-
-
В политиката, както и във футбола, най-важното е да станеш шампион. Всичко се върти около това обстоятелство, но победата не се печели с вкарване на голове, а с пуснати бюлетини в урните. Хартиени или машинни, като първите са по-достъпни, защото си имат определена цена и не влизат във взаимодействие със сложна умствена дейност.
В политиката, както и във футбола се говори за честност и феърплей, но всъщност това са само добри пожелания. По точно класически лъжи, като коректно ще се позова на автора на фразата Наско Сираков. Но победата в единия случай и шампионската титла в другия се печели само по мръсния начин от този който има повече възможности. Във футбола това са многото пари, властови позиции, влияние върху обслужващия апарат. Бих го сравнил с паяжина, която е оплела абсолютно всичко и всички. В политиката долу-горе е същото, клубовете, пардон партиите, които залагат на едната идея винаги губят, защото подходът им е ирационален спрямо конкретната обстановка и обстоятелствата.
Читателят си е в правото да каже, че това са фриволни сравнения, клишета и баналности като онова незабравимо „каквато държавата, такъв и футболът“, изречено от Иван Славков-Батето. Изтърканият лаф обаче се разгърна за да достигне неподозирани висоти. Спомням си годината, когато Славков произнесе тези думи и визуално го свързвам с улицата, която разделя НАП и МВР. Но категорично твърдя, че тогава политиката и футбола нямаха и най-малка прилика. И общо взето думите на президента на БФС бяха колкото да се направи на оригинален, което беше присъщо на характера му. Но политиката тогава си беше сериозна работа и това се доказва от факта, че по онова време се случиха най-важните неща за България. Тогава държавата се присъедини към по-цивилизованата част на човечеството, а населението у нас започна да черпи с пълни шепи от благата на прогреса. Проблемът е, че някои си напълниха шепите много, а за други нищо не остана.
По същество май
вече се намираме
във време разделно
А разликата между политиката и футбола, е че победителят не взима всичко за себе си, а дори е длъжен да работи за победения. Някои хора не разбират, че в политиката победени няма, защото е безумно някой да бъде наказван за начина по който е гласувал. И затова тези две области на живота са коренно противоположни по своя смисъл. Във футбола шампионът няма никакви задължения към съперниците си, а в политиката се управлява от името и в благото на всички. Поради тази причина футболната лексика, която слушах в неделя вечер по големите и малките телевизии ми звучи крайно нелепо. Опростяването на изборните резултати до размера на класирането във футболния шампионат си е чист цинизъм. И вербалните полюции на водещи и гости в студиата, най-малкото са неуместни. Изборите не са мач, а нещо много по-различно. А ако приемем обратното, тогава защо коментаторите са социолози, политолози, антрополози, а не футболни коментатори като мен например. Щом едните са Лудогорец, другите ЦСКА, а третите Левски, да го коментират поне специалисти в тази област. А не лаици, както в случая с неделната вечер.
Но както се казва, всеки за каквото е учил. Някак много натрапващо звучат тези непрекъснати внушения, че всичко опира до грозния пазарлък. И качествата на лидерите се свеждат до това кой кого ще излъже. И как излъгания трябва да се примири на чисто футболния принцип – тарикат мъж не писка. И все неща от този сорт, които създават впечатление за нарастваща безпросветност и безизходност. И сякаш
хода на
историята
неминуемо сочи
към голямо връщане 34 години назад.
За какво ни е парламентарна демокрация и пазарна икономика, като не можем да се справим и с двете неща. За да не превръщат партиите във футболни отбори, вероятно е по-добре те да изчезнат и да се установи друга форма, а тя винаги е само една – диктатура. Или като не може да мислите, някой друг ще мисли вместо вас. За съжаление май нещата натам вървят. Виновно ни е НАТО, виновен ни е ЕС и най-вече са ни виновни САЩ, защото ни казват какво да правим и как да живеем. Но нямам никаква представа защо лошите не реагират по никакъв начин на пропагандата против себе си. Вероятно защото основна характеристика на демокрация е свободата да словото!
Ще станем самостоятелни, но за целта ще се откажем от някои свободи. Ще ни откажат и то в много кратки срокове. Имаме светлия пример на Беларус и Лукашенко. Това е най-добрият пример за привидно самостоятелна държава, от която почти всичко, което мисли с главата си емигрира навън или гние по затворите. А се очаква да заработи на пълни обороти и смъртното наказание.
Футболът у нас си има много проблеми, но те не са от екзистенциален характер.
Слаби сме и можем да станем още по-немощни, но по телевизията дават Висшата лига, Бундеслигата, Ла Лига, Серия А и така нататък. Пазарния принцип е непобедим. В политиката обаче от пазара не можеш да си избереш Премиершип. Трябва да се задоволиш с това, което е на разположение. А то заприличва все повече на това ,което гледаме в българското първенство. Аматьорска работа, завита в амбалажна хартия.
И последно, вече конкретно свързано с моята материя. Наскоро България се срещна с Унгария на футболното поле и нещата изглеждаха много зле за нас. На другия ден се появиха десетки статии, показващи какво е направено за спорта и в частност футбола в Унгария. В известна степен макар и несъзнателно това си беше пропаганда срещу демокрацията и пазарната икономика. И убедително доказателство колко зле функционират те у нас. Унгария от повече от 20 години си има типичен диктатор, който е направил така, че изборите да завършват винаги с негова победа. И никой не може да му попречи да превърне спорта в държавна политика, като се отделят десетки милиарди евро за стадиони, басейни и какво ли още не. Голяма част от тези пари са му дадени от лошата според него Европа. Посочени са му и правила за прозрачност, които той въобще не е спазвал. Крайният резултат е, че Унгария има модерна спортна инфраструктура, но си има и вярна до гроб олигархия към диктатора. А Европа си има умалено копие на Руската федерация в своя състав. На всичко това му се казва още защитаване на националните интереси. Доколкото виждам и разбирам, мечтите на доста хора у нас са България да стане втората Унгария в НАТО и ЕС. Това вече е сериозен, не футболен разговор в деня на изборите, който в никакъв случай не бива да се профанизира, както стана в изборния ден на 2 април.
Жаклин Михайлов
Тема Спорт
