-
-
Президентът на Вихрен (Сандански) Георги Манолев даде интервю пред официалния сайт на клуба. Ето какво каза по актуални теми, свързани както с първия отбор, така и с детско-юношеската школа:
-Господин Манолев, това интервю ще започнем не с първия отбор, а с детско-юношеската школа. Как работите, какви са приоритетите ви, какви са целите ви в академията?
-Детско-юношеската школа на Вихрен наистина е основната цел на цялото ръководство. Огромна част от усилията ни са насочени към нея. В момента имаме около 200 деца, деветима треньори и ръководител на школата в лицето на Йордан Боздански. Имаме деца, родени 2017 година, а най-големите са 2006-2007 година. Основната ни цел е да изградим местни футболисти за първия отбор на Вихрен. Сами знаете колко важно за един отбор е да има местни играчи, особено в по-малките градове. Интересът на местната общност веднага се повишава, когато на терена са момчета от града.
-Старши треньорът на първия отбор Наджи Шенсой дава шанс на част от момчетата от школата.
-Точно това е пътят и ние се опитваме да го следваме. Имаме втори отбор, който играе в местната областна група и е съставен само от момчета от школата. Идеята е чрез този отбор те да привикнат към мъжкия футбол. Защото дори и в по-ниска дивизия мъжкият футбол е едно, а съвсем друго са юношеските мачове. Само през този сезон дебют в първия отбор направиха следните юноши – Благой Скачев (2008 г.), Станислав Митрев (2008 г.), Александър Боцев (2008 г.), Костадин Георгиев (2007 г.), Петър Колин (2007 г.), Ивайло Чилев (2007 г.), Валентин Кочев (2007 г.), Алекс Тренков (2006 г.), Анастасиос Булалас (2007 г.).
-Какви трудности срещате в работата в детско-юношеския футбол, защото несъмнено има такива?
-Те не са един и два, но темата е много обширна и наистина е глобална за целия ни детско-юношески футбол. Много страдаме от това, че когато се появи някое по-добро дете, веднага то става обект на интерес от други клубове и те го взимат! На практика го крадат, а ние не можем нито да го спрем, нито да направим, каквото и да било. Даденият клуб се обажда на родителите и детето просто престава да идва на тренировки. Само за миналата година по този начин ни взеха три деца. Единият бе Емил Найденов (роден 2007 година), който още при нас беше част от юношеския национален отбор на България. Премина в Ботев Пловдив, а вчера игра за националите в квалификациите в Румъния. Друго момче бе взето от Септември (София), а едно отиде в ЦСКА 1948.
-Как би могло да се прекъсне тази практика?
-Повдигнах въпроса на срещите с кандидат президентите на Българския футболен съюз, защото проблемът наистина е глобален и не сме само ние, които страдаме. Бях приятно изненадан от Георги Иванов, който каза, че има идея как това да се промени. Истината е, че не можеш да спреш нито едно дете да отиде в друг отбор, но все пак и клубът, който го е създал и се е грижил за него – независимо колко години, трябва да получи някакво отношение и един вид компенсация. Иначе се получава, че всяка година някой отбор си харесва млад играч, взимат ни по 2-3 добри деца от даден набор и ние как да градим отбор?! Да не говорим за дългосрочна стратегия да ги задържим до включването им в мъжкия отбор.
-Вероятно обаче има проблем и в самия клуб, който не успява да задържи децата си? Смятате ли, че ако Вихрен е във Втора или Първа лига, това ще бъде по-голям стимул децата и младите футболисти да предпочетат да останат в Сандански, ако говорим конкретно за нашия клуб?
-Абсолютно е така. Ако отборът ни е в професионалния футбол, интересът ще бъде много по-голям. Със сигурност далеч повече деца ще имат, както желание да тренират, така и да останат, виждайки, че отборът играе в по-горна група и в Сандански гостуват по-добри отбори и съответно футболисти. Със сигурност проблемът е общ, но трябва да се намери решение.
-Темата за детско-юношеския футбол е дълга, но тя засяга и самите млади футболисти. Какво е наблюдението ви върху тях, получавайки шанса да бъдат част от мъжкия представителен отбор на Вихрен?
-Интересното е, че има млади момчета – да не ги наричаме деца, защото са на по 15-16 години, които все още изпитват притеснение дори само да тренират с мъжкия отбор. Старши треньорът Наджи Шенсой беше харесал две-три момчета, тренираха известно време с мъжете и се отказаха. Когато говорим за прословутия преход между юношески и мъжки футбол, трябва да имаме и това предвид – не всички са готови! Колкото и да се опитваме да пипаме с кадифени ръкавици, да подхождаме тактично и с разбиране, младите не обичат да им е трудно – искат нещата да се случват по лесния начин!
-Може би вследствие на всичко идва и логичното продължение – много опитни футболисти играят за първия отбор, дори можем да ги наречем ветерани.
-Когато съберем на едно място казуса с взимането на по-добрите деца от други клубове и това, че някои от младите все още не са готови, стигаме до резултата да сме принудени да разчитаме на по-опитни играчи или да взимаме чужденци. Да, но по-опитните над 34-36 години вече по-трудно издържат на тренировъчния ритъм, по-трудно се възстановяват и затова идеята е да дадат път на младите. Които обаче трябва да покажат много повече характер и желание, за да бъдат част от отбора.
-Не казахме нищо за работата с по-малките деца, при които все още резултатите не би трябвало да са толкова водещи?
-При тях наистина не търсим резултати. Не може от децата на 7-8 години да искаш резултати и сложни тактики. При тях треньорите са по-скоро аниматори, защото ние работим и с детските градини. А в тази възраст мисията на треньора е да запали децата по самата игра, да изгражда чисто човешки навици и чак тогава идва ред на футбола.
-Няма как да пропуснем и първия отбор, който показва колебливи резултати. Ако обаче се появи възможност за атака на Втора лига чрез второто място, ще я използвате ли?
-С нашия късмет не мисля, че това ще стане. Всеки път, когато Вихрен е втори, влиза само първият. Когато бяхме трети, влязоха първите два отбора в класирането. Но ние ще играем всеки мач за победа, градим основа – включително и с лятна селекция, за отбор през следващия сезон.
