-
-
Пламен Марков е последният селекционер на националния отбор, класирал България на голям форум. След три загуби от три мача на Евро 2004 в Португалия той подава оставката. На 11 януари 2008-ма бившият футболист и наставник на ЦСКА е назначен отново за треньор на държавния тим, но след три равенства в световните квалификации (като гост на Черна гора и Грузия, и домакинство на Италия) е уволнен от изпълкома на БФС.
Марков се съгласи да коментира пред “Тема Спорт” нивото на националния отбор в момента, равенството със Сърбия и състоянието на родния футбол.
Г-н Марков, скоро ще се навършат 20 години, в които в родния футбол и конкретно за националния отбор слушаме само оправдания – “това са ни възможностите”, “градим нов отбор”, този треньор не се справи, онзи не се справи…
– С малки изключения в представянето на националния отбор е ясно накъде вървим, а резултатите са най-прекият критерий за оценка. От време на време се появява лъч светлина, какъвто бе мачът със Сърбия, но няма тенденция. Липсата на последователност и закономерност в представянето е красноречиво и не дава основание за надежда, че футболът ни тръгва в положителна посока и по-добро спортно-техническо ниво.
Докато в България слушаме оправдания, Молдова победи Полша и има 5 точки от 4 мача (б.а. – България е с 2 пункта след същия брой изиграни срещи), а Люксембург удари Босна като гост и е със 7 точки в група, в която са още Португалия и Словакия…
– Още преди 12-13 години казах какво трябва да се промени. При втория си престой в националния отбор посочих много грешки. Това бе причината да се откажа от професията си. Направих го, защото видях, че начинът, по който българският футбол се управлява, ще доведе до състояние, в което не искам да участвам. Разбира се, не успях да предвидя, че ще стигнем чак това дъно. За съжаление времето за промени бе тогава. Сега вече е много късно и настоящето ръководство на футболния съюз не е способно да ги извърши. В БФС няма хора визионери, които можеха да предвидят последствията и да ги предотвратяват. Аз видях, че нещата вървят в крайно лоша насока и прецених, че е най-добре да се оттегля, за да не участвам в това нещо. За голямо съжаление към днешна дата се оказвам прав, макар че много искам футболът ни да е на съвсем друго и по-високо ниво. Виждате, че другите държави се развиват, а ние, които преди време бяхме във водеща позиция, не спираме да затъваме.
Добрата новина е, че след двете загуби на старта на квалификациите сега трикольорите не загубиха от Литва и Сърбия, но класирането на Евро 2024 е мираж… Каква е оценката ви за представянето на тима? Очаквахте ли, че играчите ще намерят сили да се противопоставят на Сърбия и реално секунди не достигнаха за победа?
– Макар да нямаме шанс за класиране или ако имаме, то той е илюзорен и в сферата на фантастиката, то няма как да не сме доволни от резултата срещу Сърбия. Това е мач, който носи престиж. Психиката е много важна част от живота и добри спортни резултати не могат да се постигат без силен характер и здрава психика. Ако футболистите не се бяха вдигнали психически, то те нямаше как да покажат тази игра. Мачът ми хареса. Беше много динамичен от наша страна, имаше сериозна компактност в дефанзивен план, добро покритие, отдаденост, добро владеене и контрол на топката, което е важно и носи красотата на футбола. Видях бързи атаки, контраатаки и създадени положения… Отборът се показа в изненадваща, но много позитивна светлина.
От БФС не спират да тръбят как работят за просперитета на футбола, а в същото време младежите падат от Албания, а първият отбор е на предпоследно място в квалификационната си група. И може ли да кажем, че след като сме стигнали дъното, то мачът със Сърбия ще ни помогне да се тласнем нагоре?
– В периода 2010-2015-та година аз съм бил най-големият критик на настоящето ръководство и няма смисъл да повтаряме неща, които всички знаем, но никой в БФС не вижда или се прави, че не вижда. Мачът със Сърбия доведе до позитивен резултат с оглед представянето в последните години, но той не може да доведе до нищо. Нямаше да бъде и начален сигнал за промяна дори да бяхме спечелили. Независимо от хубавата игра и динамиката, то това е епизодичен проблясък. Няма как да търсим тенденция, след като прекалено малко българи играят редовно в отборите си и няма конкуренция, за да се постигне по-добро качество. Видяхте, че Сърбия пристигна без част от най-големите си звезди, но въпреки това имаха възможност да ги заменят с достатъчно класни състезатели, които играят в реномирани европейски отбори. При нас подобна възможност няма.
Допускате ли, че игрите и резултатите на националния ни отбор в последно време накараха сърбите да влязат леко високомерно в срещата? Директно казано – може ли сърбите да са ни подценили, а знаете, че подобна настройка трудно се променя в хода на срещата?
– Не трудно, а е невъзможно да се пренастроиш, ако си влязъл отпуснат в даден мач. По нашите географски ширини “подценяването” не е необичайно и без да съм сигурен го допускам, но това е част от играта и по никакъв начин не омаловажава представянето на нашия отбор.
Съгласен ли сте с Младен Кръстаич, който казва, че това са ни най-добрите футболисти и не поглежда към играещите на добро и постоянно ниво Кристиян Малинов и Страхил Попов, а доскоро не разчиташе и на Ивайло Чочев. Привърженик ли сте на това рязко подмладяване?
– Селекционерът има правото и носи отговорността за избора си и затова не можем да се бъркаме в работата му и в избора му. Аз подкрепям процеса на подмладяване в отбора, защото младите хора са в основа на всички промени в исторически план не само във футбола. Дори и да губят, тези момчета ще стават по-силни и срещите с по-класни съперници трябва да послужат като лакмус за израстването им. Ако нямат психиката да се справят с това предизвикателство, то трябва да сменят професията.
Играта и резултатът от мача със Сърбия остават на заден план и биват изместени от други три акцента – през целия мач се чуваха обиди по адрес на Борислав Михайлов и ръководството на БФС, охранителна фирма и жандармерия нахлуха в сектора с фенове, които показаха транспарант в подкрепа на Димитър Бербатов, а за финал Георги Иванов – Гонзо нарече Бербатов и сие аматьори, а според него имало фенове, които са платени и не искали този отбор да печели. Как ще коментирате всичко това?
– Не искам да коментирам, защото думите на Георги Иванов не звучат сериозно. Платени? От кого са платени? Подобни скандирания се чуват почти на всеки мач от родното първенство. И там ли привържениците са платени? Или трябва да им харесва продукцията и нивото, на които стават свидетели. Явно за хората в БФС е важно само да осигурят самолетни билети и 5-звездни хотели на футболистите… Тяхната визия стига до там. За тях това е достатъчно за развитието на футбола ни. Дай Боже, Димитър Бербатов и хората от екипа му успеят в начинанието, с което са се нагърбили. Да ги наречеш “аматьори” при положение, че са покорили едни от най-високите върхове е смехотворно. Не знам дали те ще успеят, но искам да получат шанс, защото се видя, че настоящото ръководство се провали тотално. Думите на Иванов са обидни за самия него и е лошо, ако той се смята за единствения професионалист.
