега през януари някои от титулярите да си намерят отбори и да направят трансфери, да осъществят една солидна подготовка, за да бъдат на 100 процента готови за двубоите на националния отбор. Тази смяна на отбори е нож с две остриета, защото невинаги, когато даден футболист сменя тима, успява да се аклиматизира навреме и да се чувства комфортно в новата обстановка, колкото и да е добър той. Затова колкото по-бързо си намерят клубове, толкова по-добре не само за тях, но и за националния ни тим. Забележете само колко играчи чакат трансфери – капитанът Ивелин Попов, Спас Делев, Пламен Илиев, тук в България са Кирил Десподов, Тодор Неделев, Серкан Юсеин, Станислав Костов, Галин Иванов. Това са цели осем човека, а има и още такива. Значи са цял отбор, та и повече. Та затова говоря и това реално ме притеснява малко или много…
– Разузнавате ли съперниците?
-Да, БФС ни е предоставил прекрасни възможности да разузнаваме четирите национални отбора. Знаете, че живеем в света на технологиите и комуникациите са на високо ниво. Каквото сме поискали от футболния съюз като възможност да разучим даден съперник, сме го получили.
-Директно ли ще се хвърлите в дълбоката вода на 22 март, когато е първата европейска квалификация, или ще изиграете контрола преди това?
-Аз не знам дали трябва да изпадам в подробности, но честно казано, имаше вероятност да организираме приятелски мач с национален отбор. Всичко обаче пропадна и такъв няма да има, а причината не е в нас. Безсмислено е да споменавам името на тима, тъй като срещата се провали. Но когато няма официална дата за спаринги, е трудно да уредиш такъв двубой. В крайна сметка ще разчитаме само на подготовката на футболистите и тук отново се връщам на темата, която засегнах преди малко – от изключително значение е играчите, които в плановете ми за европейските квалификации, да си намерят по-бързо отбори.
– Ще видим ли нови имена в националния тим за европейските квалификации?
– Не е тайна, че наблюдаваме няколко човека, които не сме викали до момента. Да, ще ви призная, че има вероятност да видите нови лица в тима.
– Георги Миланов, Ники Михайлов, Валери Божинов, Марселиньо. Ще ги видим ли отново с екипа на България. Марселиньо наскоро заяви следното: „Става ми нещо на сърцето, защото Хубчев мисли, че не мога да помогна на България”?
– Еей, усещам аз, че се опитваме да изкопчите от мен да говоря персонално за въпросните играчи. Но няма да изневеря на своя стил и няма да го направя. Ще ви отговоря по следния начин и това, което ще кажа, се отнася за всички, не само за споменатите от вас футболисти. Ние от щаба на националния отбор имаме определени изисквания към състезателите, а те са следните. На първо място дисциплина. Тя е задължителен елемент не само в спорта, но и в живота въобще. Освен това: пълно себераздаване, повече движение на терена и борбеност. Чисто футболните качества не ги споменавам поради ясната причина, че без тях човек няма как да достигне до подножието на националния тим, камо ли да попадне в него. И нещо друго важно искам да отбележа – възрастта няма значение, няма граници на колко години си, за да облечеш екипа на България или да заиграеш зад граница. Ще дам пример със себе си. Аз късно се наложих като титуляр в националния отбор, а излязох в чужбина чак на 30 години. Нека не се забравя, че в ония времена 30 години си бяха вече преклонна възраст за футболист.
-Колко мача изгледахте на живо от родното първенство през есента?
-Не съм ги броил, но не са никак малко. Не е обаче важно колко мача съм наблюдавал от стадионите, а какво съм видял.
-Какво видяхте?
– Не мога да кажа, че съм бил тотално разочарован. В никакъв случай не мога да твърдя това.
-Задачата, която ви постави БФС, е класиране за Евро 2020…
-(прекъсва ме). Чакайте, чакайте. Никой не ми е поставял задача. Нито на мен, нито на екипа ми. А ако имаше такава, нямаше да я приема.
-Как така? Не ви разбирам?
– Ами така е. Задача и цел няма поставена. Има желание от всички да се класираме – от ръководство, от нас, треньорите, от футболистите, от публиката. А и аз гаранции не давам – в това съм напълно категоричен. Защо, примерно, не поставим задача да правителството да направи пенсиите 2000 евро?! Трябва да гоним класирането и да дадем всичко от себе си, колкото и клиширано да звучи, но не и това да е фикс идея.
-Климатът в националния отбор налице ли е и един от водещите фактори ли е той?
– Да, колективът е добър, но не това е най-важното. Важни са резултатите. Сега ще кажете, че за да има резултати, трябва да има и климат в тима. Спомнете си обаче световното първенство в Щатите преди вече близо 25 години. Тогава обстановката не беше гладка в съблекалнята. На моменти – хич даже, но на терена това не се виждаше и не се чувстваше. Защото на игрището всички забравяхме за всичко и бяхме един здрав юмрук.
-Тогава обаче в представителния тим на България имаше лидери, а сега май няма такива…
– Няма сега лидери, но какво от това. Ами дайте да закрием националния отбор, след като няма. Самите момчета, които днес викаме в тима, си признават в разговорите, които водим, а ние провеждаме много откровени разговори. Та те самите си признават, че не са лидери, че нямаме в състава големи светила. Но има други начини, с които да се компенсира този минус. В противен случай има ли смисъл да сме на хорото? Няма.
– Договорът ви кога изтича с БФС?
– Не знам, ако трябва да съм откровен. Не, не, наистина не помня точно докога беше. До 2020 година е, но не си спомням конкретната дата, когато изтича. Но, вижте, договорите не играят кой знае какво значение във футбола. За него съм разговарял около две-три минути с Борислав Михайлов и по мъжки се разбрахме.
– Ясно ли е вече какви премии ще получат националите, ако се класират за Евро 2020?
– Както искате, така го разбирайте, ако ще сензационно или суперсензационно да ви звучи, но никой от отбора не е поставял въпроса за премии. Никой не е търсил Боби Михайлов или заместниците му, за да преговаря за пари.
– Ами наистина сензационно звучи, защото по принцип е практика винаги, преди началото на подобни битки, да се уточни общата премия. И най-вече да се обсъди с босовете, а това често води до пазарлъци…
– Какви пазарлъци, няма при нас такова нещо! Думичка въобще не е отваряна. Може сега, след като приключим интервюто, да се обадите на някой от ръководството на БФС, за да ви потвърди. Момчетата много добре знаят, че си изкарват големите пари в клубовете, където играят, и никой не се е пазарил за премии. Разбира се, ако се класираме за европейските финали, те ще получат възнаграждения, но до момента никой не е поставял условия или е търсил някого за разговори по темата. А това е добра индикация от страна на футболистите, които много добре разбират, че националната фланелка не е начин да станеш богат и да си напълниш джоба с пари. Тя е сърце и душа за България, както пее публиката.
– Честитим ви наградата за най-добър български треньор през 2018 година. Как ще коментирате анкетата за Футболист №1 и по-специално призовата тройка?
-Благодаря ви… Ще се въздържа обаче от коментар. Това е анкета на журналистите и изборът е техен. Аз мога да спомена около десетина играчи, които заслужават да бъдат в тройката за Футболист на България, но няма да го направя публично.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ