-
-
Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ продължава да излъчва серия от интервюта на Христо Стоичков с мегазвезди за ТВ гиганта „Унивижън“. Пред микрофона на Камата този път застана Маурисио Почетино, мениджърът на Тотнъм. Той е бил съотборник на великия Диего Армандо Марадона. Случва се, когато е само на 21 години в аржентинския Нюуелс Олд Бойс. Като футболист Почетино блестя с екипите на Еспаньол, Пари Сен Жермен и Бордо, а днес е сред най-актуалните треньори на планетата и човекът, който изведе Тотнъм до финал в Шампионска лига.
– Приятелю, Маурисио! Познаваме се от толкова много години! Благодарим ти, че ни прие в твоя дом!
– Удоволствие е за мен!
– Как си?
– Чувствам се добре. Изпитвам удовлетворение от онова, което върша. Работим много и смятам, че резултатите са налице. За мен футболът е уникална страст и в момента му се наслаждавам. Това е прекрасно за нас хората, отдадени на най-великата игра. Работим точно това, което наистина обичаме да правим. Първо играем футбол, после ставаме треньори, но страстта остава същата.
– Маурисио, какви съвети даваш на младите играчи? Ти си един от хората с най-много опит и като треньор, и като играч в момента в световния футбол. Какво точно трябва да чуват младите играчи от треньорите си?
– Мисля, че най-трудното в днешни дни е да накараш младите да те слушат и да разбират какво им говориш. Все повече и повече хора нямат добра комуникация помежду си. Аз се старая да го избегна. Освен това все повече липсват лидери, които да поведат останалите. Лидери, каквито имаше едно време или преди 20-30 години. Истината е, че обществото навсякъде се е променило. Младежите са много различни днес. Най-трудната ни задача е да достигнем до тях с думите си. Трябва да представим пред тях една реалност, която е много различна от тяхната. Реалност, в която съществува един различен футбол, който се е наложил преди време и е бил много красив, но днес няма къде да бъде видян и научен. Ще попиташ защо? Защото те никога няма да имат възможността, която ние имахме – да излязат на улицата и да играят там по цял ден. Наистина те нямат възможност да се научат на битка още от ранни години, благодарение на уличния футбол. На мен днешните таланти ми приличат на футболните играчи, които гледаме в Плейстейшън. Раждат се и на 4-5 години започват да играят на футбол първо на Плейстейшън и на компютърни игри. След това се опитват да прехвърлят този компютърен футбол на истинския терен. Все още има някои малки изключения, но основно се опитваме да предадем на младите нашия опит, като знаем, че е много трудно да ги убедим. Затова сме с предварителната нагласа, че голяма част от това, което се мъчим да им предадем, няма да бъде разбрано. Но не спираме да опитваме…
– Отборът ти е много класен. През теб са минали едни от най-добрите играчи в Англия като например Хари Кейн. Кое е важното за един отбор и за играта му днес?
– Хари Кейн е уникален играч. Той не е важен само заради това, което прави на терена. Незаменим е заради онова, което е способен да предаде и да вдъхне на съотборниците си, като един истински лидер на отбора. В тима имаме няколко водещи играчи, но Хари се откроява и това е очевидно. Той е емоционален стожер на съотборниците си. Хари е от този тип играчи, чието присъствие на терена вдъхновява всички. Разликата в състава е голяма, когато той играе и когато го няма. Освен това Кейн е важен и за резултатите ни, защото е голмайстор и с попаденията си решава срещите в много случаи. Може да се разчита на него за важните и решителни двубои. Важното обаче е, че сме създали една отборна култура на колективно усилие и битка. Вярваме, че съставът ни трябва да се подхранва чрез ценностите на колектива и че индивидуалностите са важни, но всичко трябва да се канализира през структурата на клуба. Затова постигаме добри резултати и независимо от липсата на някои от играчите ни, ние продължаваме борбата. Дори когато самият Хари Кейн отсъства.
– Най-опитният играч и истински ветеран за теб е Уго Лорис. Какво е неговото значение?
– Още от самото начало, когато дойдохме тук, той винаги ни е помагал като капитан. Имаше дори един много специален момент, когато се върна в отбора след спечелването на световната титла. Тогава предаде на съотборниците си един дух на победител и увереност, което е прекрасно за един тим, където повечето играчи досега не се печелили никакви купи. Да имаш в редиците си капитана на последния световен шампион Франция е наистина голямо вдъхновение и неимоверно увеличи вярата ни в собствените ни сили и желанието да постигнем нещо заедно като тим. Капитанът е винаги много важна фигура за всеки отбор.
– Има играчи, които във важните битки правят разликата със съперника и накланят везните във ваша полза. При теб това са Ериксен и Сон. Това са футболисти, които всеки треньор би поискал в отбора си. Наистина те ли са моторът на тази мощна машина Тотнъм?
– Сон е наистина специален играч. Един от малкото футболисти, които не крият чувствата си и ги изразяват изцяло с жестовете на лицето си и с цялото си тяло. Той е запазил детското в себе си. Надявам се да продължи да го прави още дълго време. Толкова приятно е човек да наблюдава тази негова невинност, желанието му за игра и усмивката му при успехите на отбора. Генерира около себе си уникално щастие и успява да зарази всички с него. Невинността и истинската му радост, която изпитва, го карат да прилича на дете, което играе футбол на 5 или 6 годинки. Не знам как е успял да запази досега тази своя чистота и излъчване. Иначе има прекрасни качества за магията, наречена футбол. Техничен е, вкарва важни попадения, има огромна енергия и нюх за финализиране на положенията. Попита ме и за Ериксен. Той е футболистът, който обединява отбора, когато говорим за нашата философия на играта и стремежът ни да играем с пасове по тревата. Ериксен винаги помага на съотборниците си и се открива, дава им различни опции и варианти. Винаги търси свободните пространства, където да намери продължение на атаката. Да избере дали да играе с Деле Али, със Сон или с Хари Кейн, за да намерят най-добрия завършек на нападението. Между тях се създава една магия, която ни помогна да развием отбора и ни позволява да се чувстваме спокойни и уверени. Виждаме как всеки един от тях е щастлив с играта, която се стремим да демонстрираме.
– Дали има шанс да се сбъдне мечтата на Тотнъм да се бори за титлата с двата големи фаворита Манчестър Сити и Ливърпул?
– Да, разбира се! Продължаваме да мечтаем. Нормално е. Борим се, въпреки че знаем силата на тези два колоса.
– Но само с пари не е възможно да се победи в шампионата на Англия, нали?
– Не. Само с пари не става.
– С футбол може, нали? И ти знаеш как!
– С футбол може! Разбира се! Затова се борим. Когато стартира шампионатът във Висшата лига, ние мислим как да не изоставаме от фаворитите. Да не губим точки от отбори с по-скромни възможности. След това е важно да стигнем до последните кръгове и да продължаваме да имаме реална възможност за титлата. Ако сме постигнали тези цели, значи шансовете са на наша страна. Вярвам в това и имам голямо желание да спечеля с Тотнъм титлата в Англия. Мечтата е жива и насърчавам играчите да вярват в това, че можем да се преборим за титлата в битка с Манчестър сити, Ливърпул, Челси и другите отбори, които атакуват челото от задна позиция като нас и също имат потенциал. Това ще бъде маратон и ще има много обстоятелства, от които ще зависи победата в края. Едно мога да кажа със сигурност и то е, че винаги ще се борим докрай. Независимо какви трудности ще трябва да преодоляваме по пътя към голямата си цел. Разполагаме с играчи като Хари Кейн, Деле Али, Ериксен, Сон. С тях чувствам, че може да спечелим срещу всеки съперник.
– Четох някъде да казваш, че би желал да бъдеш треньор тук повече от 20 години. Това показва голяма отдаденост. Какво те накара да се влюбиш по този начин в Тотнъм?
– За мен най-важни са две неща. Първо да се чувстваш добре в даден клуб и на второ място да се идентифицираш напълно с проекта, за който работиш. Да чувстваш принадлежност към визията, която има ръководството и аз самият. През последните пет години, откакто съм в Тотнъм, се създаде един наистина красив проект. Началото му бе в много труден момент за клуба. Тук искам да обясня по-добре, защото знам, че това интервю ще се върне обратно до Англия през превод и искам да избегна неправилно тълкуване. През 2014 г., когато президентът Леви ми предложи да поема клуба като треньор, проектът се състоеше в това да се събори легендарният „Уайт Харт Лейн“ и да се направи опит да се построи едно от най-уникалните съоръжения в Европа с наистина огромна инвестиция. Спортната база на клуба също трябваше да бъде завършена и да се превърне в една от най-добрите в света. Заради този мащабен икономически проект се знаеше, че ще има много ограничения и свиване на бюджета за отбора. Трябваше да бъдем много смели и да покажем цялата си креативност, за да може да бъде поет рискът за реализиране на проект като този. Това е много трудно във футбола и най-вече в Англия, където силите са толкова изравнени и всички искат да побеждават във всеки мач. Страна, в която второто място е поражение и всички искат от теб да побеждаваш във всеки един мач. Така че проектът се състоеше в това ние да имаме добри резултати и да създаваме собствени футболисти от школата ни, какъвто е случаят с Хари Кейн, Хари Уинкс, Деле Али и други. Играчи, които не са привлечени с милионни трансфери, а са създадени от нас чрез специална програма, реализирана тук в Тотнъм през последните пет години. Мечтата ни беше да успеем да завършим базата и новия стадион на клуба и след това да се премине към големи инвестиции в самия отбор, за да можем да изравним силите с грандовете на Острова и да водим с тях битка за шампионската титла. Става въпрос за Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. Разликата между тях и Тотнъм през последните пет години беше намалена много независимо, че през този период те имаха само задачата да инвестират в отборите си и в скъпи трансфери, за да печелят титли. Ние също побеждаваме, но работим по съвсем различен начин. Нашата основна цел беше да завършим строителството на стадиона ни и след това вече да се съсредоточим на 100 процента върху отбора, подобряването и подсилването му и последваща цел – да се борим за титли. Можем ли в днешния ден да кажем, че се борим за купи? Отговорът е да. Имаше огромна отговорност върху нас. Върху плещите на отбора. Трябваше да успяваме да имаме спортни резултати без скъпи трансфери, а за президента ни Даниел Леви оставаше отговорността да успее да завърши започнатото строителство. Аз като мениджър на тима трябваше да понасям бремето на това, че всяка седмица феновете ни желаеха да печеля мача, тъй като залогът беше много голям.
– Всичко това трябва да приключи в следващите две години, но ти като мениджър на отбора и твоят треньорски щаб ще успеете ли да намерите още млади момчета, които да дойдат в отбора като подкрепление, за да не трябва да харчите пари за скъпи трансфери? И по този начин да успеете също да съперничите на големите отбори във Висшата лига?
– Да.
– А да спечелите титлата?
– Би било чудесно! Дори, ако може още днес! Най-много обичам да печеля титли. Ти знаеш много добре за какво говоря, защото ти си роден победител и независимо от годините и формата, ако ти кажат че трябва да играеш срещу някой гранд, ще тръгнеш да се готвиш за мача с мисълта за победа. Такъв е нашият характер с теб. Родени сме да побеждаваме. Разбира се, че вече искам да спечеля някаква титла. Друг въпрос е дали ще успеем или не. Ние винаги играем, за да ликуваме с купа. Има такъм проблем. Слушам много хора да говорят по този въпрос. Често питат сериозни и големи треньори като Гуардиола и Моуриньо, какво е очаквал клубът им, когато им е предложил работа. До тук добре, но после идва следващата стъпка. И тя е – треньорът ще постави изискванията си, за да постигне целта, поставена от клуба. В рамките на визията и на идеите за развитие, които има. Ясно е, че в отбора на Тотнъм, който аз водя, целта ни е да побеждаваме винаги и във всеки мач. Ако не го правиш постоянно е невъзможно да се задържиш на поста. Победата е хубаво нещо, но трябва да погледнем малко и в миналото на клуба ни. От създаването на Висшата лига до 2014 г., когато с моите колеги поехме нещата, бяха изминали 22 сезона. През тези 22 сезона отборът бе играл Шампионска лига само веднъж. От 2014 г. до 2019 г. за четири години и половина сме играли три пъти подред в най-престижния европейски турнир. Това за много мениджъри би се равнявало на успеха от спечелването на титла. Нали? За мен не е така. Ето я разликата! Наистина завладян съм от мисълта да спечеля! Но това е реалността. Амбицията на всички ни е един ден, когато сме готови, да започнем да печелим титли. Както всеки проект, обаче това изисква време. За мен сър Алекс Фъргюсън беше и продължава да бъде истински извор на вдъхновение. Той печели с Манчестър Юнайтед чак на седмата година. На седмия сезон. Взима клуб, който не е бил победител преди това и го превръща в такъв, но го прави с проект, който дава резултат едва след шестата година. Освен това го прави при съвсем различни обстоятелства от тези, при които ние трябва да работим в Тотнъм. Така стоят нещата с проектите. Нека сравним и с Манчестър Сити. Манчестър Сити е проект, който търси победата в кратки срокове. Днес, ако е възможно. Колко трябва да се инвестира в такъв проект?! 100, 200, 300 милиона? Ливърпул? 100, 200, 300 милиона? Челси… Това е различен подход. Да инвестираш големи суми в готови играчи, за да почнеш да печелиш още днес. Манчестър Юнайтед във времето на Фъргюсън е много подобен на периода, през който минава Тотнъм в момента. Ако запазим тази приемственост съм убеден, че съвсем скоро Тотнъм ще има достатъчно солидна структура, за да започне да печели титли. Всичко това зависи от търпението на президента ни и от времето, което той ще ни отпусне за постигане на целите ни.
– Хората говорят много хубави неща за теб, защото си роден победител. Намираш истински съкровища сред младите футболисти, които подготвяш. Иначе е много лесно да похарчиш милиони, за да купиш готови играчи. Ти обаче трябва да работиш неуморно, заедно с твоя екип и трябва при тези условия да постигаш резултатите, които другите получават наготово.
– Ако философията ни беше различна, днес нямаше да имаме Хари Кейн, може би щеше да се е развил като играч, но може би щеше да играе за друг клуб. Деле Али също нямаше да е при нас. И той щеше да облече екипа на някой от конкурентите ни. Оливър Скип, който този сезон дебютира в първия отбор само на 18 години, също нямаше да го направи. Искам да кажа на хората, които говорят, че Почетино не иска да купува играчи, че това не е така. Искам готови футболисти, които да бъдат привличани и да играят в отбора ми. Само че такива, които са много по-добри. Иначе пред тях предпочитам повече момчетата, които ще играят за родния си клуб и ще защитават гордо цветовете му. Футболисти, които когато се развият след година, две или три ще бъдат голямото богатство за Тотнъм. Наистина има хора, които си мислят, че Почетино не иска големи трансфери. Напротив. Искам, защото желанието ми е да побеждавам. Но това трябва да бъдат точните хора и точните парчета от пъзела, които в момента ми липсват. Само играчи, които ще вдигнат наистина нивото на отбора и ще помогнат на младите ни таланти да израснат и научат нови неща. Разбира се, че ще искам да привлека Стоичков, както Барселона едно време го купи, защото Стоичков беше човекът, който помогна на Де Ла Пеня и на Гуардиола, както и на всичките млади момчета по онова време да станат по-добри и да научат много от него. Тотнъм обаче никога няма да направи трансфер на играч, само за да попълни бройката. Нашата философия през последните години е да залагаме на младите ни футболисти, които може да направят някоя и друга грешка, но във времето ще израснат и ще се превърнат в големи играчи и ще помагат на родния си клуб да постига поставените цели. Това е разликата между нас и другите.
– Има ли голяма разлика между футбола от нашето време и съвременното лице на играта? Мислиш ли, че днес нещата в Англия стоят по-добре? Стадиони, игра…
– Мисля, че да. Убеден съм, че е така. Уважавам много испанския футбол и приемам тяхното мнение, че Ла Лига е най-добрата в света. Що се отнася до организация и оспорваност на шампионата мисля, че Англия е по-добра. В Испания между Барселона, Реал и останалите отбори има една истинска пропаст. Може би само Атлетико (Мадрид) успява да я прескочи през последните години и да съкрати разликата с Реал и Барса, но следващите състави са на едно наистина огромно разстояние зад тях. Христо, във Висшата лига наблюдавам една страхотна организация, има мачове по Коледа и Нова година, което според мен е плюс. Не по-малък интерес предизвикват и срещите за двете купи на Англия. Много са нещата, които правят футбола на Острова различен и обичан от феновете на играта по целия свят!
– Днес всички си задават един въпрос – кой от двамата е по-добър – Меси или Роналдо? Ти като аржентинец, мислиш ли, че Меси един ден ще успее да постигне успех с националния отбор?
– Логично е. Бих бил много щастлив. На първо място, защото Лео наистина заслужава. Заслужава най-после да спечели титла с Аржентина, за да може да се докосне до тази истинска слава. Той вече е натрупал много слава, защото е ликувал с всичко, което човек може да спечели на клубно и на индивидуално ниво. Мисля обаче, че усещането да вдигнеш над главата си световната титла е нещо, което той още не е изпитал и напълно го заслужава, бидейки безспорно най-добрият играч в света. Дано да му се случи. Желая му го от все сърце. Не му остава много време, но дано на следващото световно първенство Аржентина и Лео Меси успят да вдигнат купата!
– Благодаря за това интервю!
– Аз благодаря, Христо! Удоволствие беше за мен!
