-
-
В историята на футбола рядко на вратар е давана индивидуалната награда за най-добър футболист. Едно от най-големите изключения се случва точно преди 55 години. На 17 декември 1963 година се случва уникалният и неповторим до момента случай – вратар печели „Златната топка“. Руският страж Лев Яшин е определен за футболист №1 на Европа в набиращата популярност класация на сп. „Франс Футбол“.
Черния паяк, както е известен Яшин, става седмият носител на приза в осмото издание на анкетата. Алфредо ди Стефано печели приза през 1957 и 1959 г. За мнозина от днешна гледна точка е странен изборът на вратаря, но през 1963 година Лев Иванович е невероятен. Той изиграва 27 мача за последната титла на Динамо (Москва) в цял сезон, като за целия шампионат допуска само шест гола.
На международно ниво Лев Яшин блести с Отбора на света при загубата с 1:2 от Англия на „Уембли“ в контрола, определяна като Мача на века. Руският страж играе през първото полувреме и е направо великолепен. Не допуска гол и печели овациите и симпатиите на всички зрители. Двете попадения на „трите лъва“ са реализирани през втората част, когато под рамката е сърбинът Милутин Шошкич.
Вторият му силен мач на международната сцена е на осминафиналния реванш от европейското първенство срещу Италия (1:1). Заради ангажимент с Мача на века Яшин не играе в първата среща, която СССР печели с 2:0. Тогава на вратата е Рамаз Урушадзе. Черния паяк е титуляр на реванша и се представя фантастично. В 57-ата минута спасява дузпа на звездата Сандро Мацола. Незабравими са и двете поредни спасявания срещу Анджело Доменгини. Първо италианският нападател стреля от пет метра с глава право в ъгъла, но Яшин се протяга и избива. Доменгини пръв достига до топката и пробва да се разпише в опразнената врана, но руският страж този път парира с крак. След края на мача италианският национал опитва да се оправдае пред местните медии: „Яшин е истински дявол! Не може да му се вкара гол.“
В края на годината „Франс Футбол“ обявява 30 номинации за „Златната топка“. Победителят се определя с гласуване на журналисти от европейски издания. Като основен конкурент на Яшин са считани португалецът Еузебио (Бенфика), шотландецът Денис Лоу (Манчестър Юнайтед), англичанинът Джими Грийвс (Тотнъм) и италианецът Джани Ривера (Милан), спечелил КЕШ през 1963 г. с „росонерите“. Ривера вкарва и италианския гол във вратата на Яшин в 1/8-финалния реванш.
В крайна сметка Лев Яшин печели безапелационно. Той получава 11 първи места, три втори и по едно трето, четвърто и пето. Сумарно вратарят е със 73 точки, а Джани Ривера е втори с 56. Джими Грийвс е с 51, Денис Лоу има 45, а Еузебио – 19. Топ 10 допълват германеците Карл-Хайнц Шнелингер (Кьолн/Мантова) и Уве Зелер (Хамбургер), англичанинът Боби Чарлтън (Манчестър Юнайтед), италианецът Джовани Трапатони (Милан) и испанецът Луис Суарес (Барселона).
По онова време обаче „Франс Футбол“ не провежда сегашните помпозни церемонии по връчването на наградата. Лев Яшин получава своята „Златна топка“ едва на 27 май 1964 г. преди четвъртфиналния реванш от европейското първенство срещу Швеция на „Лужники“. СССР печели с 3:1 и се класира за полуфиналите. Именно тогава са направени и известните снимки на Яшин със „Златната топка“, на които е заобиколен от играчите на двата отбора, съдиите и други официални лица. В момента безценният приз се намира в Държавния музей на спорта на Русия.
След 21 години в първия отбор на Динамо (Москва) Лев Яшин прекратява кариерата си през 1971 година. На 27 май през същата година е бенефисният му мач. 103 000 зрители се събират на „Лужники“, за да гледат сблъсък между отбор на всички дружества Динамо на територията на СССР (Москва, Киев и Тбилиси) срещу сборен отбор от световните футболни звезди, сред които са българите Петър Жеков и Христо Бонев. На 16 септември 1984 година руският вратар връща жеста и е гост на последния мач на Зума. На 20 март 1990 година, само два дни след удостояването си със званието „Герой на социалистическия труд“, Яшин умира на 60-годишна възраст от рак на стомаха.
Мнозина вратари след Лев Яшин са били достойни за „Златната топка“. В последните години приза заслужаваха Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер, но въпреки това не успяха да се доберат до най-ценната индивидуална награда в света. Така Черния паяк остава единственият страж в историята, печелил приза на „Франс Футбол“.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОР
