-
-
С Билал Бари зле, без него още по-зле. Разбира се, че от дистанцията на времето първата част на изречението няма нищо общо с истината. Защото Левски не е бил зле, когато в състава е бил мароканският нападател. Всъщност длъжни сме да уточним, че Бари дойде преди Станимир Стоилов, когато Левски си беше зле от всяка гледна точка. Идеята е за Бари при сините на Мъри. Още в началото на неговото завръщане мнозина смятаха, че чужденецът няма как да се впише в концепцията на новия треньор, който обича да работи с научени играчи. То пък се оказа, че повечето от заварените, а и от след това привлечените са ненаучени, но това е друга тема.
В последните мачове на сините, особено в най-последния – 0:0 срещу Септември, тимът се блъскаше като в стена и, общо взето, бе разгадаем за противника. А друг е проблемът, че като не вкара ранен гол, целият отбор се изнервя и действа припряно и на моменти хаотично. Със Септември отчетливо се видя, че леките нападатели на Мьри не вършат достатъчно работа. Без Бари сините не са пълноценни и в двете фази на играта. Не че номинираните за заместници на Билал – Стефанов, Попов и Марин Петков, не гонят в дефанзивния етап, но мароканецът има физически сили да ръчка отпред нонстоп. Бари има сили да изтича два мача един след друг. Едно време така беше с Ричард Еромоигбе.
Сега просто Левски има нужда от някой с визитка на нападател, а не просто човек, който изпълнява тази роля. Бари пропускаше много, но много повече от другите се оказваше на голова позиция. А това, че е комбинативен и за една година вдигна много интелекта в представянето си, спор няма. С леки нападатели, които раздвижват играта, излизайки и на фланговете, а в същото време бразилците влизат навътре, има резон да се търси разнообразие, но с Бари отборът притежаваше повече взривност и стигаше до експлозии.
И ако Станимир Стоилов досега си е мислел, че може да мине тънко по този въпрос, вероятно вече е решил, че трябва да се действа „на дебело“ и смело. Типичният централен нападател все повече липсва в съблекалнята на Левски, а с оглед последните мачове на сините на преден план излиза дискусията дали ще се намерят пари за такъв и изобщо от коя категория трябва да е той.
Отсъствието на Билал Бари вече е тема номер едно, независимо че самият той не е типичният вкарвач, а е по-скоро типичният пропусквач. Обаче в този стил трябва да кажем, че той е типичният борец и в крайна сметка е типичният оказал се на голова позиция. Като за 50 хиляди лева трансферна сума и 10 хиляди лева заплата сините
няма какво повече да искат на този етап.
Ако Левски ще търси нещо ново в този финансов диапазон, трябва да пипа много внимателно. Защото ако следващият централен нападател ще е от нивото на Билал Бари, няма смисъл от подобна сделка, защото, докато се аклиматизира и докато се приспособи към изискванията в тренировъчния процес, ще мине време, през което Левски може да губи още точки. И има опасност да се стигне до извода, че този не ни беше нужен, защото не вдигна нивото, което имахме с онзи.
Ситуацията е деликатна и с оглед на това дали изобщо ще се стигне до промяна на модела в Левски. Треньорът, изпълнителният директор и част от синята общност искат да не се стига до нов Бащица, но със сегашния бюджет няма как да се играе на борсата за скъп и качествен нападател. Това с „Юнайтед Груп“ и по-точно „Спорт Репъблик“ е дълга и широкомащабна тема, но в тима на Станимир Стоилов е необходимо освежаване, въпреки че е само на една година. Матрицата е ясна, стилът се избистря, но внедряването на кадри от по-високия левъл е задължително, ако се гонят цели.
Желю Станков/ „Тема спорт“
