-
-
В събота вечер в Разград ЦСКА-София изживя голям срам, който ще остане и след отминаването на болката. Но този срам бе предизвестен и очакван, тъй като е следствие на редица постоянно повтарящи се грешки, които бяха нееднократно посочвани, но никога не се направи нещо, за да се поправят или избегнат. И натрупването им даде своя логичен резултат, а в негово лице се превърна 16-ият треньор в ерата на настоящите собственици – Алън Пардю. Англичанинът определено „надгради“ над предшественика си, защото доскоро ЦСКА-София нямаше „само“ идея и динамика в играта, а вече липсват и характерът, желанието и агресията. Само оправданията продължават да се сипят като из ведро. Контузени, наказани, нямало футболисти, липсвала ширина… Значи, когато „съветникът“ бе на топло и сухо в луксозната си хотелска стая, всичко бе наред, а когато излезе на течение на треньорската скамейка, се сети, че със събраните симпатяги нещата няма да се получат. И вината се хвърли върху Росен Божинов. Да си измиеш ръцете със 17-годишно дете, когато 18 месеца получаваш заплата като „съветник по футболните въпроси на собственика“ и уж отговаряш за трансферите, е нелепо. Далеч по-мъжко и джентълменски щеше да бъде англичанинът да поеме вината за това, че вече в 3 мача (300 минути) ЦСКА-София не може да отбележи гол (при 7 инкасирани), а той реди футболистите сякаш са жетони за рулетка и със затворени очи търси печелившия квадрат върху платното.
Крайно време е Пардю, който в 3 мача не показа нищо от съвременното треньорство, да разбере, че в българския футбол (макар и слаб) доматите не се ядат откъм корените и с „четно-нечетно, черно-червено“ не става. В спортно-технически анализи на решенията му няма да навлизаме, защото по време на агонията в Разград ЦСКА-София правеше всичко друго, но не и да играе футбол. А инфантилните действия на Нзила, Мухар, Гарсес, Бай и компания са само детайли. И тук проблемът изобщо не е в Пардю. Проблемът е, че в Борисовата градина продължават да нямат стратегия и визия за това в чии ръце да поверят отбора, а продължават да залагат на „табели“, чиито добри дни са от времето, когато „Армията“ бе красив стадион, но които са отдавна извадени от употреба и захвърлени в килера да събират прах. Да, Мистър Алън има във визитката си приза „мениджър на Висшата лига“ отпреди 10 години, но тази награда в днешния футбол играе същата роля като КЕШ-а на Люпко Петрович отпреди 30 лета. Ако на „Армията“ тя топли някого, то нека я сложи в музея, но отборът има нужда от наставник със съвсем друг профил. Някой, който осъзнава къде се намира. Армейците се нуждаят от специалист, за когото понятия като висока преса, дублиране на фланга, игра при загубена топка, спечелване на втора топка, преход, преливане и прочие са реалност и ежедневие, а не му звучат като термини от микробиологията или молекулярната физика. Време е червените да потърсят наставник, който има План Б и мисли два хода напред, защото казвайки след мача със Славия, че не знае как ще изглежда отборът му срещу Лудогорец, Пардю стана за смях. Оказа се, че англичанинът просто е бил до болка откровен.
Лудогорец, който преди седмица не можа да излезе от „пресата“ на Левски, а и е далеч от представите за убедителен в представянето си през пролетта, на ходом се подигра с армейците. И Пардю влезе в историята, както си пожела, когато го преназначиха, но го направи по позорен начин.
Сега оставал мачът за купата. Не, нищо не остава! Дори по някаква случайност трофеят да бъде спечелен (може и с победен гол на Вилдсхут), то единствената радост за червените фенове ще е, че „за Левски няма награда“. Евентуален успех в двубоя на 15 май няма да затвори и излекува червената рана, а просто ще я прикрие. И така ще е, докато властимащите в Борисовата градина си я карат по стария начин и не престанат да работят на парче във всяко едно отношение.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
