-
-
Днешният мач на националния отбор е малко по-особен и такъв, какъвто рядко сме имали в нашата футболна история. А именно излизаме срещу сърбите, като ще се опитаме да ги бием с национален селекционер, който е техен сънародник – Младен Кръстаич. Такова нещо не се е случвало вече от близо 74 години. Но преди да стигнем до въпросната 1949-а година, трябва да отбележим още няколко други такива срещи от нашата ранна футболна история, като повечето от тях са знакови за нея, пише „Мач Телеграф“.
Първият любопитен факт, който трябва да отбележим е, че дебютният ни двубой в летописа на държавния ни тим е точно такъв – излизаме срещу Австрия, а сме водени от австриец. Датата е 21 май 1924 година. Начело на нашите е Леополд Нич. Тази среща се явява като единствената ни репетиция преди да се изправим срещу Ейре на стадион „Коломб“ в Париж в мач от Олимпийските игри. Австрийският Вундертим по онова време е сред най-силните в света, а прохождащите в международните мачове наши футболисти са аматьори в пълния смисъл на тази дума. Логично се стига до 6:0 в полза на австрийците в този наш дебютен двубой, който се играе във Виена. След това се представяме значително по-добре на Олимпиадата, където губим от ирландците само с 0:1. А голът, с който това се случва, е описан като съмнителен за засада. Естествено, с оглед отдалечеността във времето, което е почти около един век, няма как да знаем доколко това отговаря на истината.
Следващият наш селекционер, който ни е ръководил срещу свои сънародници, е унгарецът Лайош Немеш. Той ни води срещу „маджарите“ в домакинската ни загуба от тях с 1:4 в световните квалификации за втория Мондиал в историята – този в Италия през 1934 година. И тук логично сме губещи, защото сме значително по-слабият отбор.
Така е и на 7 ноември 1937 година, когато се изправяме в световна квалификация срещу актуалния вицешампион на света – Чехословакия. Именно това е родината и на тогавашния ни селекционер – Станислав Томс. В този мач печелим историческа първа точка в световни квалификации и завършваме 1:1. Срещу толкова стойностен съперник това е огромен успех. Съдийството на италианеца Барлачина е същински грабеж за нас. До почивката при спорна засада е отменен гол за България. В последната минута при резултат 1:1 нашият десен бек Никола Николов с мощен шут вкарва топката в мрежата на чехословаците. Съдията обаче дава края на срещата в момента на нанасянето на удара, а според някои очевидци дори, след като топката вече лети към противниковата врата. След мача публиката понася нашите на ръце, като голяма част от нея си мисли, че сме победили с 2:1… Съдията обаче така и не посочва центъра и ни лишава от успех над един от най-силните отбори в света. В ответния мач, когато гостуваме, изненади няма и губим с 0:6.
Най-големият ни успех в този тим мачове обаче е над изключителния тим на Унгария през 1948-а. На 7 ноември същата година побеждаваме най-силната генерация в историята на „маджарите“ с 1:0 в мач за съществуващото тогава Балканско и Средноевропейско първенство. Голът бележи дясното крило Димитър Миланов-Пижо със задна ножица. В редиците на унгарците пък са бъдещите звезди на Реал Мадрид – Ференц Пушкаш, и на Барселона Ласло Кубала. А треньор на България е унгарският специалист Андор Хайду, когото всички на галено нарича Айду Бачи. По онова време наставниците не стоят на скамейки, а зад една от вратите. Според негови съвременници Хайду пушел много цигари, но с ниско качествени и кашлял от тях като магаре. При гола на Миланов селекционерът ни от вълнение захапал цигарата от обратната страна и се изгорил. Нашите пък получават като награда за победата по 5 000 лева и плат за костюм. Любопитното е, че единственият български футболист, който участва и в двата ни успешни мача с чужди селекционери срещу родината им, е Крум Милев. Още по-интересното е, че сблъсъкът с Чехословакия (1:1) през 1937-а е негов дебют за България, а този срещу Унгария през 1948-а се оказва негов бенефис.
Въпросният турнир за Балканско и Средно европейско първенство, в който побеждаваме унгарците, не завършва по политически причини. Сталин и Тито се скарват, а след влошените отношения между страните им – някои от участниците заемат страната на СССР, а други – на Югославия.
Леололд Нич – Австрия
21.05.1924 Австрия – България 6:0 К
Лайош Немеш – Унгария
25.03.1934 България – Унгария 1:4 СК
Станислав Томс – Чехословакия
07.11.1937 България – Чехословакия 1:1 СК
24.04.1938 Чехословакия – България 6:0 СК
Андор Хайду — Унгария
07.11.1948 България-Унгария 1:0 БКСП
30.10.1940 Унгария-България 5:0 K
СК-Световна квалификация, К-Контрола, БКСП-Балканско и средноевропейско първенство
