-
-
Във всяка загуба има по нещо добро. При тази на Левски от Лудогорец с 1:2 от Разград се видяха доста позитивни неща за сините – лошите на „Герена“ добре си ги знаят. В 54-ата минута се случиха две събития. Първото бе отбелязването на гол от Станислав Костов, което даде надежда на феновете, напълнили сектора за гости до пръсване, че любимият им тим може да вземе нещо от срещата. Второто остана малко встрани, но всъщност има потенциала да се превърне в нещо много важно за този отбор. Тогава на терена се появи португалецът Нуно Рейш.
27-годишният футболист пристигна на „Герена“ в последните дни на трансферния пазар, като сините платиха откупната клауза по договора му с Витория Сетубал. Сделката будеше доста съмнения – защо при трима чуждестранни централни защитници и крещяща нужда от таран Левски взе още един бранител?
Във визитката на Нуно фигурираше цял сезон (2016/17) в Панатинайкос, в който той бе играл като дефанзивен халф. За престоя му в Гърция бил спечелил местните фенове със сърцата си игра, но дойде на „Герена“ като типичен защитник, който може да бъде ползван и като десен бек. В центъра на отбраната той игра и в контролите срещу Радник Сурдулица (1:0) и Локо Сф (2:0). Впечатленията от тези двубои, както и от влизането му като тактическа смяна в дербито с ЦСКА-София (1:0), нямаше как да са меродавни.
В Разград Рейш влезе на мястото на смутения и откровено уплашен от темпото, с което противниците преминаваха покрай него Антони Белмонт. Стъпването му на терена съвпадна с притока на адреналин в сините, получен от току-що вкарания гол. Малко по-късно португалецът сякаш вече бе качил всички на рейса – появяването му на игрището даде съвсем друг облик на Левски. От огъваща се до счупване полузащитата на Левски доби такава якост, че направо помете противниковата. Португалецът игра с такова самочувствие и хладнокръвие, каквото рядко се среща. Не трепна и сякаш паркира автобус в центъра на терена, слагайки допълнително знак – забранено е преминаването на хора в зелено. Едно от отиграванията му бе толкова неочаквано за футболист на неговия пост, но показа, че участието му в този отбор тепърва ще става значимо – отнемане на топката, овладяване, моментално разтегляне на играта по фланга с дълъг пас, при това с външен фалц. Доста нестандартно за човек, от когото си очаквал просто да подаде на най-близкостоящия.
Явно неслучайно Нуно в Панатинайкос е бил на почит. Може да се издигне до такъв играч и в Левски. 35 минути не бива да са предпоставка за генерално заключение. А ако Рейш има да покаже още нещо? Първото, което видяхме, е повече от обнадеждаващо за почитателите на сините. И много повече от това, което може да даде Белмонт на този отбор.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
