-
-
Стойко Сакалиев е роден на 25 март 1979 г. в Бургас. Син е на известната скиорка от миналото Любомилка Кацарска, която е десета на световно първенство, трикратна балканска и многократна републиканска шампионка в ски бягането. Баща му Марин Сакалиев, вече покойник, е изявен колоездач.
Стойко Сакалиев е шампион с ЦСКА през 2004 година и носител на купата на България през 2005-а. Вицешампион с родния “Нефтохимик” през 1997 г. Има 4 мача за представителния отбор на България. В родния футболен елит има записани над 200 мача, в които е отбелязал 76 гола.
Отскоро Сакалиев се ориентира към любимия спорт на баща си – колоезденето, а мечтата му е да участва в международната обиколка на България.
Стойко, как се стигна син на известна скиорка и изявен колоездач да стане футболист?- В началото на моето детство баща имаше огромно желание да го наследя и да стана колоездач. Все пак футболът си е е футбол и избрах него. Това беше моята мечта. Нищо друго.
– Кога и къде започна първите си тренировки и под чие ръководство?
– Първият ми спомен е, когато майка ми ме заведе на стадион “Черноморец”. Треньор беше Петър Младенов. Другите момчета бяха набор 1977, а аз съм 1979. Тренирах веднъж и оттам се прехвърлих в “нафтата”. Все пак стадионът ми беше близо, докато за другия трябваше да хващам автобус.
– Какво дете и ученик беше Стойко Сакалиев?
– Буен, палав. Правих много бели и пакости. Изтърпявах и наказания от родителите ми.
– Например?
– Бях в пети клас в училище “Братя Миладинови”. Ритахме на двора и след мой шут се строши прозореца на директорската стая на втория етаж. Шок и ужас! Обмисляха да ми намалят поведението. Не посмях да кажа на майка ми и баща ми. Те обаче разбраха и ме наказаха с една седмица “карцер” вкъщи.
– А какъв ученик беше?
– Имаше предмети, които ми бяха интересни – история, география и донякъде биология. Може би и литературата за разлика от математиката, която беше на заден план сред приоритетите ми. Абсурд. Моята философия беше, че едно дете трябва да учи само това, което му е интересно. Мога да кажа, че не бях лош ученик.
– Къде изкара казармата?
– В Грудово, което сега е Средец – родния град на Златко Янков, в новобрански център. Имах привилегията да излизам сутринта за тренировки и да се прибирам за вечерна проверка. Имам интересна случка, довела до арест. На стадион “Нефтохимик” отборът на “Литекс” имаше домакински мач от евротурнирите срещу норвежкия “Халмстад”. Помолих командира на ротата капитан Антонов да ме пусне, за да гледам. Трябваше да се прибера късно през нощта и да бъда на физзарядка сутринта. Да, ама не! Влизам доста по-рано от уречения час, а дежурният нищо не знае. Чувам зареждане на автомат и въпрос: Кой там? При дрънкането на оръжие си е страшничко. Събрах кураж и отговорих, че е редник Сакалиев. Вкараха ме в ареста, полежах няколко часа. После всичко се разбра и бях пуснат, но споменът си остава.
– Сам ли си избра да си нападател?
– Като дете пред блока бях вратар. Баща ми изигра съществена роля. Той настоя да съм нападател, за да вкарвам голове. Няма да забравя мач на “Нефтохимик” при децата срещу Житарово като гости. Дадоха ми №9. Бихме. Вкарах три гола и така съдбата ми беше предопределена.
– Кой беше твоqт идол в детските ти години?
– Невероятният Марко ван Бастен. После Алесандро дел Пиеро. Спомням си, че на екскурзия във втори клас си откраднах от една сергия във Варна плакат на Ван Бастен. Грях или не, но нямах пари и го направих.
– Ти игра на високо ниво, имаш ли запазени фланелки от размяна с известни футболисти?
– Имам доста, но предимно от мачовете ми с младежкия национален отбор. Особено скъпи са ми три, които са адресирани лично до мен. Едната е на Христо Стоичков. Другата – на Дел Пиеро. Бях рекламно лице на “Лото” през 2002 година и тогава се уредих. Третата е на Франческо Тоти… Пратката до мен дойде чрез моя колега в ЦСКА Мурад Хидиуед, който имаше контакти в “Рома”. Наистина са ми ценни и си ги пазя. Все пак на тях пише: “На моя приятел Стойко Сакалиев”.
– Първият ти професионален договор е с “Нефтохимик”. Спомняш ли си каква беше заплатата ти тогава?
– Спомням си, че преди да подпиша, господин Порточанов даваше на талантливите юноши на клуба по 100 лева стипендия. За онова време бяха доста пари. Няма да забравя и първата премия за победа срещу “Дунав” (Русе). Тогава, през 1996 г., вкарах за сефте в “А” група. Херо ме пусна през второто полувреме. Бихме с 6:0. Взех премия от 1000 лева. Това бяха много пари. Много хора около мен, приятели и близки се облажиха.
– По Порточаново време вземахте солидни премии. Коя е най-голямата, която си прибирал в кариерата си?
– Няма да назовавам конкретни суми, но безспорно №1 в това отношение е периодът в “нафтата”. Дори и в ЦСКА е нямало такива бонуси.
– Пак отиваме до Порточанов, който често наказваше футболистите за различни прегрешения. Разкажи за по-любопитните, свързани с теб?
– Имаме доста пикантни случки, но смело мога да твърдя, че и до ден днешен сме в отлични отношения. Глобявал ме е често. Няма да забравя случката, когато излизахме на тренировка на стадиона в кв. “Лазур”, а пистата беше с чисто ново тартаново покритие. Бях си изплюл дъвката. Като я видя, бесният Порточанов наложи глоба от по 2000 лева на всички футболисти. Наложи се да призная, за да не пострадат останалите. Разминах се с 500 лева. 1000 дадох за това, че бях с шапка с обърната козирка. Друг случай, при който тръгваме на лагер в Смолян. Аз с изрусена коса, а Порточанов влиза в автобуса и като ме видя, му стана лошо. “Какъв си ти, бе. Моментално се подстригвай или те свалям”, бяха думите му. Нямах друг избор, набързо ме остригаха нула номер. Имаше и друг кодошлийски момент. Бихме “Левски” с 4:0. На другия ден имаме тренировка, а Станчо Цонев закъснява. По-късно се появява с оркестъра, с който празнувал цяла нощ разгрома срещу “сините”. Порточана глоби всички. Годините бяха такива.
– Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА през 2003 г.?
– Беше много сложно. Двигател беше Стойчо Младенов. Мина се през доста преговори и трудности. Тогава нямах мениджър. Все пак нещата се случиха. Бях на зимна подготовка с “Нефтохимик” в Слънчев бряг. Херо дойде и ми каза, че заминавам за ЦСКА.
– Каква обстановка завари на “Армията”?
– Наистина имаше голям интерес към моя трансфер, включително и медиен, което ме направи малко по-различен и поласкан.
– Откъде тази любов към “червените”?
– Цесекар съм от дете. В училище повечето бяха левскари, аз им се противопоставях. Няма да забравя, ЦСКА гостуваше на “Черноморец”. Прескачахме оградата на стадиона, за да гледаме мача. Нямахме пари за билети. Христо Стоичков, Трифон Иванов, лека му пръст, бяха в ЦСКА. Червеният цвят си ме привличаше.
– След всеки гол с екипа на “армейците” показваше фланелка с надпис, беше голяма еуфория. Къде е сега тази тениска?
– “Еднн отбор, една съдба, само ЦСКА”. Такова беше посланието. Пазя я, но вече е скъсана от пране и от много мачове, но си остава моя реликва. Подарък ми е от фен на ЦСКА още преди да премина в отбора.
– Имал ли си оферти от други отбори?
– Знам за такива от “Локомотив” (Москва) и “Борусия” (Дортмунд). Защо не се е стигнало до трансфер, не съм информиран.
– Приказката за теб не продължи дълго заради тежката контузия, която те извади от терена през сезон 2006/2007. Какво се случи?
– Имах износване на хрущяла на коляното. Направих тежка операция в Германия в клиниката на професор Йончев. Благодарение на него и на д-р Василев аз продължих да играя, макар че след тази операция шансовете ми пак да съм на терена бяха определени на 20 процента. Волята и желанието да продължа ми дадоха нужната мотивация, въпреки че на друго място извън любимия ЦСКА не се чувствах себе си и затова бях обявил, че се отказвам.
– Стойко, ако трябва да определиш идеалната единадесеторка на ЦСКА в периода, в който и ти беше част от отбора, коя е тя?
– Вратарите са двама – Ивайло Петров-Пифа и Стоян Колев. Радослав Забавник е десен защитник, а ляв – Тиаго Силва с резерва Данчо Тодоров. В центъра на отбраната нареждам Валентин Илиев и, разбира се, моя човек Ибрахима Гай. Опорни халфове са Тошко Янчев и Мурад Хидиуед. Другите са Велизар Димитров, Емил Гъргоров-Бадема, Христо Янев. Централният нападател се казва Стойко Сакалиев. Точно аз, така е. (Смее се.)
– Минавало ли ти е през главата да ставаш треньор?
– На този етап не. Може би само на деца.
– Мина през “Локо” (Пловдив) и варненския “Спартак”, какви са спомените ти?
– На “Лаута” работих с прекрасен треньор като Ясен Петров и при отлична атмосфера. Другото интересно е, че с настоящия асистент на Стамен Белчев – Даниел Моралес, съм играл в четири различни отбора – “Нефтохимик”, ЦСКА, “Локо” (Пд) и “Спартак” (Вн).
– Стана дума за Ясен Петров, изреди други имена на треньори, от които си попил много?
– Основата ми даде Димитър Димитров-Херо. След това нареждам Стойчо Младенов, който ме взе в ЦСКА. Миодраг Йешич е другият, въпреки че с него имахме леки търкания. Това е карето, което за мен е №1.
– Игра в Полша, после в Малта, къде се чувстваше по-добре?
– В полския “Арка” (Гдиня) направих добър сезон, но имах някакви проблеми с ръководството. Няма да забравя как в прав текст казах на треньора, че не разбира от футбол, след като вкарах два гола като резерва в последните 10 минути. Веднага ме прати във втория отбор. В Малта, макар и аматьорски отбор, като спечелихме купата, бяха организирали тур с автобус на два етажа. Все едно бяхме носители на Шампионската лига.
– Кой отбор ще е шампион на България през този сезон?
– Много ми се иска да е ЦСКА.
– Хайде отвори завесата около новата ти страст – колоезденето. Откога датира?
– От 2014 г. Не предполагах, че ще се запаля толкова лесно. От две години започнах да се занимавам доста по-сериозно. Имам и амбиции. През този сезон ще се участвам във всички състезания от спортния календар, включително и в обиколката на България
– Докъде можеш да стигнеш в любимия спорт на покойния си баща?
– Иска ми се да запиша едно прилично класиране в негова памет.
– Какъв баща е Стойко Сакалиев?
– Весел, забавен, добър, строг, справедлив. От всичко по-малко. Дъщеря ми тази година ще навърши 16 г. Учи в испанска гимназия. Удават ѝ се езиците. Има амбиции да се развива в киното. В момента се обучава в трупа в театър “Адриана Будевска”. Танцува.
– Значи имаме нова звезда с фамилия Сакалиева?
– Дано, но няма да е в спорта. Тя си е моята гордост и аз съм неин фен.
– Не е тайна, че с майката на Любомира сте разведени. Намери ли подходящата си половинка?
– Имам жена до себе си, но дали съм намерил точния човек, само времето ще покаже. Надявам се.
– Ако върнеш времето назад, кой спорт би избрал – футбол, колоездене или ски?
– Ски твърдо не. Във футбола не успях да осъществя докрай мечтите си. Едната беше да играя на световно първенство, а другата – в любимия ми “Ювентус”. Ако имам втори шанс за детство, бих избрал колоезденето, за да усетя енергията на хората, които подкрепят състезателите на педали.
– Как би изглеждал според теб топ 3 на зевзеците в родния футбол?
– Настоящите футболни мениджъри Иво Димов и Милен Георгиев водят класацията Естествено тройката без конкуренция се допълва от Стойко Сакалиев. Кажи, че не съм обективен. (Смее се.)
Велизар Маджаров/ „24 часа“
