-
-
Вече 13 години срещите с Лудогорец носят допълнителен адреналин за всички, свързани с ЦСКА-София, като емоцията доближава тази, която съпътства дербито с Левски. В последните години свикнахме дори в домакинските мачове червените да излизат срещу разградчани в сблъсъци с „добавена стойност“… Преди година това се явяваше прощалният мач за стария вид на „Българска армия“, а само няколко месеца по-рано воденият от Саша Илич отбор до последно бе в битката за титлата. И двата пъти армейците напуснаха терена с наведени глави и горчилката дълго бе заседнала в гърлата. Трябва да се върнем 3 години назад и да си припомним онзи декемврийски сблъсък, когато начело на ЦСКА-София бе Стойчо Младенов, а „Армията“ ликуваше след победния гол на Юрген Матей, който изпълни зимата с червени мечти за титла… В крайна сметка първото място се оказа химера, а червените останаха на… 21 точки от първото място…
Сега предстои епизод пореден от червено-делиорманското съперничество, като може би за първи път в неговата история още преди Коледа то е абсолютно лишено от интрига, когато говорим за класиране… ЦСКА-София изостава на цели 22 точки от върха, където напълно очаквано са разградчани, а на всичко отгоре орлите са и с мач по-малко. И въпреки всичко мачът е от изключително значение за армейците и може да се превърне в катализатор за следващи процеси в положителна насока.
Червените стартираха кампанията по отчайващ начин. Отборът даде глътка надежда с първите 45 минути срещу Лудогорец в Разград, но в крайна сметка загуби, а последвалото представяне в шампионата доведе до една от най-тежките спортно-технически кризи в цялата история на клуба.
Надеждата за положителна промяна дойде с идването на Александър Томаш, но в ЦСКА-София бързо се убедиха, че той не е магьосник и подобрението не дойде с очакваните темпове, а амплитудите в представянето и най-вече в резултатите под негово ръководство все още не успяват да консолидират червената общност и да дадат повод за оптимизъм. Именно поради тази причина двубоят с Лудогорец се явява като рубикон за треньор, играчи, ръководство…
Евентуална добра игра и успех, което ще означава първа загуба на разградчани в шампионата, които вървят почти безгрешно (едно равенство и 13 победи, със само 2 допуснати гола), ще донесе редица позитиви за червените.
Да, поражение на „Васил Левски“ по никакъв начин няма да застраши трона на делиорманци, нито ще превърне армейците автоматично в претендент за Топ 3, но ще даде тласък, чийто плюсове ще видим в следващите месеци. Александър Томаш ще се легитимира пред привържениците, а клубното ръководство най-сетне ще има повод за усмивка от спортно-техническо естество. Двубоят е от фундаментално значение и за футболистите. До момента през есента единствените, които доказват, че заслужават да носят червената фланелка, са Густаво Бусато, Лумбард Делова, Джеймс Eтo’o и Годуин Коялипу, който в последните 5 мача отбеляза 7 гола. В същото време другите нови попълнения са длъжници, а онези, които допреди няколко месеца наричахме „лидери“ на отбора, като Хайнц, Линдсет, Християн Петров, Турицов, са тотални разочарования и вече на глас се задава въпросът „Защо все още носят червената фланелка?“.
Само след месец ще дойде „време разделно“ в ЦСКА-София. Ясно е, че новите собственици няма да позволят подобно живуркане в Борисовата градина, а да си част от този клуб не е даденост и трябва да се защитава в големите мачове. Какъв по-удобен момент от срещата с Лудогорец?
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
