Потъналите в забрава някогашни членове на Висшата лига

0
0608294001660398353 1809683 920x517
- -

Култовите истории, заобикалящи английския футбол, не са една и две. Висшата лига ежегодно предлага интригуващи битки както на върха на класирането, така и в дъното, където клубовете се борят със зъби и нокти да не изпуснат най-вече финансовия кокал, който им предлага шампионатът.

Във всяко едно първенство има т.нар. отбори-асансьори, които постоянно изпадат и отново печелят промоции. В Англия като такива напоследък се утвърдиха тимовете на Норич и Уотфорд, но в миналото е имало и други такива. Финансовите инжекции, които промоцията им гарантира, осигуряват необходимото качество за класиране в челото на Чемпиъншип, но пък и не чак такова качество, че да запазят мястото си в елита.

Тук обаче ще обърнем внимание на един друг вид клубове – тези, които след изпадането си от Висшата лига повече не са се завърнали там, поне до този момент. Съдбата на някои е безмилостна и жестока, но както добре знаем, във футбола няма нищо сигурно. Той е една безкрайна въртележка от върхове и падения и никой не е застрахован срещу пропадане в бездната.

Някои от тези отбори са доста известни и дори са добили легендарен статут с представянето си в английския футбол, други пък са били мимолетна част от историята на играта и не са се отличили с нищо особено по време на престоя си в елита.

Ето ги и тях:

Олдъм Атлетик
Възможно е да сте забравили, но това е един от клубовете, играли в първия сезон от учредяването на Висшата лига през 1992г. Създаден още в края на 19-ти век, Олдъм изживява най-силните години в своята история между 1982 и 1992г., когато мениджър на тима е легендарният Джо Ройл. Тогава „латикс“ достигат финал в Купата на лигата и два полуфинала в ФА Къп. В края на сезон 1993/94 обаче Олдъм записва тежка серия и пропуска да спечели който и да е от последните си 7 мача, което им отрежда финиширане в зоната на изпадащите. Ройл напуска и поема Евертън, а Атлетик никога повече не печелят място във Висшата лига. Постепенно клубът пропада все по-жестоко, като изкарва 20 години в третото ниво на английския футбол. Когато през 2018г. мароканецът Абдала Лемсагам придобива контролния пакет акции, „латикс“ изпадат дори в Лига 2. В края на сезон 2021/22 те напускат Футболната лига след ново изпадане и в момента се подвизават в Националната конференция.

Шефилд Уензди
Макар клубът да става печално известен с трагедията, която се разиграва на стадиона му „Хилзбъро“ през 1989г., Уензди определено е един от отборите, които липсват на Висшата лига. „Кукумявките“ завършват на трето място в първенството през 1991/92 и дори играят европейски футбол, когато първенството сменя името си. Година по-късно Шефилд достига финалите на ФА Къп и Купата на Лигата, но губи и двата от Арсенал. В шампионата пък финишира седми, гарантирайки на клуба статут на един от солидните в лигата, а техният халф Крис Уодъл е избран за Играч на сезона в лигата. „Кукумявките“ обаче постепенно отстъпват от позициите си и през 2000г. се намират в зоната на изпадащите, което ги изхвърля от елита. Клубът закъсва финансово и не само, че не успява да се завърне бързо, но пропада и още по-надолу. Уензди преминава в ръцете на редица съмнителни бизнесмени, сред които Милан Мандарич и Джепон Чансири. През 2020г. е провъзгласен за най-лошо управлявания финансово клуб от 185 проучвани отбора. В момента „кукумявките“ се намират в Лига 1 и имат цели две стъпъла за изкачване, за да се завърнат в елита.

Уимбълдън
В средата на 80-те „доновете“ се превръщат в едно от явленията в английската игра. Практикуващият брутален футбол Уимбълдън печели сърцата на едни и омразата на други, но тимът, оглавяван от легенди като Вини Джоунс и Джон Фашану си остава култов. След създаването на Висшата лига „доновете“ имат статута на средняк, а класиранията им варират между 6-то и 14-то. В края на 90-те отборът регистрира регрес, започва честа смяна на мениджърите и в крайна сметка през 2000г. Уимбълдън се озовава в тогавашната Първа дивизия. Вместо да бъдат зарадвани от бързо завръщане при майсторите, феновете на тима са попарени от новината, че собственикът Пит Уинкълман иска да премести клуба в Милтън Кейнс. Въпреки протестите и заплахите от страна на Футболната лига, Уимбълдън спира да съществува през 2004г., а на негово място се появява Милтън Кейнс Донс. Привържениците на „доновете“ обаче създават свой-собствен клуб на име АФК Уимбълдън. По настоящем МК Донс се подвизава в Лига 1, а АФК Уимбълдън в Лига 2. Нито един от двата отбора не е играл във Висшата лига.

Ковънтри
Още един клуб с тежка съдба. Когато Ковънтри Сити изпада от Висшата лига в края на сезон 2000/01, тимът е изкарал цели 34 години в английския елит. По това време само три отбора могат да се похвалят с по-дълъг престой при майсторите – Ливърпул, Евертън и Арсенал. Във финалния ден от кампанията феновете издигат плакати с надпис „Ще се върнем скоро“. Това обаче е невероятно далеч от истината. Следващите 20 години крият само тъга и разочарования пред „небесносините“ привърженици. Старият дом на клуба „Хайфийлд Роуд“ е съборен и отборът се мести на новия и модерен „Рикох Арена“. Скоро след това Ковънтри едва избягва влизане в администрация, но финансовата криза е сериозна. Отборът напуска новия си стадион и започва да играе домакинствата си напред-назад из страната. Изпада първо в Лига 1, а след това и в Лига 2. Президентът на ФА Грег Кларк описва ситуацията в клуба като „много тъжен случай“. След 2018г. облаците над Ковънтри леко започват да се разпокъсват. Тимът печели промоция в Лига 1, а през 2021г. се завръща в Чемпиъншип. Постигната е договорка отборът отново да започне да приема мачовете на собствения си стадион, сега носещ името „Ковънтри Билдинг Сосайъти Арена“. До промоция във Висшата лига обаче още не се е стигнало.

Суиндън Таун
Това е един от незабележимите тимове, за които споменахме по-рано. Отборът на Суиндън има регистриран един-единствен сезон в английския елит в цялата си история – 1993/94. Годината във Висшата лига обаче е катастрофална за „червеношийките“ – само 5 победи от 42 мача, последно място в класирането и допуснати 100 гола – антирекорд, който продължава да не може да бъде счупен. Пропадането на Суиндън е чудовищно. Отборът регистрира 2 последователни изпадания, така че бързо се озовава в третото ниво на английския футбол. Суиндън се превръща в истински скитник из дивизиите на Футболната лига – от Чемпиъншип до Лига 2 и обратно. Клубът е далеч от финансовите проблеми, които имат други далеч по-именити отбори, но така и не успява да осъществи пробив до елита. Пандемията обаче все пак навлича проблеми и през 2021г. Суиндън отнася наказание отнемане на точки заради забавени заплати. В момента тимът се намира в Лига 2 и е сред претендентите за промоция.

Барнзли
Подобно на Суиндън, този йоркшърски тим има честта да играе само веднъж в елита на английския футбол и той е в ерата на Висшата лига. Това се случва през сезон 1997/98, но представянето на Барнзли едва ли ще бъде запомнено с нещо кой знае какво. Отборът печели цели 10 победи и записва 5 равенства, но все пак завършва на 19-та позиция в крайното класиране и отпада. Може би звездният миг на йоркшърци е победата с 1:0 над Ливърпул на „Анфийлд“, но тя не им помага да се спасят. Новият век носи на отбора трусове, като на няколко пъти Барнзли е близо до попадане в администрация. В крайна сметка се налага кметът на града Питър Дойл да купува клуба, за да го спаси от фалит и закриване. Тимът стига чак до Лига 2, но постепенно се стабилизира. През 2016г. клубът е сред замесените в скандал с корупция, а година по-късно собствеността на Барнзли се сменя. Акциите преминават в ръцете на китайски медиен магнат. Йоркшърци се превръщат в асансьор между Чемпиъншип и Лига 1, където се намират и в момента.

Брадфорд Сити
Преди ерата на Висшата лига, този тим играе за последно в английския елит през 20-те години на 20-ти век. След това отборът чака цели 77 години, а успехът му се свързва с едно познато име – Пол Джуъл. Той поема тима през януари 1998г. и успява година по-късно да го изведе до второто място в Първа дивизия, което осигурява на Брадфорд участие във Висшата лига. И не само това, но и оцелява в дебютната си кампания, завършвайки на 17-та позиция, като в последния ден от сезона побеждава Ливърпул с 1:0. През лятото клубът се подсилва сериозно, хвърляйки над 6 милиона паунда за нови попълнения, но въпреки това втората му година в елита е апокалиптична. Брадфорд завършва на последно място и изпада, а веднага след това е поставен в администрация заради дългове от порядъка на 13 милиона паунда. Следва ново изпадане в Лига 1, като това е и най-високото ниво, в което се състезава отборът и до ден днешен.

Портсмут
Всички добре помним феномена „Помпи“, от който бе сериозна част и нашият национал Светослав Тодоров. Портсмут е един от отборите, ставали шампиони на Англия, макар и това да се случва през далечната 1939г. В началото на новия век клубът прежиявява сътресения и никой не очаква той да спечели промоция за Висшата лига в края на сезон 2002/03, но тъкмо това се случва, а Светослав Тодоров става голмайстор на цялата Първа дивизия. Начело на Портсмут е легендата Хари Реднап, който утвърждава клуба в лигата на майсторите и дори през 2008г. печели ФА Къп. На управленско ниво обаче „Помпи“ е същинска каша. Собствениците се сменят като носни кърпички, което праща отбора в тежък финансов колапс. Още с изпадането си от Висшата лига през 2010г. клубът влиза в администрация. Така започва началото на края за симпатичния тим на Портсмут, който в следващите години пропада чак до Лига 2 и многократно е лишаван от точки заради финансови неуредици. По настоящем отборът се е закотвил в Лига 1 и не успява да се завърне дори в Чемпиъншип.

Уигън
Основните успехи на този скромен клуб отново се свързват с името на Пол Джуъл. Майстор в промотирането на отбори в елита, той успява да осигури футбол от най-високо ниво за пръв път в цялата 73-годишна история на Уигън през сезон 2004/05. Добре помним отбора на „латикс“, съставен от сплав между опитни чужденци и млади местни момчета, който играе хубав за окото футбол. Макар Джуъл да напуска през 2007г. Уигън се задържа в елита чак до 2013г., когато едновременно с изпадането си в Чемпиъншип отборът печели и ФА Къп. „Латикс“ пропускат да се завърнат мигновено във Висшата лига и година по-късно дори отпадат в Лига 1. След което се завръщат в Чемпиъншип. След което отново изпадат. И така няколко пъти поред. През 2020г. пък промяна в собствеността праща отбора в администрация заради неспазване на обещанията за инвестиция. Отборът завършва комфортно в средата на таблицата, но в последния ден от сезона е посечен с наказание от -12 точки и се озовава сред изпадащите в Лига 1. В момента Уигън отново се намира във второто ниво на футбола в Англия, но заема последното място.

Стоук Сити
Макар Стоук да е един от традиционните клубове за английския елит, той изкарва първите 15 години от създаването на Висшата лига лутайки се из дивизиите. Чак когато начело на „грънчарите“ застава уелският мениджър Тони Пюлис, на „Британия“ са готови да създадат т.нар. „студена, дъждовна вечер в Стоук“. Макар да записва загуба в дебюта си в лигата, което кара мнозина буквално да отпишат отбора, Пюлис превръща стадиона си в истинска крепост. Голяма част от солидните и утвърдени отбори в първенството си тръгват с празни ръце от „Британия“, премазани от физически доминантния стил на игра на „грънчарите“. Отборът дори достига финал в ФА Къп през 2011г., загубен от Манчестър Сити обаче. Стоук се превръща в постоянно присъствие в лигата, завършвайки на позиции между 9-та и 14-та, но през 2018г. тимът най-сетне се срива и изпада в Чемпиъншип. От тогава „грънчарите“ не успяват да запишат солидна кампания и да се завърнат във Висшата лига.

Блекпул
Макар през 50-те и 60-те години на 20-ти век клубът да е сред солидните в елита, а в редиците му да личи името на великия сър Стенли Матюс, Блекпул трябва да чака до 2010г., за да се появи във Висшата лига на Англия. Тогава под ръководството на Иан Холоуей „мандарините“ завършват на 6-та позиция в Чемпиъншип и успяват да спечелят баражите, за да си осигурят място при майсторите. Отборът не върви зле и дори записва дубъл над Ливърпул, но слаба финална серия го праща в зоната на изпадащите. В тима определено има някои интересни имена, но най-голямото откритие е капитанът Чарли Адам, който си печели трансфер тъкмо при „мърсисайдци“. Без него Блекпул не успява да си спечели нова промоция и Холоуей напуска, което се оказва и ключово за бъдещето на тима. Следващите няколко мениджъри не могат да донесат стабилност и само за 5 години „мандарините“ изпадат още два пъти чак до Лига 2. През 2019г. отборът смени собствеността си, което бе като глътка чист въздух. В момента Блекпул отново е в Чемпиъншип, но се подвизава в дъното на класирането.

Суонзи Сити
Винаги е интересно да се наблюдават уелските тимове, когато те се домогнат до участие в елита на Англия. Суонзи прави може би най-правилния ход в историята си, назначавайки на менижърския пост безизвестния по онова време северноирландец Брендан Роджърс. Той класира „лебедите“ за пръв път във Висшата лига, а само 6 години по-рано тимът се подвизава дори в Лига 2! Въпреки скромния си състав, Роджърс записва победи над Арсенал, Ливърпул и Манчестър Сити, а Суонзи завършва сезона на 11-та позиция. Наставникът е придърпан в Ливърпул, а на негово място застава Брайън Лаудруп, който пък извежда уелсците до трофея от Купата на лигата и им осигурява евроучастие. Голямата звезда на „лебедите“ е безизвестният до преди това испанец Мичу, който завършва сезона с 22 гола във всички турнири. През годините на „Либърти Стейдиъм“ акостират доста класни футболисти, които в последствие записват големи трансфери. Така постепенно качеството спада и през 2018г. тимът изпада обратно в Чемпиъншип. От тогава до сега Суонзи на два пъти участва в плейофите, но така и не успява да се завърне във Висшата лига.

Хъдърсфийлд
„Териерите“ са истински легенди в английската игра. Те печелят 3 титли поред… но преди цели 100 години… В по-модерните времена обаче Хъдърсфийлд се появява във Висшата лига чак през 2017г., когато германски мениджър на име Дейвид Вагнер класира отбора за елита посредством плейофите в Чемпиъншип. Дебютният сезон на „териерите“ в лигата завършваи успешно и тимът се спасява, завършвайки на 16-та позиция, но година по-късно нищо не може да ги отърве от пропадане. Вагнер е уволнен, а през цялата кампания 2018/19 Хъдърсфийлд печели едва 3 победи и записва 7 равенства при цели 28 загуби! През сезон 2021/22 отборът отново е близо до промоция, но губи финалния плейоф от Нотингам в един скандален мач, след който от щаба на „териерите“ имат много претенции към съдиите и системата ВАР. През настоящата кампания Хъдърсфийлд се представя слабо и заема едва 22-ра позиция във временното класиране, така че едва ли отново ще спори за място в елита.

От засада