-
-
Официално трансферният прозорец в България отвори вчера. Левски за момента не показва активност на пазара и в двете направления – входящи и изходящи сделки. Освен тази за Бала. Това е продиктувано от късното назначение на новия треньор, Хулио Веласкес, който иска да се запознае с наличния потенциал на състава си, след което да реши от кого има нужда и от кого – не. Един от най-спряганите футболисти за трансфер е Марин Петков. Към 21-годишния национал има интерес от страна на италианския гранд Милан, както и от белгийския Андерлехт. Преди това такъв бе показан и от австрийския шампион Щурм Грац, но участникът в Шампионската лига се отказа от опцията да привлече юношата на сините. Наскоро се появиха слухове и за запитване от английския Мидълзбро, обаче и те бяха бързо отречени от клуба от Чемпиъншип.
Така се стига до въпроса: Дойде ли моментът Марин Петков да направи следващата крачка и да заиграе в чужбина? Отговорът трябва да клони към положителното – да! Причината е, че на 21 години е точното време той да потърси реализация зад граница, където да продължи развитието си. Петков вече показа, че притежава голям талант, който обаче е необходимо да бъде доошлайфан. Атакуващият футболист получи много от Левски, но и даде немалко на отбора. На такава възраст той има зад гърба си респектиращите 150 двубоя във всички турнири с екипа на сините, в които вкара 25 попадения. През 2022 година Петков вдигна Купата на България, а след това бе избран и за най-добър млад футболист в шампионата.
Няма да е фатално юношата на сините да остане в тима и през пролетта, но най-късно след края на сезона той вече трябва да погледне към изхода на „Герена“ и да се ориентира към заминаване в чужбина. Изпусне ли се моментът за трансфер, има опасност Петков да влезе в русло, в което няма да му се иска да бъде. Той със сигурност ще продължи да бъде в водещ играч в шампионата, да потърси реализация зад граница, но местната почва едва ли го устройва в дългосрочна перспектива и идеята е да се докосне до големия футбол навън.
През годините ставахме свидетели на много примери с големи таланти, които си останаха в небитието на родното първенство. Необходимо е Марин да последва стъпките на своя добър приятел Пламен Андреев, който премина през лятото във Фейенорд. За момента вратарят не е дебютирал за нидерландския гранд, но отзивите от работата му в Ниската земя са повече от положителни. Марин е от това тесто футболисти, които не се плашат и може да се определи като перде. 21-годишният играч се влага на максимум в тренировките, а по време на мачовете е непримирим. Показа, че може да действа и на няколко позиции, което високо се цени.
Агентът на Марин – Никола Якимовски – вече говори по темата и ясно заяви, че с клиента си избират най-добрата оферта за футболиста, а няма просто фикс идея да се осъществи трансфер. По думите на мениджъра, Милан желае да привлече национала във втория си отбор, след което да следи развитието му. Лошото в този случай е, че Петков ще трябва да играе в третото ниво на италианския футбол, а дублиращият тим на росонерите не се намира в никак добро състояние – на 18-ата позиция е от 20 отбора в поток В. От друга гледна точка преминаване в Андерлехт също носи голям престиж. В Белгия знаят как да работят с младите играчи и Брюксел е добро място за развитието на Марин Петков. Тук ситуацията вече опира до това дали клубът е готов да извади исканата от Левски трансферна сума за национала. Тя е малко над милион евро. Плюс е статутът на играча като национал, който обиколи почти всички постове в гарнитурата на България, особено при селекционера Младен Кръстаич. В Левски е от рядката категория поливалентни играчи, местен е на двата фланга и като бек, и като крило, а напоследък се подвизава във вътрешността на полузащитата и по-назад и на позицията зад нападателя. Головете от средно и далечно разстояние със сигурност крепят цената му в горна точка, а относителното непостоянство, което се дължи и на честата смяна на треньори в Левски, я дърпат надолу.
21-годишният футболист на сините и мениджърът му трябва да избират внимателно, но и е необходимо да не протакат твърде дълго, за да не се изпусне най-подходящия момент за следващата стъпка. В противен случай Марин ще си остане в мъгливия български футбол и развитието му ще бъде в застой, състояние, от което няма излизане.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“
