Пифа: Дано не съживим вечния враг! Не вярвам сектор Г да остане празен

0
Снимка: facebook.com/ivailo.petrov.9
- -

Bившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров-Пифа бе в Аржентина, където изгледа на живо дербито Бока – Ривър (1:0). Той се съгласи да разкаже пред „Тема Спорт“ част от впечатленията си, както и да говори за предстоящия сблъсък между ЦСКА-София и Левски. Ето какво каза любимецът на „Сектор Г“.

Г-н Петров, предполагам, все още сте под емоцията от дербито Бока – Ривър Плейт. Доволен ли сте от победата на тима на Диего Марадона?
– Емоцията наистина е неописуема. Щастлив съм, че изживях най-великото дерби в света. Истината е, че тръгнах за Аржентина напълно непредубеден. Просто исках да присъствам, защото бях чувал, че този мач е „задължителен“ за всеки, който обича футбола. Само два дни в Буенос Айрес ме направиха фен на Бока и бях много щастлив от победата им. От една страна, бях силно развълнуван и подвластен на тръпката да вляза в къщата, в която е живял геният Марадона. От друга, бях впечатлен от феновете на тима.

От публикувани снимки в социалните мрежи се вижда, че на дербито сте били с вратарска фланелка на ЦСКА, а в къщата на Марадона се снимахте с шал на армейците…
– (Смее се.) Разбира се. Това с фланелката беше интересно. В началото на „Ла Бонбонера“ хората около мен реагираха, като видяха фланелката ми с червената емблема, което е недопустимо, защото дори в квартала им къщите са изцяло синьо-жълти. Обясних им, че това е екип на ЦСКА – отборът на Стоичков, и го приеха с радост. Всъщност на доста хора в квартала на Бока разказвах за нашия отбор, който е дал на света един от най-великите футболисти и един от най-добрите приятели на Марадона и смятам, че в неделя и те ще стискат палци за нас в дербито с Левски.

Много бързо пренесохте разговора към нашите ширини, където предстои също голямото дерби…
– Аз вече живея с мисълта за този мач. И умишлено така организирах пътуването си до Аржентина, за да мога да присъствам на трибуните в неделя и да подкрепя отбора.

Какво очаквате от битката между ЦСКА и Левски?
– Надявам се да не съживим вечния враг. Смятам, че ЦСКА се намира в много по-добра форма. Отборът е в чудесна серия от шест поредни победи в шампионата, което означава, че има психологическо предимство, а това е предпоставка за успех. ЦСКА е длъжен да спечели, защото след това сините много трудно ще вземат и отложените си мачове с Лудогорец, Славия и Черно море. Това ще ги разклати много сериозно…

Споменахте отличната серия на ЦСКА, но изненадан ли сте от нея?
– Не мога да кажа, че съм бил убеден, че отборът ще тръгне по този начин, и определено съм приятно изненадан. Стартът е много добър. Той показва, че в борбата за титлата ще има само два отбора – Лудогорец и ЦСКА. В тази връзка е много важно армейците да печелят и срещу по-малките тимове, защото точно тези камъчета могат да обърнат каруцата.

ЦСКА е допуснал само 3 шампионатни гола, но гледайки играта, сякаш защитата на моменти показва колебания…
– Плюсът е, че Бусато, Кох, Матей и Турицов играят заедно вече доста време. Виждаме леки колебания, когато се наложат ротации. Аз мисля, че в ЦСКА трябва да има психолог, който да работи с тези играчи. Да ги накара да седнат, да си говорят, да вечерят заедно… Те трябва да се разбират само с поглед. И най-вече трябва да подобрят комуникацията при изнасяне на топката. Към този момент Бусато е с основна заслуга за стабилността в дефанзивен план и за това, че отборът е с най-малко допуснати голове. Той се намира в чудесна форма.

Вие сте играли в голямото дерби. И от тази позиция може ли да кажете как би се чувствал футболист на ЦСКА, когато вижда празен сектор Г?
– Не вярвам сектор Г да остане празен. Искрено се надявам организираните привърженици да покажат, че обичат отбора, и да се върнат на трибуните. Дори да не го направят, съм убеден, че има достатъчно хора, които обичат ЦСКА и ще бъдат там – в свещената Северна трибуна. В тази връзка искам да ви кажа нещо – посетих стадиона на Ривър Плейт. И знаете ли какво видях? Във феншопа им има само фланелки и нищо друго, а седалките на „Ел Монументал“, който отвън е прекрасен, не са седалки, а някакви окаяни пейки с изпочупени дъски. Но никой не се сърди и не отказва да ходи на мачове. Напротив. Стадионът е винаги пълен, а билет е трудно и дори невъзможно да се намери.