Преди 50 години: Гунди напуска тъжен и изгонен последния си мач

0
- -

На днешния ден преди 50 години най-великият и най-обичан футболист в историята на Левски – Георги Аспарухов – Гунди изиграва последния мач в своята невероятна кариера. По ирония на съдбата въпросният двубой е вечно дерби с ЦСКА. Двата гранда се срещат в последния кръг от първенството за сезон 1970/71. „Червените“ имат 2 точки аванс пред „сините“, а толкова се дават и за победа. ЦСКА обаче има и с 18 гола по-добра голова разлика от своя най-голям съперник. Така, за да стане шампион, Левски трябва да спечели с 10:0 и интрига на практика няма.

„Сините“ обаче са твърдо решени да надиграят своя противник, за да вземат поне победа за престиж и да докажат, че не са по-малко достойни за титлата. Мачът почти през цялото време преминава под диктовката на Левски, докато „червените“ предимно се стараят да рушат играта. Гунди, бидейки най-голямата заплаха за вратата на ЦСКА, естествено и традиционно за епохата, не е оставен без персонален пазач. В конкретния мач такъв е младият Пламен Янков. След около половин час игра след грубо нарушение на играча на ЦСКА, Аспарухов го изритва без топка. Реферът Александър Щерев отстранява и двамата. Така Гунди напуска футбола през задната врата. Никой от хилядите му почитатели в онзи момент не вярва, че го вижда за последен път. Левски печели мача с 1:0, но заради по-добрата си голова разлика шампион става ЦСКА.

На другия ден, вторник 29 юни 1971 година, Дисциплинарната комисия наказва Гунди с лишаване от права за три мача. Това му дава възможност на следващия ден – 30 юни да уважи поканата на Ботев (Bp), който организира юбилеен мач по случай 50 години от своето създаване. Гунди взима със себе си в своята Алфа Ромео своя съотборник и приятел Никола Котков. На 52 километра от София в прохода Витиня става зловещата катастрофа и двамата гениални футболист си отиват от този свят. И отлитат завинаги в безсмъртието. А Гунди заминава за там тъжен, изгонен, неосъзнал славата си и колко дълбоко е влязъл в сърцата на хората.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“