Царско село заслужено подпечата своето оставане в елита по наистина впечатляващ начин – с победа срещу ЦСКА-София. Клубът, който преди по-малко от месец отмъкна треньора Пюбо Пенев. Само дни по-късно „царете“ стигнаха и до успех срещу Берое и провокира раздялата на сторазогорци с Димитър Димитров. От Словения, където е по бизнес дела, президентът Иво Андреевски говори пред „Мач Телеграф“ за това как скромният отбор от базата край столичния околовръстен път се превърна във футболно явление, което в добрия смисъл на думата започна да дирижира сериозни процеси в този спорт. Да налага атрактивни играчи, към които има сериозен интерес и да е трън в очите на отбори с далеч по-големи традиции и претенции.
– Г-н Андреевски, какво стои в основата на успешния сезон за Царско село, който вече някои определят като явление?
– Явление сме, защото можем да носим отговорност. Структурата ни е опростена и се вижда и с просто око как функционира. Аз и Стойне Манолов взимаме решенията. Преди началото на сезона той казва, че има едни заделени пари и се простираме според тях. Прости са нещата.
– Кой прави селекцията и как дойдоха при вас толкова качествени чужденци в последните две години?
– Предлагат ни ги различни агенти. Гледаме ги на видео и после коментираме с треньорите. С бате Кольо Спасов, светла му памет, така избрахме Родни Антуи и Уесли Ната. Не съм специалист, нито треньор, но и нидерландците, които сега са при нас, също заедно ги избирахме. Идват като свободни агенти и им предлагаме доста ниски заплати на фона на тези, които дават по другите клубове. Базата, която имаме, ги привлича и те искат да възродят кариерите си. Общо взето нямаме грешен ход. За да вземем четирима обаче, сме гледали 40. Тези момчета ни помагат да изпълним целите си, а някои си вдигат и достатъчно цената, за да спечелим и от трансфери, както стана с Антуи и Ната.
– Сега така изглежда ще стане и с Мертенс?
– Възможно е. Играе силно и заслужава. Подписахме нов договор, защото иска да играе още при нас. Представя ли се силно със сигурност ще има и оферта. Ние не харчим безстопанствени пари като някои, които са за малко по клубовете и като няма резултати си тръгват. В последния ни мач се видя, че и с далеч по-скромен ресурс могат да се постигат същите резултати. В сравнение с Берое ние в момента сме по-близо до участие в евротурнирите. Ще се опитаме да се преборим за седмото място и да играем бараж. Това не ни тежи като задължителна цел, но ще е награда за усилията на всички в клуба.
– Какво трябва да се случи, за да има повече успешни проекти в родния футбол?
– Трябват повече нови лица. Вижда се, че не само едни и същи могат да постигат успехи във футбола. Ние с Христо Крушарски сме добър пример за това. Точно в Царско село съм се наслушал на какви ли не неща, но е факт, че трябва да има нови лица. Не оспорвам ничий принос, но за да се върви напред трябват хора с различни идеи, с опит и в други сфери, които да съберат млади и амбициозни екипи.
– Това важи ли и за любимия ви Левски?
– За всички важи. Левски е институция и не му приляга да е в положението, в което е в момента. Аз си говоря с други приятели левскари, които са били на „Герена“ и са постигали успехи. С Наско Сираков също. Сега отборът трябва да обяви бюджет като нашия в Царско село и да започне полека-лека да изчиства задълженията си. Да тръгне на чисто с млади момчета и хора, които могат да развиват, феновете ще подкрепят нещо чисто и прозрачно.
Защо един Димитър Костадинов, например, не се озова на мястото на Тома Даске?
– Не са го видели. Ние го познавахме отдавна, преди да предложим на Чандъров да го покажем в Първа лига. Това е момче с талант, което според мед ще стигне и до националния отбор. Не само Левски, но и други клубове пропускат такива млади футболисти. Въпрос и на желание, и на смелост е да им се дава шанс.