-
-
Треньорът на Ботев (Пловдив) Желко Петрович бе притиснат от феновете след загубата от Славия, но самият той призна, че по-голямо разочарование му е донесло изявлението на Адалберт Зафиров пред привържениците. Спортният директор обяви, че черногорецът е решил да бъдат отстранени Тайлон и Карачанаков от отбора и че той е отговорен за селекцията. Ето какво сподели Петрович в интервю за „Меридиан мач“:
Г-н Петрович, говорихте ли с Адалберт Зафиров след мача със Славия, за да уточните противоречията, които се получиха от думите ви пред феновете?
– Не. Не сме говорили. Имахме тренировка, но с него не сме се виждали. Аз обаче съм шокиран, направо разтърсен от изявлението му. Просто не мога да повярвам на това, което прочетох, че е казал пред феновете. Наистина съм разочарован. Това е направо трагично. За да го направи, или няма компетентност, или няма знания да бъде спортен директор… Не мога да проумея, как може така да се оправдава.
– Означава ли това, че имате проблем с ръководството?
– Не. Аз приемам Зафиров като човек на моето ниво. Йотков е по-вишестоящ и аз към него претенции нямам. Съобразявам се с всички изисквания. Виждам, че е човек, който 24 часа на ден работи за клуба. Има и други хора, които го правят и аз ги уважавам. Това е моето разбиране. Аз също искам да правя всичко, което е добро за клуба. Аз работя за Ботев, а не за себе си. Точно за това не се побирам в кожата си от подобни действия, които разбиват екипа.
– А с Георги Самуилов разговарял ли сте?
– Не. Говорили сме веднъж и бяхме на вечеря заедно с хората от Борда на директорите, но това беше преди два месеца. Аз не търся извинения и оправдания. Върша си работата и искам да помогна с всичко, което знаем и мога. Комуникирам само със Зафиров, Йотков и Митко Пишев.
– Звучите доста разочарован и ядосан, какво ще стане, когато се срещнете с Адалберт Зафиров?
– Какво да стане? Ще му кажа същото, което казвам и на вас, че няма право да говори по този начин. Че един спортен директор не трябва да действа така и да обяснява, че треньорът е виновен за какво ли не.
– А вие все пак имате ли някаква вина?
– Със сигурност. Пак ви казвам, аз не търся извинения и оправдания. Реално обаче оценявам нещата и знам, че трябва да сме честни пред феновете. И аз говоря с тях, но не съм си позволявал да казвам такива неща, които могат да навредят на клуба. Аз няма да предам клуба. Не съм дошъл тук за пари. Бъдете сигурни в това. Само преди две седмици имах предложение за работа от място, на което заплатата ми щеше да е 15 пъти по-висока от тази, която получавам в момента. Не бих обаче предал доверието на хората и клуба, към който съм поел ангажимент.
– Да коментираме конкретно селекцията, покрай която се породи толкова голямо напрежение!
– Нека. Аз обаче ще кажа истината. От първия ден искам да работя с повече българи, защото Ботев е български отбор и това е най-нормалното. В началото не познавах българските футболисти, но сега съм наясно с тях и имах конкретни желания. Исках петима – Румен Руменов, Светослав Ковачев, Серкан Юсеин, Ахмед Ахмедов и Исмаил Иса. За първите четири от клуба ми казаха, че не може, а Иса бил стар. За последно исках да дойде Илиас Хасани за 3000 евро заплата, но пак ми казаха, че не може.
– А защо си тръгнаха Карачанаков и Тайлон?
– Защото трябваше да облекчим бюджета за заплати. Специално с Тайлон случаят бе по-сложен. Искахме нападател и говорихме с друг, който ни чака три седмици, но в крайна сметка не можахме да го вземем. Тайлон дойде, но се оказа, че не е от типа, който търсим. Със сигурност имаше качества, но преценихме, че е по-добре да разтрогнем, защото той трябваше да получава висока заплата. Такъв беше и случаят с Антон Карачанаков. Неговата заплата бе твърде висока за клуба. Той го знае това. С него се разделих по съвсем културен начин. Може да го попитате. Идеята бе да освободим място, за да може Крис Добрев да играе повече, но скоро след това и той реши да отиде в Порто.
– Освободихте и Запро Динев, а сега използвате бекове като крила…
– И за Запро решението бе на клуба. На всички. Аз съм част от екипа и приех, че трябва да се облекчи бюджетът за заплати. Прецених, че Тонев и Вутов са по-добри. При тях обаче проблемът е в контузиите, които не им позволяват да играят редовно на високо ниво. Играят две седмици, три не могат. После се върнат за един мач, а в два трябва да почиват. За това никой не е виновен, но се отразява на нивото на отбора.
Родни Клустър и Филип ван Арнем обаче дойдоха по изцяло ваше настояване, нали?
– Така е. Родни е десен бек и дойде, за да е на стенд бай, защото на Джонатан му предстоеше операция. Филип дойде с идеята да играе, защото нямаше достатъчно халфове и ни трябваше конкуренция. И двамата ги привлякохме за такива заплати, за каквито никой българин нямаше да се съгласи да дойде. Вече обаче не е моя работа на търся играчи. Приемам да оценявам тези, които спортният директор довежда на проби. Заедно трябва да намерим най-доброто за клуба, но е негова работа да търси футболисти. Такава е функцията на всички спортни директори. Имало е варианти да вземе 5-6 души, но ги отхвърлиха.
Ситуацията доста се промени от началото на пятото до сега. Аз обаче не съм се оплаквал. Винаги съм искал всички, които разбират от футбол да помогнат, за да окомплектоваме състава.
– Колко време ще ви отнеме това?
– Със сигурност с девет точки до този етап от сезона, няма как да говорим за шестици, петици и тройки. Трябва реално да оценим ситуацията. Ще са нужни два прозореца, за да вземем хората, с които догодина да изглеждаме по друг начин и да преследваме по-високи цели. Разбирам напълно разочарованието на феновете, но аз не по-малко от тях желая да видя силен отбор. Ситуацията в момента обаче е такава, че не мога да обвинявам никой от футболистите си.
– Категоричен сте, че не сте в Пловдив за пари, но какво би ви накарало сам да напуснете?
– Тръгвам си веднага, щом усетя, че моите футболисти не стоят зад мен. Че не работят добре, не се влагат и не дават всичко от себе си. Сега обаче усещам, че те на 200 процента са с мен и разбират какво искам да направя. Говорят с мен и усещам, че ме уважават. Шокиращо е обаче това, което прави Зафиров. Това не ми го побира главата. Той най-добре знае какви трудности сме имали и в тренировъчния процес заради липсата на достатъчно играчи. Нека да ги търси, а не да обяснява, че треньорът е виновен за нещо извън компетенциите му.
