-
-
Бившият футболист и треньор на Левски Саид Ибраимов даде специално интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Бившият бранител коментира ситуацията в любимия си Левски и сподели акценти от работата си като треньор в тандем със Станимир Стоилов и Цанко Цветанов. Той не скри и желанието си един ден да се завърне в „синия“ клуб.
Здравей, Саид! Благодаря ти, че прие поканата ни да гостуваш в предаването „Код Спорт“! Завръщаш ли се в Левски или оставаш в казахстанския Тобол? Задавам ти този въпрос, защото в средата на седмицата имаше разговор на стадион „Георги Аспарухов“ с новия президент на „сините“ Наско Сираков.
– Директно ще отговоря, тъй като не обичам задкулисието, защото истината рано или късно излиза наяве. Може би допуснах грешка като се съгласих да дойда да видя Сираков точно на „Герена“, но беше много ангажиран и от доста време не се бяхме виждали. Това даде повод някои хора малко прибързано да реагират. Едва ли не почнах работа в Левски, вече и функция ми бяха определили, което е малко некоректно. Това ме кара на този етап да си огранича срещите със Сираков, защото първо е некоректно спрямо него, а след това към институцията Левски. Не че нямам желание или имам нещо напротив да работя в Левски, но при нас нещата са толкова чисти и откровени, че ако се стигне дотам да разговаряме дали ще работя или имам желание да работя в Левски, това няма да е в такъв разговор, на който да не даваме гласност. Няма какво да се лъжем, няма и какво да се крием.
Левски трябва да извърви труден път. Ще успее ли тандемът Сираков-Папазов да изправи на крака вековния клуб?
– Пътят е страшно много труден, изключително труден. Дали ще успее, времето ще ни покаже, но от цялото си сърце им пожелавам да успеят! Въпросът е дали да го изправят на крака или да спрат първото и най-належащо – падението. За съжаление, от известно време има много приказки, огромно желание, но нещата не се случват. 11 години е много дълъг период за клуб като Левски. Ако погледнем самия клуб, може да се разграничим от трофеите и резултатите, но развитието на клуба също куца. Ако кажем, че развиваме клуба, имаме много млади футболисти в състава, продаваме млади играчи, резултатите ще дойдат, това може да се приеме. Но на този етап няма нито резултати, нито развитие. За мен много по-важно е по най-бързия начин да се спре падението на Левски. Има пример с другия гранд в България. Мисля, че този сценарий не трябва да се допусне. Левски не заслужава да стигне дотам и да фалира.
24 милиона лева задължения – не ти ли звучи стряскащо тази цифра?
– Първо не мога да си го представя. Левски е огромна марка, която с лекота може да се продаде. И на базата на всичко това – 24 милиона дългове… Това говори само за едно – неправилно управление. В България истината не се приема. За съжаление, тази думичка или от неудобство не я казваме, или като кажеш истината е обида. Но самата истина е неправилно управление. През хубавото време за мое щастие и аз бях като служител. Левски няма присъствие в Европа, а разходите и приходите са там. Но Левски няма присъствие, за да има големи разходи. Това показва, че тези разходи са направени на базата на липсващите резултати, просто от неправилно управление.
Какво е твоето мнение относно чуждестранните футболисти? Трябва ли да има толкова много в отбор като Левски?
– Не един или два пъти съм споделял това мнение пред приятели, с които работя. Аз също работя с футболисти и не мога да зачеркна категорично да няма чужденци. Напротив – във всяко едно силно първенство има чужденец.
Къде обаче са юношите на Левски?
– Именно. При нас идва един голям проблем. В клуб като Левски чужденецът трябва да е водещ футболист, както е навсякъде. Ние сме царе на сравненията. В Манчестър какви били, но там са водещи чужденците. В Левски трябва да бъде абсолютно по същия начин. Милиони хора ще застанат зад мен, че всеки един чужденец трябва да е водещ, да показва на младите играчи и на футболистите от школата, качества и пътя, по който да се развиват, за да може утре наистина да кажем, че имахме добри чужденци, помогнаха за развитието на младите и имаме един-двама готови играчи, защото са се учили от еди-кой си. В момента при нас, не само в Левски, а в България, просто приемаме чужденеца, че е човек извън България, без значение качествата. И се надпреварваме, слагам и себе си в това число, защото и аз работя във футбола, дали съветници, специалисти или собственици, ние се надпреварваме кой да вземе повече чужденци и оттам нататък само проблеми. Защото чужденецът идва тук с една-единствена мисъл – да спечели пари, което е нормално. Той не е виновен, виновни са хората, които са му дали тази възможност, защото това е нож с две остриета. Един път чужденецът няма да взима заплатата, която иска българският футболист и другото е, когато си се убедил, че не ти е нужен. В България, за съжаление, процесът е такъв, че има отбори, които в една година имат по два-трима треньори. Една болна тема – за да покаже неприемствеността на всичко това, казва на футболен език: „кой ги доведе тези, кой ги взима тези…“ А следващите са същите.
Мнозина хора, които следят футбола казват така – ако „сините“ бяха инвестирали в ДЮШ, за 10 години щяха да имат класни играчи. Какво се получи обаче на практика – за този период Левски няма трофей, а през клуба са минали сигурно стотина чужденци. Чия е вината? Единствено на президентите или и на феновете, защото и те искат бързи успехи, не приемат, че един отбор като Левски няма да стане шампион или носител на купата?
– Изтъквате много пари, няма резултати, няма я школата. Вината е комплексна, като се тръгне от собственика. Човекът, на който този собственик се е доверил. Този човек към кого се е обърнал като екип. Да, безспорно, но в началото на разговора казах, че когато си искрен, не лъжеш и казваш истината, ако пет човека не те приемат, 55 ще го направят. Когато излезеш и кажеш, че на този етап ние не сме в състояние да преследваме трофей или не сме в състояние на базата на определени причини да се състезаваме в Европа, една-две години ще заложим на академията. Тези фенове със сигурност ще приемат това нещо, защото ще се вижда, че наистина го правиш. А се е случвало, за съжаление, нов екип, нови хора стартират. Казват, че ще дадат възможност на школата, на нашите кадри. Всичко става в интервютата или в първата тренировка, където вниманието е насочено към новия екип. И оттам нататък всеки преследва нещо, което е нереално. Това е основната причина.
„Синята“ общност обаче иска един-единствен човек да бъде треньор на „Герена“. Ти си работил толкова много години с него, в момента сте леко разделени, но предполагам, че е за кратко. Защо Станимир Стоилов толкова много е желан от „сините“?
– Причината е проста. Първо той е треньорът, с който са свързани успехите, заради които всеки един фен обича своя отбор и всяка една общност мечтае. Той е свързан с тези успехи, даде възможност на всеки един човек, който обича Левски, да изпитва удоволствието в Европа да приемат отбора му като равен. Отбор, който излиза да се надпреварва. Отбор, който има достойнството да не се страхува и да не приема футболния респект на грандове. За мен другата причина е, че на Станимир Стоилов Левски му е в сърцето и е прекалено много искрен и честен във всичко, което казва. Всеки казва – случва се, един отбор може да бие някого и един треньор да спечели титла. Но когато затвърждаваш резултатите и успехите, това говори за класа. Всичко, което казах, Станимир го притежава. Има и класата. Затова е толкова желан.
Лесно ли се работи с него?
– Много. Стига да си свършиш работата, по начина по който той иска. Изискванията му са много големи, но работиш ли, вършиш ли си работата, със Станимир нямаш никакви проблеми. В момента, в който се отпуснеш, лампичката светва.
Ще те върна години назад. Играл си в отборите на Монтана, Нефтохимик, Литекс, Левски. Лесно ли си работил с Христо Порточанов и Димитър Димитров-Херо?
– Тук не мога да кажа нещата, които казах за Станимир Стоилов, тъй като времената бяха други. Респектът и дисциплината, която изискваше Христо Порточанов все още в тези времена, на самите футболисти им беше тежко. Но всеки един, който осъзна и прие, че той го прави за добро, че неговият проект се базира изцяло на дисциплината, успя. Всеки един, който не се придържаше и не влезе в тези коловози с правилата и изискванията на Христо Порточанов, отпадна от Нефтохимик. А с Херо – по същия начин. Изключително емоционален, добър специалист. Тази емоционалност много пъти, за съжаление, го кара да избухне. Може би след това съжалява. Емоционалността кара Димитър Димитров да изглежда за много от футболистите изключително строг. Неприятно е, но той го прави в името на процеса.
Христо Порточанов е кандидат за президент на БФС. Смяташ ли, че има шансове да заеме мястото на Борислав Михайлов?
– Аз съм прям и директен човек. Няма никакви шансове на базата на всичко, което се случва в България. За съжаление, вкараха и футбола в много интереси. Както всичко, което ни заобикаля в държавата, футболът също се оцапа. Но от друга страна, съм убеден и го подкрепям, че това ако стане, нещата, които бяха в Нефтохимик, в БФС ще изглеждат по абсолютно същия начин. Прозрачност, еднакви правила за всеки един – в това съм убеден. Този човек, както казах за Димитър Димитров, едва ли е променил принципите и вижданията си.
„Сините“ плащат за теб 180 хиляди лева на Нафтекс, за да те имат в състава. Кой беше човекът, който те накара да облечеш екипа на Левски?
– Първоначално не приех тази информация, тъй като вече се бях закотвил в Бургас. Особено на тази възраст – 32-33 години, вече правех планове кога свършвам с кариерата и какво ще правя след това. На един лагер в Турция, Левски имаше проблеми на тази позиция. В последствие разбрах, че Златко Янков и Станимир Стоилов, на базата на моите игри, са подсказали, че съм подходящ временен вариант. Нека не се лъжем – аз бях временен вариант. На базата на контузията на Топузаков, са се спрели на мен, което ме изненада. Това ми даде много за следващия етап от развитието ми като човек и в житейски, и в спортен план.
Защо казваш, че годините в Левски са най-успешните за теб? Какво бе различното на „Герена“?
– Винаги съм го казвал, макар че съм ограничен в медийните си изяви. Не обичам да давам много интервюта. Аз съм принципен човек и не мисля, че съм от фигурите, които през месец трябва да са по медиите. Винаги съм казвал, че Левски ми даде страшно много. Едно от основните и важните неща е, че имах възможността след това да се уча от имена, записани в историята със „златни букви“. Това ми е най-голямото богатство в Левски. Бог да ги прости, Васил Методиев и Павката Панов, Кирил Ивков, Гошо Цветков… За мен бяха като извор, който ми дадоха да черпя във всекидневната си работа. Затова казвам, че това са ми най-хубавите години. След това дойде периодът, в който бях по-близо до Станимир Стоилов. Даде ми възможността да съм в екипа му, да ходя, да гледам, да си върша работата. Така че няма как да не оценя това богатство.
Без съмнение годините в Астана за теб бяха доста успешни. Пет пъти си шампион с този клуб – четири в екипа на Станимир Стоилов, един път извън него. Очевидно ти си бил печелившият коз за този тим! Записа участие и в Шампионска лига. Кой е най-яркият ти спомен от този период?
– Изключително труден въпрос. Много са моментите на изключителна положителна емоция, тъй като имахме възможността да работим в един клуб, който нямаше абсолютно никаква следа в Европа. В моментите на европейски мачове единствените хора, готови да се противопоставят без респект, без нужния футболен страх, бяхме само ние, тримата. Ще изтъкна, че Астана нямаше реализиран гол в Европа. И желанието беше, ако може да се отбележи попадение. Докато ние бяхме убедени, че ще постигнем победа. И се случи – 4:1. Всеки има мечта – футболен фен, треньор, ръководител. Но най-вече за привържениците, особено от такава дестинация. Най-запомняща е реакцията, когато елиминирахме кипърския Апоел и влязохме в Шампионска лига. Това е може би една нереална мечта за всеки един човек в Астана. Всеки мечтае, всеки иска, но съм сигурен, че това е било в сферата „дано да стане“ и „дали ще стане някога“. Това няма как да го забравя. И еуфорията след мача. Отново само ние тримата приехме всичко много по-спокойно, на базата на положителната емоция и на ръководителите, и на играчите. Те просто не знаеха къде се намират, което е нормално и разбираемо.
А сега за какво мечтаеш?
– Следващата стъпка, която трябва да направим в близък план и мисля, че заслужаваме е екипът, начело със Станимир Стоилов, да работим в отбор с име, гранд. И не на последно място моето желание и мечта е да се завърнем някой ден на „Герена“ и да работим по начина, по който сме работили, да дадем всичко от себе си, за да върнем Левски там, където му е мястото и където заслужава!
