-
-
Един от най-обичаните от феновете чужденци, носили екипа на Левски, говори пред „Мач Телеграф“ в навечерието на финала за Купата. Роман Прохезка пожела от сърце успех на „сините“, с които не му бе съдено да вдигне трофей. Само преди дни обаче халфът ликува с Купата на Словакия, която спечели със своя Спартак Търнава срещу Слован Братислава с 2:1 след продължения. Прохазка са надява тази пролет и Левски да успее да стигна до така чакания от привържениците си триумф.
– Поздравления за Купата на Словакия, Роман! Опиши ни финала срещу Слован, който спечелихте с 2:1 след продължения?
– Финалът беше много труден, защото играхме срещу силен съперник, при това 120 минути. Беше тежко, но за щастие завърши в наша полза. Губехме в резултата и само за две минути успяхме да изравним, а малко преди края на продълженията вкарахме победен гол и настъпи огромна еуфория и радост.
– Какви бяха емоциите и празненствата след мача?
– Емоциите бях много силни и за мен самия, защото това е първият трофей в кариерата ми. Треньорът ме смени в 119-ата минута и си признавам, че ми потекоха сълзи от очите, защото вече вярвах, че ще успеем да спечелим и беше много емоционален миг лично за мен. Много силен момент. Празненствата бяха страхотни, веселихме се с нашите фенове цяла нощ. Чакаха ни в Търнава, слязохме, скачахме върху автобуса – големи празненства, които също си бяха доста тежки (смее се).
– Не бяхте фаворити, но спечелихте трофея – как би обяснил тази победа?
– Вярно е, че Слован беше фаворит – те отново станаха шампиони, но трябва да отбележа, че бяхме отлично подготвени за тях. Успяхме може би и заради промяната в състава и схемата, треньорът ни подготви перфектно тактически, а и ние изпълнихме всичко до най-малката запетайка. Макар че беше много трудно откъм физическо изразходване, защото бягахме доста без топка, но тактиката явно ни помогна за победата.
– Капитан ви е легендата Мартин Шкъртел, каква е неговата роля за тима, как влияе в съблекалнята?
– Шкъртел е огромна личност и легенда, всички сме щастливи, че е до нас в отбора. Страхотно момче е и най-вече оценявам неговата човечност, колко земен е. Имам прекрасни отношения с него. Всички в съблекалнята го обичаме и се радваме, че дойде в Търнава. Изигра ключова роля за колектива, а и за успеха за Купата.
– А как фигури като Шкъртел и Владимир Вайс от Слован помагат на словашкия футбол и на първенството в Словакия? В Левски например Ивелин Попов ще се завърне през лятото, бившият капитан на България…
– Това е голям плюс за словашкото първенство, защото те са постигнали много и в националния отбор, и в чужбина и така повишават нивото на футбола у нас. Владо Вайс е изключителна класа – буквално влачеше Слован към титлата, а Мартин Шкъртел ни помогна да вземем Купата. Вярвам, че този процес ще продължи тук, а също и че в България ще се завръщат силни легионери, които да правят лигата по-силна.
– У нас финалът е ЦСКА – Левски. Какво очакваш от дербито, кой ще спечели?
– Ще бъде голям финал. Ако мога, ще го гледам по телевизията. Вярвам, че Левски ще победи и наистина страшно много желая на отбора вече да успее да спечели трофеи. Ще стискам силно палци и вярвам, че ще успеят.
– Следеше ли пътя на Левски? Победи в два мача срещу Лудогороц на полуфиналите…
– Да, гледах как Левски достигна до финала, много тежки мачове с Лудогорец. Изиграха ги фантастично и изобщо формата на тима е добра, затова си мисля, че шансовете за спечелване на купата са големи.
– Виждащ ли пръста на съдбата, че в рамките на седмица може и ти със Спартак Търнава, и Левски да вдигнете националната купа?
– Много ще се радвам да успеем в един сезон да го постигнем заедно – аз и Левски. Може би наистина така е писано – не успях да спечеля трофей с Левски, но сега да триумфираме, макар и поотделно – аз с друг клуб в Словакия и Левски в турнира за купата.
– Какво си спомняш от онези финали с Левски за Купата на България, в които участва и ти?
– Трябва да призная, че ги помня – това са спомени, за които невероятно много съжалявам. Финалът с Черно море, когато загубихме в продълженията, и после със Славия, когато пропуснах дузпа… Още тогава бях казал, че ще съжалявам до края на живота си за тези мачове. Вече 3-4 години минаха от тогава и още ме боли. Дори преди финала със Слован тренирахме дузпи и веднага си спомних за пропуска ми срещу Славия. Винаги ще ме е яд и ще съжалявам.
– Успяваш ли да гледаш Левски в първенството и виждаш ли прогрес в отбора?
– Следя основно резултатите и се радвам, че тимът печели и върви напред. В последно време, дори и без да гледам мачовете, очевидно играят добре, защото иначе нямаше да ги има тези победи. Радвам се и вярвам, че ще продължат все така.
– А какво чуваш за новия треньор Станимир Стоилов? Наско Сираков също е в клуба като собственик…
– Убеден съм, че и двамата имат голяма заслуга за прогреса. А резултатите се подобриха с идването на треньора, а Наско Сираков е легенда на българския футбол изобщо. Вярвам, че ще завършат успешно този сезон и че през следващия ще бъдат още по-конкурентноспособни на Лудогорец и ще могат да помислят за първото място.
– Поддържаш ли връзка с бивши съотборници и приятели от клуба?
– Контактите ни вече не са толкова интензивни, но следя всичко във фейсбук и винаги се радвам, когато моите бивши колеги и приятелите ми имат успехи.
– Би ли дошъл скоро отново в София?
– Страшно бих се радвал и много искам да дойда в София. Сега не е толкова просто, но моята кариера бавно приближава към своя край, така че след това със сигурност ще мога да дойда (смее се). Бих взел двамата ми синове, за да им покажа къде съм играл. А и да видят хазяина ми, у когото живяхме една година със съпругата ми. Така че ще дойда, не знам кога точно, но дано е по-скоро.
– И накрая твоята прогноза за финала ЦСКА – Левски?
– Не обичам да правя прогнози, но дори и 1:0 за Левски ще е достатъчно. Минимална победа също е достатъчно, без значение дали след продължения, или дузпи. Много ще се радвам и ще празнувам заедно с момчетата. Аз успях да постигна целта си и дано и Левски след тези дълги години без титла или купа да го направи точно този сезон. Ще се радвам най-вече за феновете, които ще напълнят трибуните и след онази мъка, която изживяхме заедно след онези загубени финали, най-сетне сега да изживеят радостта от трофея. Стискам палци и САМО ЛЕВСКИ!
