-
-
Бившият вратар на ЦСКА – Ивайло Петров – в момента се занимава със спортна психология. Пифа сподели мнението си за баталните сцени между фенове и жандармерия при протеста срещу БФС, както и за случващото се при ЦСКА-София. Ето какво каза той в интервю за „Тема спорт“.
Ивайло, когато реших да те потърся за интервю, имах намерение да си говорим за ЦСКА, но след случилото се пред националния стадион ще е лицемерно да започна с нещо друго…
– Станахме свидетели на най-срамния момент от историята на българския футбол. Мен лично ме бе срам, че съм бил футболист, след като видях как тези момчета излязоха спокойно да играят, а на метри от тях лежаха ранени фенове. Ето сега, ако ме попитат дали аз щях да го направя – не, нямаше. Независимо от последствията. И нека не ми обясняват, че не са знаели какво се случва. Те знаеха и въпреки това го направиха, а хора, които се бореха и за тяхното бъдеще, страдаха. Поради тази причина няма да говоря за мача и да споменавам имената на участниците в него.
Ти се занимаваш с психология и в тази връзка искам да те попитам за тази реакция, която според мнозина предизвика ескалацията на напрежението, а именно момента, в който срещу скандиращите фенове тръгнаха тежковъоръжени жандармеристи. Точно тогава полетяха ракетите. Може ли близостта на водното оръдие и бойното снаряжение да провокират тази реакция?
– Аз съм убеден, че всичко бе добре подготвен сценарий и бе провокация от страна на полицията. И най-голямото доказателство бе, че те излязоха с версията как са се сбили цесекари и левскари. Това не е вярно! Доказателство за подобни сцени няма! Напротив! Кадрите, които видяхме, говорят обратното, а именно, че феновете бяха единни и бяха загърбили клубните пристрастия.
Смяташ ли, че палките и водното оръдие сложиха край на протеста?
– О, не. Напротив! Българинът е много търпелив човек, но страшното става, когато му писне. Ако тези хора не си подадат оставките (б.р. – от БФС), то това ще е само началото.
Как ще коментираш края на вечерта?
– Точно гледам реакцията на Емил Костадинов и конфигурацията от три пръста, в които преобладава средният. Това е последният пирон в ковчега. Дори не искам да продължавам.
Добре, нека тогава да преминем към темата „ЦСКА“ – ти неведнъж призоваваше на „Българска армия“ да ангажират спортен психолог…
– Да, и го направиха. И не само ЦСКА. Чувам, че и други клубове са го сторили. Доволен съм, че моите думи накараха клубни шефове да се замислят върху тях и в крайна сметка го направиха. Имам чувството, че съм причината за някаква миниреволюция, защото допреди 5-6 месеца думата „спортен психолог“ бе табу за повечето клубове.
Познаваш ли Полина Хаджиянкова, която бе назначена в ЦСКА на тази длъжност и какви са впечатленията ти от работата й?
– Прекалено рано е да се даде подобна оценка. Бруно де Микелис, който е един от най-големите италиански спортни психолози, работил в Милан и Челси, и на чиито услуги се довери Андрий Шевченко и при който изкарах наскоро курс, ми каза, че за да се види работата на даден спортен психолог е нужна една година. И това той го твърди на база личен опит, а не защото го пише в даден учебник. Самият сеньор Де Микелис твърди, че с постоянна работа в продължение на 12 месеца може да се видят реални резултати, а в този период той е успял да намали дори контузиите с над 90%. Тук, разбира се, изключваме травмите, които са получени след удар на противник. Именно поради тази причина не бих искал да обсъждаме работата на Полина Хаджиянкова. Не я познавам и нямам идея дали е назначена на пълен работен ден, ежедневно ли е с отбора и така нататък.
Армейците започнаха катастрофално сезона, но постепенно се стабилизираха, като дори видяхме и няколко доста силни представяния, като върхът бе срещу Локо Пд…
– Проблемът на ЦСКА е непостоянството и амплитудите в играта. Да, срещу Локо Пловдив видяхме нещо запомнящо се, което рязко контрастираше с продукцията срещу Етър например. Добрата новина е, че има стабилизиране на резултатите, което е изключително важно. Да, всички ние искаме ЦСКА да натиска педала до ламарината от първата минута, но по-важно е как ще завърши двубоят, защото след година или две никой няма да помни играта, а ще се знае как е завършил мачът. Аз лично, ако трябва да избирам, то ще предпочета грозна победа, а не красива загуба.
Но „грозните победи“ ще бъдат ли достатъчни срещу Лудогорец, който набира скорост?
– Знаете ли какво ми направи най-силно впечатление в играта на Лудогорец срещу Етър? Те играеха с желание и настроение. Действаха като семейство, което при Ивайло Петев го нямаше. Не казвам, че в ЦСКА колективът е лош, но определено това сплотяване в Разград не е добра новина.
В такъв случай къде трябва да се подсили ЦСКА, за да има сили да се пребори с хегемона?
– Аз дори не смятам, че трябват нови попълнения. Според мен отборът разполага с достатъчно качествени играчи, вярвам, че ЦСКА ще посрещне Нова година като лидер и ако се направи една хубава подготовка и се намери постоянството в представянето на футболистите, то няма да има проблем. Да не забравяме, че червените разполагат и с доста добри млади момчета…
Но Нестор Ел Маестро сякаш забрави за тях…
– Той няма право на експерименти, а и мачовете не са чак толкова много, за да има нужда от ротации. Да, всички ние искаме повече българи в състава и се надявам с времето тези момчета да покажат, че са готови и да получат шанс.
Кой от играчите ти прави впечатление?
– За съжаление, не мога да отлича някого, а причината са амплитудите в представянето. В един мач изпъква един, в следващия – друг… От една страна е хубаво, че когато на един не му върви, има кой да измъкне отбора, но на мен ми се струва, че ЦСКА има много добри футболисти, но му липсват лидери. След един мач Нестор каза, че лидерите са решили мача на полувремето. Ок, явно има хора, чиято дума се чува в съблекалнята, но нека покажат тези способности и на терена. И ако те започнат да го правят, то аз вярвам, че най-сетне има шанс да се спечели титлата.
За финал ще се наложи отново да отидем към една неприятна тема, а поводът е тъжен. В рамките на една година в автомобилни катастрофи си отидоха двама емблематични за ЦСКА треньори – Миодраг Йешич и Ферарио Спасов…
– За съжаление, нямах честта да работя с Феро в ЦСКА, но го познавах и мога да кажа, че беше прекрасен човек. Винаги, когато сме се срещали, съм виждал един благ, коректен и вечно готов да помогне Човек с главно Ч. Мир на праха му. Крайно време е в тази държава да започнем да спазваме законите. Крайно време е да се намери воля и желание органите да се справят с джигитите по пътищата. Да спрат да толерират мамини синчета и богаташи, чийто произход на парите е неясен. Всъщност трябва да има правила, които да важат за всички, защото прекалено много станаха почернените семейства.
