-
-
Радостин Кишишев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Бившият играч от английската Висша лига не спестява нищо, говори открито и често това не винаги му носи позитиви. Но пък характерът на бившия национал е такъв.
– Киш, здравей! Започваме без много предисловия – защо потъна бургаският футбол?
– Има много разговори, много се изписа около цялото нещо, което се случва в Бургас. Първото, най- фрапиращо и най-важно е, че нямаме собствен стадион. Независимо кой и какви пари е давал през годините за това да има футбол в Бургас, най-важното в момента е, че нито Нефтохимик, нито Черноморец, които са водещите отбори в Бургас, имат база, на която да стъпят. Така няма как да дойде инвеститор, който да даде дори и малкото, което е нужно за бургаския футбол.
– Ти си председател на УС на Черноморец (Бургас) – каква е ситуацията в клуба? Липсата на средства ли е основният проблем за кризата? Спомена стадиона, но знаем, че трябват и финанси.
– Смея да твърдя, че в момента сме нелошо финансово осигурени. Няколко ентусиазирани бизнесмени и хора, които наистина искат да помагат на спорта в малки размери, колкото са им възможностите, но що-годе сме добре на този етап. Неслучайно сме на първо място, плащаме си заплати, премии, колкото и малки да са, подсигуряваме го на нашите футболисти. Но наистина ситуацията не е розова. Вижда се, че нещата не само във футбола, но въобще в целия свят, отиват на една дълбока криза, на която тепърва ще видим размерите.
– Нефтохимик, който беше фактор в родния футбол, също изчезна от картата. Лошо ли се управляваха двата клуба на Бургас?
– Да, щом са стигнали до това положение и в двата клуба се е управлявало лошо. А това, че ние сме на първо място, не значи, че нашият клуб се управлява добре, както и това, че Нефтохимик са на последно място, че те са си го заслужили. Фактите са си факти, таблицата никога не лъже, както се казва на футболен език. Факт е, че Нефтохимик последните 4-5 години е водещ в града. Виждаше се как върви от „В“ в „Б“ и в „А“ група и обратно. Не можаха да се задържат нито в „Б“, нито в „А“ група, даже една година бяха и във „В“. Там ръководството е същото, не мога да кажа некомпетентно, но не се управлява така, както трябва.
– Къде в случая е общината? Защо местният бизнес няма интерес да влага средства във футбола? В Бургас изглежда не е популярен моделът „бащица“…
– Не мога да кажа, че общината не дава за футбола, но въпросът е в какви размери помага на футбола. Факт е, че се изгради един много голям плувен басейн за няколко милиона. Факт е, че се изгражда зала за още стотици милиони. Изграждат се и площадки, и зали, но някак си не може да стъпи здраво и да отсече – ще се дава за футбола толкова пари, за да може отборът да бъде на най-високото ниво! Ако има някаква градация – три звезди, две звезди, една звезда, на Бургас трябва и спортът да му е три звезди. Не само това да бъдем най-добрият град за живеене, в миналото естествено. Но въпросът е да бъде и в спорта, и в икономиката, и във всичко, което се случва в града, трябва да бъде на топ ниво. Както едно частно училище на Запад, за да вземе пет звезди, трябва и спортът да му е с пет звезди. Иначе спортът като му куца, пада една звездичка и му пада реномето. Има много случаи, хората, които са запознати, знаят за какво става въпрос. Неслучайно даже и надарени деца ги взимат, за да вдигнат спорта в училището.
– Кога според теб ще приключи агонията с бургаския футбол?
– Най-вероятно няма да приключи скоро, но има някакви наченки. Първото и най-важно нещо е Община Бургас да си вземе единия или двата, ако е възможно, стадиона. Но мисля, че на Бургас му подхожда да има един стадион, два са вече много, три са прекалено много, както има идея да се строи още един стадион. Все пак сме 200-хиляден град, като махнеш пенсионери, бебета, деца и ще останат едни 15 хиляди души, които за спорт не съм сигурен, че са активни, но са активни хора.
– Виждаш ли нещо позитивно в двубоите от „А“ група? Има ли начин да се вдигне нивото или това може да стане само на книга?
– Мисля, че само на книга може да се случи. Това, което се случи миналата седмица с уволняването или подаването на оставки на треньорите на Лудогорец, на ЦСКА и на Левски, наистина може да се запише в рекордите. Много интересно и просто неприемливо според мен след 6-8 мача. Не знам коя фаза е, защото не следя „А“ група толкова детайлно, но след 8-9 мача да махнеш тримата треньори на топ 3 отбора в България, не е нормално. Тук пак опираме до това кой и как го е направил този избор. Не знам Върба колко време беше тук…
– Какъв знак е това за хората, свързани с най- популярния спорт – оставките в трите водещи клуба?
– Това е знак първо за това, че ръководителите на футбола си правят, каквото си искат. Отделно вече професия треньор не знам как трябва да бъде наречена. Назначават те, имаш семейство, деца, защото треньорите не са на по 20 години да нямат деца и семейства. Те са над 40-50-60, не отиваме във възраст, в която са дядовци, децата им са отгледани и може да ходи, където си иска. Но това мести целия ти начин на живот. Не може да дадеш на един треньор два месеца или три месеца. Като си го взел, ти трябва да си го проучил, трябва да си повярвал в това, че този човек лично може да помогне в ситуацията, в която се намира отбора, за да смениш предния треньор и да му дадеш година-две. Даже година е малко с всичките му негативи. Ти трябва да си го проучил, както проучваш и даден футболист. Естествено има изключения – адаптация, несходство в характерите и т.н. Но професията треньор вече е много тежка.
– Пречат ли чужденците на развитието на родните таланти? Според теб колко легионери трябва да има в даден клуб у нас?
– Според мен пречат и то 100%. Като легионери между три и пет човека е достатъчно да има в един отбор. Оттам нататък ти наистина ще вдигнеш качеството на своите таланти, на твоя продукт, който произвеждаш в школите. Има много добри школи като на ЦСКА, Левски, Лудогорец, Ботев. Говорим за сегашни школи, които са си направили бази. Благоевградската школа е уникална, винаги е раждала таланти, от Бургас винаги са излизали таланти и т.н. Но някак си зачеркнахме този талантлив народ, който имаме в спорта, не само във футбола. Вижда се в цялостния аспект на картинката на спорта в България. Просто ние затрихме спорта. Държавата всячески направи така, че по- малко да се спонсорира отбора, изчезнаха големи области в най-различни сфери на спорта като гимнастика, щанги, бокс и т.н.
– Бургас е далеч от София, но как смяташ – ще успее ли Наско Сираков да изведе Левски от тежкото положение, в което се намира клубът?
– Наско Сираков ще успее – това е моето мнение. От моя гледна точка и от това, което знам, той е успявал навсякъде, където е бил. Доказал се е като ръководител. Неслучайно последните успехи на Левски бяха под негово ръководство. Естествено тези 30 млн., за които се казва, че са минус, тежат. Но нещата ще се оправят. Няма как да не се оправят.
– Дълги години беше част от „А“ отбора на България. Отново сме аут от голям шампионат, пропуснахме шанса си да се класираме на европейското първенство догодина. Защо се превърнахме във футболно джудже?
– Първо е фактът за това, което коментирахме преди малко – много чужденци, малко шанс на българи, няма как да се изявят. Ако купуваме чужденци, както в Англия се купуваха чужденци, когато аз отидох, да бъдат национални състезатели, е едно на ръка. За да вземеш работна виза, както и сега ще стане за българите и мисля че и за европейците, 75% от мачовете в националния отбор в последните две години трябва да си играл, за да вземеш работна виза. Трябва да си се доказал. Ако ние взимахме такива чужденци, които са се доказали, мисля че нивото щеше да стане много по-голямо. Но националният отбор е факт от това, което виждаме. Много слаби резултати и според мен много слаба игра. Ние сме щастливи да видим един финт по крилото! Виртуозите ги няма! Къде изчезнаха? Смея да твърдя, че в клубовете има футболисти. Като ги видиш, казваш, че това дете е супер талантливо, но оттам нататък цялостната обстановка погубва таланта.
– През представителния отбор минаха най-големите имена в родния футбол като треньори и никой не успя. Говоря след 2004 г., когато участвахме на еврофиналите в Португалия. Като че ли това място изглежда прокълнато…
– За първи път чувам, че мястото е прокълнато, пък доста хора искат да стават треньори – много интересно. Макар и за кратко. Фактите са си факти – ние нямаме футболист, който да играе в топ първенство. Да не се връщаме на темата кой е избрал, кой не е избрал, но този човек трябва да е вътре в състава. Дали ще играе, няма значение. Ти имаш един футболист, който е в топ 5 първенства в Европа и не го викаш! Няма лидери и това е ясно. По тази тема се е изписало, изписало… Г-н Венци Стефанов пуска шегички наляво и надясно по темата национален отбор, постоянно се дава гласност. Но националният отбор наистина стана за шеги. За съжаление. Трябва да се почне отначало.
– Какви интереси се сблъскват в националния отбор и как един треньор може да им се противопостави?
– Първо трябва да е независим, който всички го знаят, който и трудно става. Но могат да се намерят такива хора. Разбиращ от футбол, лидер в досегашния си начин на живот. Има много примери, както са били в националния отбор и хора, които са били с по-малко качества, но с по-голямо влияне по-нагоре по веригата. Трябва да е знаещ, трябва да разбира футбола, трябва да е безкомпромисен. Неслучайно Димитър Пенев го наричаха Стратег, трябва да бъде и стратег.
– Но когато нямаш футболисти, как да бъдеш стратег?
– Можеш да бъдеш стратег и с по-малко качества.
– Предстои битка за президентското място в БФС. Досега ясни са кандидатурите на Христо Порточанов и на Христо Христов от Марица, коментират се още тези на Иво Ивков и на Петър Величков в тандем с Димитър Бербатов, на Емил Костадинов. Има ли сред тях личност, която е решена да направи нужните промени, за които ти говориш или всичко остава едно предизборно обещание?
– Най-вероятно пак няма да се състои този Конгрес заради самата обстановка. 500-600 човека на едно място няма как да стане – делегати, обслужващ персонал, не знам какви си комисии и т.н. Отиват към 600 човека и няма как да се съберат. Освен може би в зала „Армеец“, която е за 10 хиляди човека и 2 хиляди може да влязат. Но това е в кръга на шегата – къде шега, къде тъжна истина заради COVID. От всичките, които изброи, не съм сигурен кой ще се кандидатира. Това, че някой е дал интервю преди месеци, че иска да става президент на БФС, не значи, че той ще се кандидатира. Отделно някои ги познавам, някои не ги познавам. Примерно г-н Величков не го познавам човека и не мога да кажа нищо по въпроса. Отделно Бербатов като вицепрезидент… Бербатов ще е или президент, или… Как може да е вицепрезидент? Извикайте и Стоичков за вицепрезидент – същата работа! Някак си не отива това нещо. Да, окей, ще се подготви за бъдещ президент, но някак си не става според мен.
– Ти какъв човек би искал да видиш начело на родния футбол?
– Първо – да бъде добър в мениджмънта на цялото нещо, което се прави във футбола. Естествено, че е хубаво да е бил футболист, защото може би ще бъде с едни гърди напред в знанията си. Но за да бъдеш лидер на такава организация, трябва не само да разбираш от футбол, но може би повече трябва да разбираш от организационни неща. Защото влизат едни милиони от ФИФА и УЕФА , които трябва да се разпределят по зони, по детско-юношески футбол, по национален отбор, база се построи доколкото разбрах. Трябва човек, който наистина да хване здраво юздите на българския футбол, защото има доста неща, които трябва да се изметат.
– Например?
– Рестартът почва от най-долу, не отгоре. Аз бих предпочел от най-отдолу – детско-юношеският футбол. Не съм окей за масовия спорт, там си е съвсем различно. Детско-юношеският футбол трябва да се изчисти, аматьорският футбол трябва да се изчисти. Корупцията е огромна, на всякакви нива. И безкомпромисни наказания. Особено за съдиите. За президенти, които директно атакуват БФС. Закачки може да си имат, но за който критикува Футболния съюз и как се ръководи, трябват големи глоби. Но според мен не се ли почне да се изключват футболисти за „черно тото“ от футбола тотално, не се ли накаже съдия повече да не свири… Защото грешки има, но не може в един мач да направиш 10 грешки в едната посока. Не може да си дал една дузпа, пък втора дузпа, виждали сме и трета дузпа, само и само отборът да победи. Моментално наказания – колкото останат, ще се научат.
– Има ли политика във футбола и тя пречи ли на най- популярния спорт?
– Най-вероятно има, защото виждаме, че има политици в УС на БФС. Политиката е тясно свързана със спорта, няма как. Темата за политиката ми е малко далечна и е много трудна, неслучайно на определени хора им се удава да бъдат политически лидери. А на другите като им се даде възможност, както каза Любо Пенев, след тях почистваме.
– На теб кое ти дава стимул да работиш във футбола след всичко това, което начерта до момента?
– Естествено пак бях много критичен за доста от нещата. Общо взето нямам голям стимул за работа в това, което се случва. Но имам стимул в това да видя хора, които наистина искат да оправят българския футбол. Не на думи, не като политиците, които обещават в кампанията и като седнат на онова хубавото място да разпределят масрафа, да кажат: „Сега вече ставам милионер.“ Но ако видя, че има хора с амбиции и желание да оправят Футболния съюз, наистина това ще ме стимулира.
– Имаш собствен бизнес – как се оцелява в условията на COVID-кризата?
– Оцелява се като имаш малко заделени пари. Това е положението. Покриваш си разходите с лични средства, доколкото можеш и следваща стъпка е фалитът. За съжаление, мисля че държава прави много малко все още. Говори се за едни милиарди. Ами, дайте да ги вземем тези милиарди и да ги раздадем малко, защото те са точно за това. А дали ги дават, не знам.
– Мислил ли си за грешките си в живота? Коя не би повторил, ако имаше такава възможност?
– Естествено, че съм правил много грешки в живота. Естествено, че е имало и фатални грешки. Ако е за футбола, не искам да коментирам, защото може би няма да излезе хубаво от моята уста, но е имало и грешки във футбола, които през годините съм си ги разбрал. Имало е много грешки и ако се върна назад, може би нещата ще са по друг начин. Може би и аз щях да имам някоя и друга Шампионска лига под мишница, защото имах възможност да бъда в отбор, който спечели Шампионска лига много пъти.
– Кой е бил най-тежкият ти момент в живота и как си го преодолял?
– Естествено най-тежкият момент беше смъртта на съпругата ми преди осем години. Как съм го преодолял? Предполагам с много голям компромис от моя страна, с много голям характер за това как да се случат нещата в бъдеще. Факт е, че ако човек претърпи такава загуба, е доста трудно да вдигне глава и да продължи напред. По някакъв начин съм успял, опитал съм се да дам най-доброто на децата ми, които са живи и здрави в момента.
– Какво ти донесе откровеността през годините?
– Донесе ми това, което съм в момента. Да съм напълно независим от фактори в живота покрай мен, които са по един или по друг начин свързани. На мен ми е хубаво като ме посочат и кажат: „Този не е корумпиран.“ Това му е най-хубавото на този измислен живот, който живеем в момента.
