Ако можеше да избира, Христо Янев едва ли щеше да noиcка да запише своя дебют начело на Пирин точно в мач с Локо Пд. Вероятно и наставникът на смърфовете Александър Томаш не си е пожелавал да се изправи срещу орлетата точно в първия мач на новоназначения Янев. В случая обаче никой не е питал двамата треньори и днес ще станем свидетели на приятелски огън, в който всеки ще загърби сантиментите и ще опита да забрави миналото.
Приятелските отношения между настоящите опоненти са с давност от почти три десетилетия. Двамата са били рамо до рамо още в юношеските и младежките формации на националния отбор, а по-късно животът ги събира в ЦСКА. Там началото е трудно. Томаш е юноша на клуба, но преди да получи шанса от Димитър Пенев и да спечели наградата за най-проспериращ млад футболист на червените, преминава периоди под наем в Етър и Марица.
Янев получава титулярна фланелка още с пристигането си на „Армията“, но животът в съблекалнята никак не е лесен. В първите месеци техничарят е подложен на жесток тормоз от „старите кучета“, които не могат да му простят победния гол с екипа на Берое и той е принуден да се преоблича в бунгалата на Панчарево, без да влиза в съблекалнята на отбора. И така до един момент, в който Методи Деянов го вкарва при останалите с думите „Хайде стига. Вече си тук с нас“. След това всичко е история, а в следващите сезони Янев и Томаш са почти неразделни. Двамата не делят една стая (Янев е с Тошко Янчев, а Томаш с Велизар Димитров), но ги свързва общата любов към книгите.
Тогава се заражда и близкото приятелство между настоящия треньор на Пирин и хората от щаба на Томаш – Косьо Мирчев и Тодор Кючуков.
Почти едновременно идва и желанието на днешните опоненти да тръгнат по пътя на треньорската кариера. Янев започва да си води записки още докато играе във френския Гренобъл, а Томаш приема оферта от Черно море, отказвайки такава от Гърция с условието Илиан Илиев да го допуска да учи занаят.
В следващите години Александър и Христо се превърнаха в работохолици, които на сън да ги питаш, могат да започнат и да говорят с часове за тактики, системи, тренировъчен цикъл, преса, контрапреса, психология и прочие… Плюсът на Томаш е, че много по-рано осъзна, че трябва да избяга от романтизма във футбола и да приеме действителността, която на моменти изисква да нарушиш принципите и философията си, а да подчиниш всичко на резултата.
До момента те имат четири срещи помежду си като треньори, а балансът е на страната на Янев – 2 успеха, 1 реми и 1 поражение. Томаш победи в „приятелския огън“ в началото на сезон 2016-2017. Тогава Верея надигра ЦСКА-София с 1:0 в Стара Загора и подготви раздялата на треньора, донесъл Купата на България с армейците. През пролетта Христо взе реванш, когато бе начело на Нефтохимик, записвайки равенство 1:1 под Аязмото и побеждавайки с 1:0 в Бургас. На 20 май 2018-а Янев, временно начело на ЦСКА-София, победи в последния си двубой Берое, воден от Томаш с 1:0.
Сега предстои Епизод 5 от „Приятелския огън“. И ако не трябваше да се изправи срещу Христо Янев, Томаш щеше да е далеч по-спокоен. Само преди седмица Локо Пд, който върви отлично в първенството, накара дори Левски в някои периоди да играе на контраатаки на „Герена“ и в един момент владеенето на топката бе 70 на 30 в полза на смърфовете. Днес обаче черно-белите ще имат срещу себе си притиснат до стената съперник, който обаче ще бъде емоционално зареден, а Янев отлично знае какво е в главата на неговия приятел.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“