Вратарят на Левски – Пламен Андреев, говори в предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT. Обещаващият страж заяви, че предимството на „сините“ пред ЦСКА-София преди финала за SESAME Купа на България е колективът.
Изпълни ли детската си мечта едва на 16 години?
– Да, определено! Сега си поставям други цели, първата е да спечеля Купата на България, а след това да се утвърдя като титуляр в Левски.
Година след дебюта ти, чувстваш ли се пораснал и по-опитен?
– Със сигурност сега съм доста по-уверен и израснал като човек, а това се видя и в двата мача срещу Лудогорец за Купата.
Как реагира, когато разбра, че ти ще бъдеш титуляр за Левски в турнира за Купата на България?
– Бях много приятно изненадан. Едва ли много треньори в България ще заложат на 17-годишен вратар в мачове, които се явяват едни от най-важните за сезона.
Вярвахте ли, че може да отстраните Лудогорец?
– В отбора си вярваме един на друг и това ни помогна да ги отстраним напълно заслужено с игра.
Как ще коментираш ситуацията, когато футболист номер едно на България Кирил Десподов се озова сам срещу теб в края на първото полувреме и беше ли решителен момент в мача това?
– Не мисля, че това беше момент, който да е решил кой ще се класира на финал, защото видяхте и в Разград, ние вкарахме доста голове и то за едно полувреме.
Какво първо си помисли в тази ситуация?
– Че трябва да спася тази топка!
Публиката до каква степен помогна в този двубой?
– Публиката беше невероятна! Държаха ни в мача и лично мен ми вдъхнаха много увереност.
Когато застана в тунела преди мача и всички се наредиха зад теб, а стадиона бушуваше, какво беше чувството?
– Беше невероятно, но както треньорът каза, капитанската лента ми е подарък и трябва да я заслужа,
Започваш ли да я заслужаваш?
– За момента по-скоро не. Все още съм на крехка възраст, но времето ще покаже какво ще стане.
Тежи ли капитанската лента?
– Не, не тежи.
А помага ли ти?
– Определено ми помага, но аз обичам да нося отговорност.
Вълнение, притеснение, напрежение или голяма доза адреналин е да играеш пред пълните трибуни ?
– Лична аз гледам да контролирам емоциите си, но вълнението беше голямо, а адреналина след мача беше …
Това ли е най-щастливият ти момент, в твоята кратка към този момент професионална кариера?
– За сега това е най-щастливият миг, заедно с дебюта ми!
Чувстваш ли се готов за титуляр?
– Има много неща, които трябва да усъвършенствам, но ако ми се даде шанс ще се справя.
В кой момент тръпката е най-голяма? Когато спасиш подобно положение като на Кирил Десподов, когато си в тунела с капитанската лента на ръката и трябва да изведеш отбора пред пълен стадион или когато чуеш последният съдийски сигнал и знаеш, че си свършил работата?
– Най-приятно беше след последния съдийски сигнал, защото знаеш, че си на финал за Купата на България. Обаче може и да го сравниш със спасяването в 45-ата минута.
Над какво най-вече трябва да тренираш и подобряваш в твоята игра?
– Играта с крака, особено с левия, но тренирам и мисля, че имам напредък.
До колко ти помага факта, че другият вратар на Левски е Николай Михайлов?
– Ники е страхотен човек. Усещам подкрепата у още от първия ден, откакто съм в отбора. Заедно с него и треньора на вратарите – Георги Стоянов, ми помагат много и съответно ми позволява да израствам. И съм му благодарен, че иска да ми даде от невероятния му опит.
Какво е да работиш със Станимир Стоилов?
– Да работиш със Станимир Стоилов е нещо невероятно и съм благодарен, че имам тази възможност. Виждате как вдигна отбора. Никой не си е представял, че сега ще сме на финал за Купата, след като в началото на сезона бяхме на последните места.
Кой е най-ценният съвет, който си получил от Стоилов?
– Да съм спокоен, да не се влияя от грешки и да се забавлявам на терена.
Следващият мач пред теб се очертава да бъде на дербито с ЦСКА, което е и финал за Купата, колко по- различен го прави това този мач?
– Определено го прави по специален, особено за феновете. Лично за мен, всеки мач, в който играе е като финал.
Тогава ще има повече публика, отколкото с Лудогорец и ти пак ще изведеш отбора.
– Много се радвам и се надявам всички стадиони в България да бъдат така препълнени. Това много помага за развитието на футбола.
Битува едно мнение, че футболистите на Левски не могат да играят пред пълни трибуни, конкретизирам: финалите с Черно море и Славия, двубоят със Славия за първенство, в който отборът трябваше да стане шампион. Как са нещата вътре в отбора от тази гледна точка?
– Надявам се на финала да опровергаем тези слухове и да зарадваме феновете с Купата, защото те го заслужават. Вътре в отбора всичко е нормално и искаме ако може не 20, а 40 хиляди да има на трибуните.
Има ли фаворит във финала за Купата на България?
– Не мога да кажа, че има фаворит. Тези мачове няма значение кой е в по-добра форма или по-лоша.
С какво Левски е по-добър от ЦСКА в този момент?
– С колектива!
Фактът, че в отбора на Левски има повече българи, помага ли?
– Със сигурност много помага. Повечето дори сме израснали тук, на „Герена“, и знаем с какъв заряд е този мач.
В съблекалнята на Левски сте се събрали доста млади играчи?
– Чувството е прекрасно, чувстваш се все едно си у дома, когато дойдеш на тренировка.
Колко беше трудно да си футболист на Левски през последната година, когато клубът буквално беше пред фалит, до положението, в което е сега да разпродава стадиона за 48 часа?
– Лично за мен не беше много трудно, защото станах част от първия отбор. Гледам да се абстрахирам от не футболните неща и да се концентрирам изцяло на терена.
Кога реши, че искаш да станеш вратар?
– В пети клас, ако не се лъжа.
Обикновено в махалата на вратата слагат най-малкия или най-пълничкия, при теб имаше ли нещо подобно?
– Не, аз играх нападател. Но с времето станах вратар, защото ме мързеше да тичам.
Казват, че да избереш да станеш вратар трябва да си и малко луд, вярно ли е това?
– Много хора и на мен са ми го казвали и може да има нещо вярно. За да спасиш някоя топка трябва да сложиш главата, да влезеш в единоборство с нападател. Всички добри вратари са много луди.
Замисляш ли се когато, буквално трябва да се жертваш в някоя ситуация, за да спасиш?
– Важно е да спася от топка, не боли.
Кой е твоя любим вратар?
– Мануел Нойер.
Ако можеш да избереш четирима защитници от световния футбол, които да бъдат пред теб, и да командваш, кои биха били те?
– Серхио Рамос , Жером Боатенг, Трент- Александър Арнолд и Андрю Робъртсон
И като за финал, за какво мечтаеш?
– В по-близките ми мечти, си пожелавам да спечелим Купата.