-
-
Допреди няколко сезона нападателят Ахмед Ахмедов спокойно можеше да се нарече момчето за “златните” голове. Не бележеше често, но попаденията му бяха винаги с допълнителна добавена стойност. С екипа на ЦСКА вкара изравнително попадение и даде началото на обрата срещу Сиренс от Малта, спасявайки червените от чутовен срам. След това сложи точка на спора с Базел и гарантира участието в груповата фаза на Лигата на конференциите, а няколко дни след това спаси армейците от загуба във Велико Търново с гол в добавеното време. Но най-емоционалният момент тепърва предстоеше.
На 19 май българският нападател записа със златни букви името си в историята на Нефтчи Баку. По онова време той бе преотстъпен от ЦСКА в Азербайджан и донесе титлата на своя тим с гол в последната секунда.
Нефтчи се наложи с 1:0 над прекия си конкурент на върха Карабах, а единствения гол, който бе от изключително значение, реализира Ахмедов.
Мечо, както го наричат приятелите му, се появи на терена няколко минути преди края, но буквално в последната минута успя да порази целта и да подари титлата на своя тим, а при равенство 0:0 със златните медали щеше да триумфира именно Карабах.
След края на наема Ахмедов се завърна в България, но за него място в ЦСКА не се намери и той премина в Славия, където също не успя да разкрие потенциала си и за 32 мача отбеляза едва 4 пъти. Преломният момент настъпи с преминаването му в Спартак Варна. С екипа на соколите момчето за “златните голове” се превърна в голова машина и в рамките на една календарна година той вкара 27 гола в професионалния футбол.
През изминалия сезон Мечо стана голмайстор на втория ешелон, след като се разписа 21 пъти в рамките на 33 срещи и само две попадения не му достигнаха да изравни клубния рекорд на Живко Господинов, който през сезон 1979-1980 бележи 23 пъти в рамките на една кампания във втория ешелон.
Стартът на сезон 2024-2025 бе още по-шеметен за Ахмедов, който започна първенството с голове в 4 поредни мача, а в момента е с 6 попадения от 6 срещи, като не се разписа единствено при победата над Арда с 1:0.
Голаджията донесе успеха при визитата на Ботев в Коматево в последния кръг, като вкара своя 26-и гол в елита, като досега се е разписвал 14 пъти с екипа на Дунав Русе, за ЦСКА – веднъж, 4 пъти за Славия и вече 6 за соколите. Най-често е поразявал вратата на Витоша Бистрица – 5 пъти, следват Ботев Пд – 3 пъти, Арда, Славия, ЦСКА София и Черно море – по 2, и Левски, Берое, Ботев Bp, ЦСКА 1948, Хебър, Етър, Пирин Бл, Септември и сегашния му клуб Спартак Вн – по веднъж.
Логично дойде и признанието за 29-годишния нападател, за когото не е проблем да бележи с глава, ляв и десен крак. Той получи и така жадуваната повиквателна за националния отбор, а интересът към него от други клубове се усилва. И това е най-нормалното нещо на света. Във времена, в които е лесно да се добие пълна представа за даден играч, то скаути, агенти, мениджъри и прочие бързо разбират, че зад впечатляващите цифри стои скромен, изключително мотивиран, дисциплиниран и отдаден на тренировъчния процес състезател, който притежава онзи задължителен за футболистите на неговата позиция дар Божи, а именно да се намира на подходящото място в точния момент. И когато обичаш футбола и топката те обича, то нещата се получават…
Тема спорт
