Браян Морено стана първият футболист, с когото ЦСКА-София се раздели през 2024 година. Най-вероятно колумбиецът, който се превърна в поредния незапомнен герой на „Българска армия“ в последните години, в следващите дни ще бъде последван от още чужденци (това вече се случи с Жираир Шагоян) със същата незначителна за тима роля. И този процес, който се повтаря зиме и лете в Борисовата градина, е симптоматичен за процесите в клуба. Прилагайки индуктивен подход (б.а. – от частното към общото) върху прегледа на двегодишния период на латиноса с червената фланелка, можем да си отговорим на въпроса защо червените така и не успяват да станат шампиони.
Браян Морено пристигна в ЦСКА-София през януари 2022 г., а скоро след това стана повод пореден треньор на тима да признае, че входящи трансфери не са били съгласувани с него. „Собствениците трябва да дават на треньорите да селектират и менажират отборите си и само тогава ще има успехи. На мен не ми е дадена възможност да селектирам футболисти. След декември се случиха стълкновения и аз нямам възможност да селектирам играчите. Новите (б.а. – Морено и Маурисио Гарсес) не съм ги гледал и не знам кой ги привлече“, заяви през април 2022-ра тогавашният наставник на ЦСКА-София – Стойчо Младенов.
Самото идване на колумбийския нападател бе съпътствано от неразбории. Първо той се разболя от коронавирус, което забави идването му в Европа с две седмици, а после и безпрецедентно лошите метеорологични условия в Турция попречиха на по-бързото му присъединяване към лагера на тима. Скоро след това се оказа, че Морено има и физически проблеми, което окончателно накара Младенов да го задраска от сметките си. Нападателят изигра само 29 минути под ръководството на Екзекутора. Ситуацията не се промени и след идването на Алън Пардю, като за цялата пролет той имаше едва 3 мача на сметката си. Затвореният му характер и несериозното отношение към тренировъчния процес също саботираха по-бързата му адаптация към европейския футбол, с който имаше първи досег.
Най-добрият период на Морено в ЦСКА-София бе при Саша Илич. И то защото сърбинът много точно прецени способностите и потенциала му и му даде ролята на жокер от пейката. Експлозивният, но неконтролируем и неграмотен тактически колумбиец може да е полезен, за да разчупи шаблона, появявайки се от скамейката, но няма как да бъде основна фигура в уважаващ себе си отбор. Фуикцията на златна резерва пасна на Браян и през миналия сезон той отбеляза всичките си 10 гола с червената фланелка (б.а. – за две години записа общо 39 мача във всички турнири), като 8 от тях дойдоха именно, след като на бе в титулярния състав. Илич успя да дресира Морено и той дори можеше да му подари шампионски гол. Колумбиецът обаче пропусна чиста ситуация при загубата с 0:1 от Лудогорец на „Армията“, а по-късно в този мач се и контузи.
Лечението му отне 4 месеца, а след това начело на ЦСКА-София вече бе Нестор Ел Маестро, който затегна сериозно дисциплината и даде да се разбере, че няма да търпи своеволия. И може би заради това и заради ограничението за чужденци извън ЕС Морено записа само три участия под негово ръководство. Които бяха и последните му с червената фланелка.
След двугодишен престой поредният незапомнен герой вече не е част от ЦСКА-София, но големият проблем на „Армията“ е, че той въобще не се очертава да е последният. А за допусната грешка Стойчо Младенов алармира още преди две години. Както направиха и други преди него за футболисти като Федерико Варела, Жуниор Нзила, Хамза Чатакович и т.н. Подобни съображения в родината си сподели и последният треньор на армейците – Саша Илич…
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“