-
-
Изключително емоционални са интервютата на Христо Стоичков. Особено онези с легенди, с които Камата е делял една съблекалня. Кавалерът на „Златната топка“ гостува в Рио де Жанейро на страхотния нападател от близкото минало Ромарио. А разговорът, който бе излъчен в ТВ гиганта TUDN, достигна и до българските зрители като подранил коледен подарък благодарение на предаването „Код Спорт“ по RING. Предлагаме акценти от интервюто на Стоичков с Ромарио:
– Ромарио, в Нидерландия беше коронясан за най-добър играч, стана безспорен голмайстор номер 1 на местното първенство. Но ето, че дойде важен момент в твоята кариера. Стигна се до преминаването ти от ПСВ (Айндховен) в „Барселона“ през 1993 година. Как се стигна до този трансфер?
– Почти беше приключил контрактът ми с ПСВ. Имах желание да напусна. И през 1993 г. влязох във връзка с Тони Муньос, който работеше с Йохан Кройф. Разговаряхме и тогава разбрах, че мога да премина към едно по-високо футболно ниво. Ставаше дума за „Барса“, който беше европейски клубен шампион. В този отбор играеше самият Христо Стоичков! И още Лаудруп, Куман, Бегиристайн, Бакеро… Все големи футболни имена. И за мен да бъда част от вас, да бъда заедно с вас се превърна в мечта. После говорих с Кройф и с президента Нуньес, както и с вицепрезидента Гаспар. Даже повече пъти говорих с Гаспар, отколкото с Нуньес. И така станах част от „Барса“, а за мен престоят ми там беше истинска висша школа.
– Разказвахме си един виц в нашата съблекалня. Че Йохан ти бил обещал, ако вкараш два гола, да те пусне на Карнавала в Рио. Вярно ли е?
– Когато играехме квалификации за световното първенство, единственият чужденец, който не беше от европейски национален тим, бях аз. Беше ми дал три дни общо, за да отида в Бразилия, да играя и да се върна обратно. Казах му: „Тренер, няма как да стане. Два дни са само път в двете посоки. Нуждая се от 5-6 дни.“ Имахме мач, вече не помня срещу кого. А Кройф ми отвърна: „Ако спечелим този мач, а ти вкараш два гола, ще ти дам допълнителни три дни.“ Но аз бях нахален и го попитах: „Ами, ако вкарам три гола?“ И той ми отвърна: „Ще ти дам допълнително четири дни.“ И познай – вкарах три гола! А ти ми подаде чудесни топки за два или три от тях. Да, не спечелихме Шампионската лига, но пък извоювахме титлата.
– Бяхме прекъснали серия от четири години без титла, която все отиваше при „Реал“ (Мадрид). С теб продължихме да печелим. Усещаше ли тогава силна любов към фланелката на „Барселона“?
– В „Барса“ бях само година и половина. Но мога да кажа, че към „Барселона“ изпитвам голям респект и голяма любов. И когато ме питат „от кой отбор си“, нищо друго не мога да кажа, освен – от „Барса“.
– Разкажи ни каква беше историята на онзи голям отбор на Бразилия през 1994 година, с голям треньор като Карлос Алберто Парейра…
– Христо, ние бяхме добър отбор, но не най-добрият, който е излизал някога от Бразилия, за да участва на Мондиал. Но ние си говорехме много и си повтаряхме, че последната титла за Бразилия беше през 1970-а. Бяха изминали 24 години. А за онази наша генерация това щеше да бъде последният Мондиал. През 1990 година направихме слабо световно първенство. И говорейки помежду си, стигнахме до заключението, че това трябва да бъде нашият Мондиал. Тези разговори преди и по време на световното първенство провокираха концентрацията ни, провокираха увереността ни, че ще спечелим. Менталната част на нещата беше много по-важна, отколкото случващото се на терена. Да, мачовете се печелят на терена, но когато ти си подготвен ментално, когато си максимално мотивиран, можеш да станеш световен шампион. И да – ние тръгнахме от Бразилия с тази мисъл в главите. А по време на първенството просто продължихме да мислим по същия начин.
– И ето че достигнахте до големия финал срещу Италия. Тогава в редиците на съперника ви блестяха големи играчи като Роберто Баджо, Малдини, Барези... Бяха изминали 24 години от последната ви среща на финал, когато в Мексико сити Бразилия спечели с 4:1. Какво беше настроението във вашия лагер, Ромарио? Как очаквахте сблъсъка?
– Знаехме, че е дошъл нашият момент. Трябваше да спечелим, защото, както и ти каза – бяха изминали 24 години. Изправихме се във финала срещу един от най-традиционните отбори в световния футбол, какъвто е Италия. Начело с Барези, Малдини, Масаро, Баджо. Но мисля, че Барези и Баджо имаха физически проблеми на този Мондиал. Италианците обаче заложиха на тях. Това беше добре за нас. През първото полувреме играхме по-добре от Италия. През второто малко влошихме играта си и Италия имаше две възможности чрез Баджо и Масаро. Пропуснаха и така се стигна до дузпите. А аз никога не изпълнявах наказателни удари. Бил съм веднъж дузпа и пропуснах срещу „Лерида“. Обикновено или Куман, или ти, Христо, изпълнявахте дузпите в „Барса“. Но този ден ви нямаше и двамата на терена и аз трябваше да изпълня. И изпратих топката в аут. Така че се стигна до голяма отговорност на финала при дузпите. Имаше много голямо очакване към всички нас. Тръгнахме от Бразилия твърдо с нагласата, че ще си върнем титлата. Бяхме около 30 човека в отбора, които живяхме заедно в продължение на 40 дни и се нуждаехме от победата. Титлата беше много важна за бразилския народ и наистина очакванията към нас бяха големи. В политически и икономически план страната беше в сериозна дупка тогава. Но когато се спечели световната титла, тук в Бразилия, хората забравят, макар и за малко, за проблемите си. Тъгата отстъпва място на радостта, защото носим футбола в душата си, в кръвта си. Затова световната титла през 1994-а беше много важна за цялата генерация и за мен също така, разбира се. Но значението беше по-голямо за бразилския народ.
– Спечелихте световната титла. Какви бяха празненствата от Съединените щати до пристигането ви в Рио де Жанейро?
– Все още празнуваме… Христо, истината е, че беше много вълнуващо това, което се случи. След отпътуването ни от САЩ отидохме първо в столицата Бразилия, после в Ресифе, а след това в Рио де Жанейро. Почти 15 дни непрекъснат празник. Не толкова ние, играчите се веселихме, колкото бразилският народ. А той се нуждаеше много от тези празненства. Да, и ние, футболистите, много празнувахме, но народът беше на върха на своята радост, повече от нас.
– Връщам те към онзи Мондиал, Ромарио, защото знаеш, че на това първенство моята малка страна България, която ти познаваш, стана четвърта тогава. А аз бях много щастлив, защото нашата двойка Стоичков – Ромарио спечели двете индивидуални награди. Ти беше най-добър играч, а аз станах голмайстор на турнира, вкарах 6 гола. Впоследствие аз останах още с Кройф в „Барселона“, а защо ти реши да се върнеш тук, в Бразилия?
– Проблемът не беше „Барселона“. В никакъв случай нямаше проблем между мен и останалите играчи в отбора. Но аз бях по онова време в продължение на седем години далеч от Бразилия. Шест години в ПСВ и една в „Барса“. След празненствата за световната титла в Бразилия аз разбрах, че истинското щастие за мен е тук в родината ми. Можех спокойно да остана в „Барселона“, имахме отличен състав. Със сигурност щяхме да спечелим още трофеи, можеше също аз да стана още един-два пъти най-добър в света. Но аз разбрах, че за да продължа да изпитвам удоволствие от играта, трябва да се завърна в Рио, където е моят дом. Тук са моите приятели, тук е плажът. След Мондиала разбрах, че това е по-важно, отколкото каквото и да било друго. Преди Мондиала бяхме говорили за нов тригодишен договор между мен и „Барса“, но това вече нямаше голямо значение за мен. Така че реших да се върна в Рио и не съжалявам.
