-
-
При условия на извънредно положение в България потърсихме китайската връзка в родния футбол, за да разберем как най-многолюдната нация се е справила с ужасяващия вирус COVID-19. Разговаряхме с Божидар Костадинов, който няколко години беше в щаба на Ясен Петров, докато Пловдивския Джанини правеше чудеса в Шъдзяджуан. Към момента Божката, както е известен във футболните среди Костадинов, е главен координатор в академията на Септември, която е сред водещите детско-юношески школи в България. Ето какво разказа той пред „Меридиан Мач“:
– Божка, какво става в школата на Септември в условия на извънредно положение заради корона вируса?
– Още преди в България да се обяви извънредно положение ние преустановихме тренировъчния процес. Школата на Септември е сред водещите в детско-юношеския футбол и сме събрали талантливи деца от цяла България. Имаме момчета и от първите засегнати от вируса градове – Габрово и Плевен. Казахме им да се приберат по домовете си и да не идват в София до второ нареждане. След това разговарях с професор Лъчезар Димитров, който ми каза, че отпадат и всички лагери на юношеските национални отбори. За нас беше ясно, че е по-добре да спрем тренировките, защото се виждаше, че ситуацията се усложнява.
Правилни ли са мерките, които взима държавата, за овладявана на ситуацията?
Контактувам с доста хора в Китай. Още в началото на годината разбрах, че положението с коронавируса е доста страшно и, че там се предприемат страхотни мерки, за да се овладее кризата. Според мен БФС и правителството взеха точни и навременни мерки с решението да се спрат футболните мачове.
– Знаете ли какво се случва с другите школи в София?
– Разговарях с хора от Лудогорец, Левски и ЦСКА. Със „сините“ и „червените“ прекратихме тренировъчния процес в ДЮШ почти по едно и също време. Във всяка академия си взеха решение сами за себе си, но се обединихме в рамките на ден-два. Бяхме на едно мнение, без да се коментира темата нашироко.
– Дали ли сте някакви инструкции на децата, за да поддържат малко от малко форма по време на тази извънредна ваканция.
– Дали сме им програма за самоподготовка. Забранили сме им да посещават фитнеси, а тренировките, които трябва да извършват, може да се правят и в домашни условия. Тичането пък е задължително в паркове.
– Работил сте няколко години в Китай. Вирусът беше роден именно там, но най-многолюдната държава се справи бързо с COVID-19. С какво те победиха заразата и сега дори пращат лекари и медикаменти в Италия?
– Самодисциплината на китайския народ е много голяма. Те са една от най-развитите икономики, но също така са доста назад в своеобразното класиране по спазване на правата на човека. В хората е наслоен страх от държавата. Те са научени на стриктно поведение и спазване на обществения ред. Уверих се на това и по време на тренировките. Когато кажеш на китаец да направи примерно 50 коремни преси, той няма да направи 49.
Освен това мерките за сигурност в Китай са на изключително високо ниво. Въпреки че това въобще не се разбира, гледайки отстрани. Там има огромен брой полицаи, военни, пожарникари. Съдейки по това как охраняват мачовете, мога да си представя какво ще направи държавата, за да блокира огромен град или цяла провинция. Уточнявам всеки мач в Китай се охранява от стотици и дори хиляди полицаи, военни, стюарди. Има водни оръдия и всякакви други средства за борба с хулигани. Хулигани обаче няма. Нито един. На мачовете няма никакви безредици. Всичко е мирно и спокойно, но на стадиона се готвят сякаш за война. Именно заради това си представям какъв контрол е бил наложен в Ухан и другите заразени градове по време на кризата. Превантивните им мерки са нещо страшно, а оперативните – дори ми е трудно да си ги представя.
– Казахте, че сте говорили с китайци по време на кризата. Какво разказаха те?
– Обясниха, че имат някаква система за имформиране, ако в радиус от един километър от жилището ти има заразен с коронавирус. Тогава полицията веднага ти прави специална идентификационна карта, на която има снимка, име, адрес и телефон. Именно с нея можеш да излезеш или да се прибереш. Проверяват те всеки път дали имаш температура. Ако нямаш, те пускат.
Китайците строят жилищните си комплекси, така че ако се наложи да осъществят пълен
контрол над тях. Това със сигурност е помогнало за овладяване на тежката ситуация. Кварталите се изграждат от 14-15 огромни блока, които са на по 32-33 етажа. Те са оградени с висока ограда, а в комплекса може да се влезе само от две места. Подобни квартали могат лесно да се отцепят от полицията и военните.
– Вие самият ходи ли ли сте в град Ухан, от който тръгна заразата?
– Ходил съм през 2014 година, когато Шъдзяджуан беше в местната втора дивизия. Не съм стъпвал на тамошния пазар, но съм виждал други… Направо е страшна, брутална мръсотия. Нищо чудно именно от пазара в Ухан да е тръгнал COVID-19. Продават се змии, кучета, прилепи и какво ли не още за консумация. Има ги и в сурово състояние, окачени на купи, има ги и сготвени. Продават и всякакви други неща, които е трудно да се опишат.
– Имало ли е някаква екстремна ситуация в Китай, на която сте ставал свидетел?
– Бяхме в град Тянцзин, в който стана онази огромна експлозия пред август на 2015 година. Помните, взривиха се складове на пристанището и загинаха много хора. Е, ние имахме мач именно в града, а взривът е станал по време на срещата ни с местния отбор. Да ви кажа честно – нищо не сме разбрали. Представете си колко са големи градовете в
Китай. Чак на следващия ден сутринта научих за инцидента. От България ми се обадиха приятели да ме питат как съм. На следващия ден имахме и мач с втория отбор, който се игра при засилени мерки за сигурност заради взрива.
– Все пак има и нещо положително от вируса. Говори се, че покрай кризата в Китай, придружена със спиране на заводите, е изчистила чувствително въздуха…
– Щом са спрели заводите, със сигурност въздухът се е изчистил поне малко. Това наистина е добра новина, защото лично съм усещал негативните последици от огромната икономика на Китай. Имахме приложение на телефоните, на което разбирахме във всеки един момент, какво е качеството на някога беше толкова мръсен, че тренировките се забраняваха.
– Какво трябва да взаимстваме от Китай, за да се справим с това извънредно положение?
– Самодисциплината. По-добре е един месец да се свием, отколкото да страдаме година или повече. Знам, че тука си имаме един балкански синдром – мислим се за безсмъртни, но това не отговаря на истината.
