-
-
Петър Карачоров е директор на ДЮШ на Пирин. Заема поста от началото на 2022 година. Приключва футболната си кариера в Пирин, а след това 10 години е треньор в детско-юношеския футбол. От 2019 година има UEFA A лиценз и притежава магистърска степен от НСА – „Спорт за високи постижения“ – специалност Футбол. Ето отговорите му пред клубния сайт за работата в ДЮШ на Пирин:
– Г-н Карачоров, доскоро сте бил треньор, сега сте шеф на школата на Пирин. Какви са спецификите на двете длъжности?
– Има много общи неща и същевременно много различни. Почти 10 години бях треньор на подрастващи като в това време минах през всички възрасти. Започнах с най-малките – от Футбол 5 и стигнах до треньор на старшата възраст. Във всички тези години най-важното кредо, до което стигнах е, че постоянно трябва да изисквам от футболистите и от себе си. В сегашната ми длъжност отново стигам до същото заключение, че трябва да изисквам много от треньорите и от себе си. Вярвам, че всеки, който иска да се развива в дадена сфера, трябва да си поставя високи цели и постоянно да се усъвършенства. Различното между треньорската професия и сегашната ми длъжност е, че отговорността е много по-голяма. Чисто организационно и административно, имам много повече задачи, които трябва да решавам.
– Какви цели си поставихте при встъпването ви в длъжност преди половин година?
– Поставих си много високи цели, които опитвам да осъществявам. Едно от най-важните неща беше да се въведе единен метод на работа, в който да има последователност. На всеки треньор са дадени насоки и начин на работа, които са обединени в нашата обща философия за развитие на младите футболисти. Треньорите имат свободата да налагат своите идеи и виждания, но всичко влиза в общата рамка на нашата методика, както и тази на първия отбор. Друга важна цел е организационно да се подобри работата на треньорите, както и да се набавят повече треньорски кадри, за да може да се работи по-детайлно с децата. Увеличихме състава на кондиционните треньорите и треньорите на вратарите, като се надявам да имаме възможността от новия сезон да разполагаме и с помощници в някои гарнитури. Основната цел, която си поставих е да подготвяме играчи за първия отбор. Треньорите трябва да ги обучават така, че когато получат шанс, да могат да го използват. Юношеският и мъжкият футбол е много различен и играчите ни трябва да са подготвени много добре физически, което винаги е било основна пречка за този преход.
– Какви са взаимодействията и комуникацията между първия отбор и школата?
– Повече от отлични! Много съм доволен, че старши треньорът на първия отбор Радослав Митревски постоянно се интересува и наблюдава юноши от школата. Все по-честа е практиката да бъдат привиквани наши таланти при мъжете. Похвално за треньора е, че даде шанс на няколко момчета на по 17-18 години дори да дебютират в Първа лига. Той е човекът, който решава на кого да гласува доверие и се надявам да остане дълго на този пост, защото има търпението да развиваме и налагаме наши кадри. Отлично впечатление ми правят новоназначените президент – Станислав Манолев и спортен директор – Светослав Дяков. Още с встъпването им в длъжност се поинтересуваха от моментната ситуация и проблемите в школата и се ангажираха по всякакъв начин да си взаимодействаме и да ни помагат. Това ме радва изключително много, защото първо те са примери за успешния път на един юноша на Пирин. Освен това съм убеден, че бъдещето е в ръцете на младите и амбициозни хора, каквито несъмнено са те.
– Какви са проблемите, с които се сблъскахте при идването Ви в школата на Пирин?
– Основният проблем през зимния период е липсата на изкуствен терен. Сблъсках се с това още в самото начало на работата ми, когато имаше снеговалежи и треньори и деца бяха затруднени с нормалното провеждане на тренировъчния процес. Този наболял проблем се дискутира и съм сигурен, че в най-близко бъдеще ще бъде решен. Друго нещо, което ми прави неприятно впечатление е, че се акцентира много по-силно върху негативното, отколкото върху положителното. При загуби се критикуват сериозно отборите, треньорите, ръководството, докато при положителни представяния и индивидуално развитие на дадени футболисти, „доброжелателите“ остават безмълвни.
– До колко голямо е предизвикателството да бъдете ръководител на школа с такава славна история?
– Приемам го като голяма отговорност и ангажимент. Знаейки колко много футболисти са произлезли от школата на Пирин, си поставям за цел, макар и доста амбициозна, да се завърнат пак тези времена. Младите ни футболисти трябва да извървят пътя си в детско-юношеската школа, да се наложат в първия отбор и едва тогава да търсят по-голямо развитие в своята кариера. Множество доказателства затова има и с настоящите футболисти на Пирин – Николай Бодуров, Петър Занев, Станислав Костов, както и доскорошните такива – Станислав Манолев и Светослав Дяков, които тръгнаха от нашата школа, пробиха в първия отбор, направиха отлични кариери и стигнаха до националния отбор. Пирин им е дал пътят да се развият като футболисти и личности, а те сега се отблагодаряват като завършват кариерите си в клуба. Разбира се, се надявам Слави Костов да изиграе още няколко години на високо ниво, защото той е с няколко години по-млад от другите изброени.
– Какво бихте искали талантите от школата на Пирин да знаят за реализирането на голямата им мечта – да станат професионални футболисти?
– Основните неща, върху които трябва да се фокусират са много труд и отдаденост на идеята. Отборните тренировки, които провеждат са крайно недостатъчни. Отговорните футболисти знаят, че могат и е необходимо да тренират допълнително, да остават след тренировка, за да работят индивидуално, да се хранят правилно и да спазват режим. Постоянно се говори, че българските юноши драстично започват да изостават физически, спрямо чуждестранните, затова всички ръководители, треньори и футболисти е нужно сериозно да обърнат внимание на този аспект и значително да се подобряват всички физически показатели. Това не означава, че децата и юношите трябва да бъдат „тероризирани“ чрез остарели вече начини на работа с убийствени бягания до отказ. Вече има съвременни методи, с които могат да се подобряват силови, скоростно-силови и другите физически качества. Ключът е пълната отдаденост в работата на футболисти, треньори и подкрепата от родителите.
– На какво ниво са тренировъчните бази на ДЮШ на Пирин?
– Смело мога да заявя, че в периода март/октомври школата на Пирин разполага с бази, които са в топ 3 на България. Моментното състояние на тревните терени в Рилци, Рила и Падеш, е много добро към отлично. Тук е възможността треньорите и децата да работят усърдно и да се развиват взаимно. Знаейки, че много от топ школите на България в този период тренират на изкуствени терени, съм убеден, че децата ни са привилегировани да използват добрите условия на естествената трева. Разбира се, че в зимните месеци сме затруднени, когато терените не са в толкова добро състояние, но всички знаем какво ще реши проблемите ни. Както всички треньори от школата са убедени, така и аз съм на мнение, че е необходим изкуствен терен със стандартни размери. Имаме уверението от ръководните фактори, че се работи усилено в тази насока и се надявам, че скоро ще има решение на този ни проблем. Това случи ли се, нито аз, нито треньорите ще имаме каквото и да е оправдание за реализирането на целите ни, а именно изграждането на качествени футболисти.
– Какви са целите оттук нататък начело на ДЮШ на Пирин?
– Като начало си поставям по-краткосрочни и изпълними цели. Искам децата и техните родители да са сигурни, че Пирин е най-правилното място за тях. Трябва с работа да ги убедим, че текучеството на талантливи футболисти, трябва да спре. Надявам се и всички най-талантливи деца в региона също да са убедени, че при нас е правилното място за тяхното кариерно развитие. В последните години знам за много деца, които прескачат Пирин и отиват в много по-ниско ранкирани школи от нашата. Надявам се да дойде времето, в което отново за децата от нашия район ще бъде чест и привилегия да носят фланелката на Пирин.
