-
-
След точно 10 години Лудогорец записва почти еднакви стартове на различни сезони. Кампанията 2013/14 започна с Ивайло Петев начело и с две загуби в първите два мача – 1:2 от Слован Братислава и 0:1 от Любимец. Третият мач за сезона беше реваншът със словашкия гранд в Разград, но тогава вече отборът беше воден от Стойчо Стоев, а Петев бе уволнен. Впоследствие бе елиминиран не само Снован, но и Партизан, а Лудогорец стигна до групите на Лига Европа, след като отпадна от Базел на Мохамед Салах в плейофите на Шампионската лига. Сега стартът беше идентичен – загуба с 0:2 в Европа, в случая от Балкани, и крушение на старта на сезона – и пак от новак от Югоизточна България – Крумовград. Но този път различното беше, че Ивайло Петев не беше уволнен, а получи вот на доверие от шефовете. И в интерес на истината нямаше за какво бившият селекционер на Босна да бъде сменян. Все пак той дойде в Разград в мартенския студ, когато температурата беше -4 точки от ЦСКА-София и без големи изгледи за титла. Все пак Лудогорец току бе загубил от Пирин в Разград… Но Петев и неговият отбор не само че победиха ЦСКА-София на препълнената „Армия“, ами и завършиха първи в редовния сезон. В крайна сметка, макар и много трудно, бе спечелена 12-ата поредна титла, а тя бе гарнирана и с Купата на България.
В интерес на истината, Петев е абсолютно точният човек за треньор на Лудогорец. Както той обича да казва, при него нещата винаги стават по трудния начин. Но стават! И в Разград трябва да го знаят. Да, Балкани бе елиминиран, но трябваше да се изтърпи една седмица критики от всички, за да се събуди отборът и да помете косоварите в Разград. Това 4:0 беше най-малкото, с което Балкани можеше да си тръгне от „Хювефарма Арена“. Тотален контрол на Лудогорец – от началото до края, редуване на голове и чисти положения. Самочувствие, класа, стабилнсот. Страхотен мач за „орлите“, наистина безоблачен. Юмрук в лицето на хората, които вещаеха отпадане и финансова криза за шампионите.
В интерес на истината е шокиращо как треньор с визитката на Ивайло Потев, водил два пъти Лудогорец, по веднъж Динамо Загреб и Омония Никозия, както и националните отбори на България и Босна и Херцеговина, не бе елиминирал отбор в евротурнирите с „орлите“. Нещо повече – не бе постигал дори победа. Но ето, че съдбата му го върна. Както често се случва при него…
Сега на хоризонта е Олимпия Любляна. В Разград никой не си прави илюзии, че мачът с кошмара на Левски ще е лесен. Напротив – словенците са по-класни от Балкани и обещават повече битка и в двата мача. Петев и отборът му имаха нужда от шамара в Прищина, за да се събудят и да видят къде се намират. Да, битката за титлата с ЦСКА-София остава в миналата кампания. Там е и Игор Тиаго… Тепърва ще има нов епизод на войната с „червените“, но още е рано и сега целта е Европа. А всички очаквания са „орлите“ да стават все по-силни, защото новият нападател Квадво Дуа вече бе представен, до дни това ще се случи и с друг таран – Руан Крус, с което отборът ще придобие все по-завършен вид. Цел номер 1 сега е елиминиране на Олимпия Любляна, което ще гарантира минимум групите на Лига на конференциите. Но защо Лудогорец да не мечтае и за нещо повече. И тук не говорим за Лига Европа. Но както знаем – при Петев нещата винаги стават по трудния начин.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
